Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Давос: По-скъпият живот е основната заплаха за световната икономика

Снимка: БГНЕС


Кризата с поскъпването на живота продължава да пробива все по-големи дупки в джобовете ни и да всява все повече тревога в изтерзаните ни от климатичните промени и войната в Украйна умове. 


Скокът в цената на живота е и сред основните теми на Световния икономически форум в Давос, който тази година се завърна в обичайното си време на провеждане – през януари. Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството, е "дълбоката социална фрагментация", която разкъсва страни и народи, заяви основателят и председател на форума Клаус Шваб. Изправени сме пред безпрецедентни и многобройни предизвикателства, предупреди Шваб.


„Нашето поколение достигна повратна точка. Изправено е пред наистина екзистенциални проблеми. Климатични промени, експлоатация на природата, вероятност от ядрени инциденти или дори ядрена война, крайна бедност и насилие.“


По думите му световната икономика претърпява "дълбока трансформация" поради трайните белези от пандемията от COVID-19 и предупреди, че светът може да се превърне в "объркана мозайка от глобални сили“.


В Световния доклад за икономически риск, изготвен за форума, се казва, че в следващите две години по-скъпият живот ще представлява най-голямата заплаха за глобалната икономика.Държавите, които са уязвими от поскъпналия стандарт на живот вече не са само от третия свят и развиващи се икономики, а и много богати страни изпитват затруднения, обяснява икономистът Спирос Фатурос.


„2023-а е много интересна година, светът се изправя пред стари и нови предизвикателства – инфлация, поскъпване на живота, търговски войни, повсеместно социално недоволство, геополитическа конфронтация и за първи път от десетилетия възможността за ядрена война. Бизнес лидерите и политиците на това поколение никога не са се сблъсквали с подобни проблеми, затова най-голямото предизвикателство дори за развитите икономики е как ще ги посрещнат, така че да не задлъжнеят.“


Инфлацията подклажда повишаването на цените, а тя на първо място беше предизвикана от пандемията от ковид-19, сега и от войната в Украйна. В момента няма държави, които са имунизирани срещу скока на цените. А целта на доклада за рисковете е да очертае характера на проблемите и да предложи възможни решения на правителствата и бизнеса.


„Как правителствата и централните банки ще подходят към тези инфлационни проблеми е ключово. Но докладът не казва, че тези рискове ще са актуални след три или пет години, а подчертава, че непосредственият риск за икономиката е в следващите две години и е критично важно как бизнес лидерите и политиците ще реагират.“ 

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ

Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че прогнозите на институцията за 2023 не са толкова лоши колкото преди няколко месеца, но няма драматична промяна в прогнозата за 2.7 % растеж на световната икономика. Нямаме основание за прекален оптимизъм, предупреди Георгиева.


„Посланието ми е следното: не е толкова зле, колкото се опасявахме преди няколко месеца. Но това далеч не означава добре. Ужасната война в Украйна е риск най-вече за украинския народ, но също така е огромна заплаха за доверието, особено в Европа. „


И наистина на Стария континент вече се говори за множество застъпващи се кризи и почти всички европейци се тревожат за бъдещето на доходите си, сочат последните проучвания на европейската статистическа служба Евростат.


„Говори се за поли-кризисно настроение заради припокриващите се кризи в Европа – руската инвазия в Украйна, недостига на енергийни ресурси и рекордната инфлация. Поскъпващият начин на живот  е основна тревога за 93 процента от европейските граждани, следван от бедността, климатичните промени, войната в Украйна и риска от ядрен инцидент.“


Близо 50% от европейците потвърждават, че жизнения им стандарт се е понижил и им е много трудно да обслужват всичките си нужди с доходите, които получават.  Най-отчетливо усещат спад в жизнения стандарт в Кипър – 70%, Гърция 66 и Франция – 62 на сто. Жителите на скандинавските страни като Швеция, Дания и Финландия все още са доволни от доходите си, докато в Гърция и България едва 21 % от анкетираните са удовлетворени от заплата, която получават и я смятат за достатъчна.


Пандемията и инфлацията оказват огромен ефект и върху пазара на труда. Около 30% от запитаните европейци казват, че им е трудно да покриват месечните си сметки. Затова и един на всеки четирима работници се хваща на втора работа, за да свърже двата края, сочи изследване на една от най-големите агенции за набор на служители – Рамстад.


„Най-общо хората, които търсят или започват втора работа са били на почасова длъжност или на половин работен ден. Хубаво е, че много работодатели вече предлагат гъвкаво работно време.“


Една от страните в Европа, където най-остро усещат скока на цените е Хърватия, след като Загреб прие общата европейска валута от 1 януари. Според правителството и бизнеса виновни за това са търговците, които закръгляват нагоре новите цени в евро.


„Всички усетихме повишаването на цените, със сигурност е 30% повече на всичко.“


Властите дори заплашиха със санкции, ако цените не бъдат намалени, но търговците на дребно обвиняват инфлацията. Игор Вуйович е председател на хърватската Асоциация на потребителите.


„От първи януари, когато минахме към еврото, следим лудия растеж на цените. Петрол, газ, ток, вода не се бяха променяли от два месеца преди това, но когато минахме към еврото скочиха с между 5 и 20 на сто. И с всичко е така.“


На теория и Полша, Румъния, Швеция и Чехия са задължени да приемат общата европейска валута, но засега нито една от тях не е обявила планове да го направи. Унгария имаше план да се откаже от форинта през 2007, но ето че и днес, 16 години по-късно, остава твърдо извън еврозоната. Така от страните членки на Европейския съюз, които все още са със собствена валута, само България изглежда решена да приеме еврото догодина.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костадинов: Отиваме към нови избори, въпросът е как

Отиваме към нови избори, въпросът е как.  Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС.  И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче..

публикувано на 22.11.24 в 14:32
Президентът Румен Радев е на посещение в Сингапур - 22 ноември 2024 г.

Президентът се надява НС да успее да избере председател

Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон.  "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..

публикувано на 22.11.24 в 14:29
Средновековната църква

Община Рила за евроразследването: Нямаме отношение към процедурите

Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..

публикувано на 22.11.24 в 14:09

И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС

Депутатите отново не успяха да изберат председател.  За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието.  Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". 51-вото НС продължава първото си заседание в пореден опит да избере председател Борисов в НС: Няма да..

публикувано на 22.11.24 в 13:57
Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер.

Има шанс от януари 2025-а Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенген

Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия.  Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..

публикувано на 22.11.24 в 13:49

"Черни Осъм" е под критичните нива, безводието е още по-тежко в Ловешко

Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава.  От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък.  ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42
Владимир Кисьов

Владимир Кисьов: Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген

Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42