Лео Муич поставя нова редакция на балета "Ана Каренина" в Софийската опера

Откроих премиерата на балета "Ана Каренина" на Пловдивския балет на фестивала Opera Open на сцената на Античния театър като едно от най-големите събития в областта на музикално-сценичните изкуства през изминалата 2022 г., а прима балерината на Националния ни балет Марта Петкова беше толкова завладяваща в главната роля, сякаш е създадена специално за нея. Всъщност знаменитият хърватски хореограф Лео Муич поставя най-напред "Ана Каренина" с Хърватския национален балет в Загреб през 2014 г. Тогавашната главна художествена ръководителка на нашия Национален балет – прима балерината Сара-Нора Кръстева, желае спектакълът да бъде направен и в София, но не се намират средства за осъществяване на тази идея. 

Ето че сега, с финансовата подкрепа на Столичната община, Лео Муич работи с трупата на Софийската национална опера и балет и очакваме премиерата на новата редакция на балета "Ана Каренина" на 27-и януари. 

Следващите спектакли са на 28-и януари вечерта и на 29-и януари следобед, на 2-и и 3-и февруари, 30-и и 31-и март вечерта и на 9-и април следобед. 

В главните роли ще гледаме: Марта Петкова и Катерина Петрова като княгиня Ана Каренина, Никола Хаджитанев и Цецо Иванов в ролята на граф Алексей Вронски, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов и Фредерико Пинто като граф Алексей Каренин. 

Ето какво сподели хореографът Лео Муич на среща с журналисти и в интервю за предаването "Каста дива" след това:

Коя беше отправната Ви точка – литературната творба или музиката?
„Бих казал, че една успешна сценична продукция е като брак между либретото и музиката. За мен е голяма чест да бъда третата личност при забележителното сътрудничество между Толстой и Чайковски, които, разбира се, не са знаели за това. Аз ги съчетавам и мисля, че е много хубаво да поставиш музиката и движението в служба на повествованието. Когато избирам музиката, тя е най-важна и трябва да имам чувството, че е специално създадена за това, което в случая не е така. Не бих избрал Пиер Булез, Ксенакис, дори Шуберт. Трябва да имаш предвид мястото и времето, в което е написана литературната творба. Избрах музика на Чайковски, която не е създадена като балетна – Романс, Концерт за цигулка, „Патетичната симфония“, „Манфред“ симфония. Голямо е предизвикателството за оркестъра да изпълни всичко това заедно на живо. Подборът не беше лесен, защото аз не съм професионален музикант. Подходящото свързване на творбите е това, което създава цялата динамика и модерност. Първоначалният ми подбор беше много повече часове музика. Съкращавах, съкращавах, съкращавах, докато достигна до двучасов спектакъл – толкова, колкото публиката може да възприеме с подходящата концентрация.“

Как се превръща дебела книга в балетна творба с продължителност два часа?
„Недостатъкът на балетното изкуство е фактът, че ние, балетните артисти, не говорим. Но точно заради това, когато създавам хореография, аз обичам да използвам заглавия, които са станали част от поп-културата. „Ана Каренина“ е творба, която задължително се изучава в училище. Като говорим за дебелата книга, всъщност те са две, там в 30 страници се разказва само за нейната черната рокля, а при нас тя просто се появява в черната рокля, нали?! В днешно време всичко е фото, Инстаграм, тук и сега. Беше ми много интересно да пресъздадем всички персонажи. Няма малки и големи роли, има само малки и големи артисти! Тук всички са важни, всички разказват една интерактивна история. Конфликтът е много ясен, а това, което много добре се пресъздава чрез танца, са взаимоотношенията.“

Какви промени правите в сравнение със спектакъла на „Ана Каренина“ в Пловдив?
„Ако говорим за Античния театър, който е сред най-красивите места в света, които съм виждал през живота си, там една от най-важните ни задачи беше да организираме сценичното пространство. Спектакълът „Ана Каренина“ първоначално е създаден за закрито пространство, за театър като Софийската опера и е най-добре да бъде представен така от гледна точка на осветлението, т.е. на тъмнината, която ни е необходима. Също така аз съм все още относително млад хореограф и винаги ми е интересно след като се запозная с една трупа, да работя в зависимост от възможностите на танцьорите по един или друг начин, така че да се получи най-добрата версия. Тук, в Националния балет, нивото е още по-високо и мога да поставям по-големи технически трудности. Имаме по-голям ансамбъл и повече състави солисти. Интересно ми е и това е моята идея за театъра, за разлика от киното, където кастът е един и същи. Хората идват да гледат в различни дни и Брад Пит си е винаги Брад Пит, а Марта Петкова и Катерина Петрова няма да бъдат никога една и съща Ана Каренина. Всеки спектакъл ще бъде нов и оригинален!“

Преди премиерата в Пловдив на фестивала Opera Open прима балерината Марта Петкова сподели, че всички балетисти са безкрайно вдъхновени от творческото общуване с Вас. Доколко работата с артистите може да вдъхновява, да променя Вашия поглед към творбата?
„Както казах, много е важно кой стои пред мен! Дори и тази хореография да не е първоначално създадена за тях, те всъщност трябва да придобият такова чувство. Към всеки артист, всяко движение, всяка стъпка подхождам много индивидуално. Искам да постигна най-добрата версия на всеки един от тях. За тази цел им давам много ключове, много възможности, но те трябва да искат да отключат вратите. Не тръгвам от емоцията – нея публиката или ще я почувства, или не, но аз много добре знам от какво се прави театърът – перфектна музика, свързана с действието на сцената. Танцът е визуалното пресъздаване на музиката. Когато съчетаеш добре звука и картината, това създава силна емоция, която отива право в сърцето. Не можеш да организираш чувството, което хората ще изпитат. Някои може и да не харесат спектакъла, това също е много лично, но настоявам, че всеки артист има своето право на интерпретация. Не искам да видя същите стъпки, изпълнени по същия начин! Предизвиквам всеки артист, неговата физическа форма, неговата издръжливост. Това е много, много труден танц. Дуетите и па де дьотата са много дълги и сложни технически и емоционално. Балетистите трябва да сменят много костюми и непрекъснато да се движат много бързо. Няма никакви паузи. Публиката трябва да се чувства като на филм.“

Марта Петкова като че ли е родена за ролята на Ана Каренина!
„Нали? Да! Щастлив съм да го чуя, но също така мисля, че тя е родена за много роли! Мисля, че вие – българите, трябва да сте изключително щастливи, че такива балетни артисти като Марта Петкова, като Никола Хаджитанев и като Катерина Петрова са решили, по свои причини, да останат тук, да си кажем честно, при всички трудни условия!“

Може ли в днешно време да се говори за глобално балетно изкуство или все още традиционните балетни школи имат голямо значение? Какво мислите за по-малките, по-младите школи, които са били силно повлияни в своето развитие от една от тях по време на социализма?
„Това е едно от преимуществата на балетното изкуство – то е международно признато. Аз имам кариера на различни континенти благодарение на това, че балетният език е универсален. Ето, ние преди малко на пресконференцията разговаряхме, разговаряхме, разговаряхме и след това цигуларят вдигна ръце, засвири и каза много повече от всички наши думи. Да, аз говоря на много езици – девет. Може би това е част от музикалността. Хърватия е малка държава, но близо до Австрия и Италия. Тази близост със Запада ни постави в малко по-различна позиция от България, но вярвам, че във всяка балетна трупа, и тук, колкото повече чуждестранни балетисти се влеят, това ще прибави нещо великолепно и красиво и пак ще си бъде Българският национален балет. Един национален театър съществува, за да даде най-добрия възможен продукт на публиката, нали?! Не е достатъчно да направим хубава продукция за критиците и за любителите на балетното изкуство! Продуктът, който създаваме, трябва да може да се продава. Един писател не е писател, ако пише, а ако се чете! Мисля, че има интерес към спектакъла „Ана Каренина и това ме прави много щастлив!“