Аника Йорес: Крайно време е Германия и Франция да демонстрират единство

Утре 60 години навършва Елисейският договор, основата на френско-германското сътрудничество. Френският президент Еманюел Макрон ще е домакин на тържественото честване в Сорбоната и Елисейсксия дворец. Зад лъскавата обвивка на юбилея обаче се крият пукнатини между Париж и Берлин. Войната в Украйна се оказа изпитание за партньорството между Франция и Германия – за общата им представа за европейската сигурност, общата отбрана, енергийната сигурност и бъдещите отношения с Русия.

За всичко това и по повод 60-та годишнина на Елисейския договор се очаква обща декларация на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Помним, че Макрон държа програмна реч в Сорбоната, която остана без особена реакция от тогавашния канцлер Ангел Меркел. А малко след встъпването си в длъжност Олаф Шолц избра Карловия университет в Прага, за да произнесе своята европейска реч. И в нея не спомена нито веднъж Франция. Какво ще запишат в съвместната си декларация Германия и Франция утре се прокрадва в статията на президента Макрон и канцлера Шолц за днешния брой на "Франкфуртер алгемайне цайтунг": повече инвестиции във въоръжените сили, укрепване на европейската отбранителна индустрия, съвместно закупуване на природен газ за ЕС, общ европейски бюджет със собствени средства.

В навечерието на 60-годишнината на Елисейския договор бившият евродепутат Даниел Кон-Бендит, може би еманацията на френско-германското партньорство в Европа, заяви, че до този момент Макрон и Шолц не са реагирали адекватно на най-дълбокото разделение в света от Втората световна война насам – руската агресия срещу Украйна. "Шолц няма европейските гени, както Хелмут Кол, а Макрон ги носи, но гледа на Европа през френски очила", казва Кон-Бендит. 

Аника Йорес - германски журналист, която живее и работи във Франция

Съгласна ли сте с това обяснение на различията между Париж и Берлин?

Съгласна съм, че Франция и Германия на първо място мислят за националните си интереси, и това е обяснимо. В същото време двете държави винаги са намирали начин да укрепят двустранните отношения, въпреки различията, които са се появявали през годините. Но икономиката винаги е била важна част при преговорите между Париж и Берлин. В този смисъл Макрон и Шолц не са изключение. Но предшествениците им вероятно са успявали да представят партньорството си в по-добра светлина.

Макрон и Шолц наистина са много различни. Канцлерът е много по-сив политик, по-тих и по-умерен. Докато френският президент е значително по-темпераментен и умее да се представя добре в публичното пространство. Но спомнете си Ангела Меркел и Никола Саркози – и те бяха много странна двойка!

За Европа би било обаче много по-добре, ако Макрон и Шолц осъзнаваха, че личните им отношения имат огромно значение за посоката, в която върви Европейският съюз. Във времената на война и кризи, които ни връхлитат една след друга, наистина е важно двамата да намират начин да действат в синхрон.

Много журналисти, но и граждани си задават въпроса, защо единият изведнъж казва, че ще изпрати танкове за Украйна, а другият не знае нищо. Редно беше да има общо изявление на Париж и Берлин, и то не само по този въпрос.

Този разнобой може да се обясни много просто – политиците също са хора и реагират различно на различните ситуации. Всички изпаднахме в шок, когато започна войната. Но от тогава измина почти една година, крайно време е двете водещи държави в ЕС да демонстрират единство и да обединят вижданията си за бъдещето на Европа в задаващия се променен световен ред. Може би точно това ще прочетем в декларацията утре.

В тази почти една година имаше няколко случая, когато особено ясно си пролича пропукването между Германия и Франция. Париж стресна Берлин с изказването на президента Макрон, че Русия трябва да получи гаранции за сигурността си, а Берлин уплаши Париж с богатството си да задели 200 милиарда евро компенсации за енергийната криза, която предизвика войната. Стигна се дори до едностранна отмяна на традиционното съвместно заседание на двете правителства. Защо прехвърчат такива искри през границата между двете държави, които сме свикнали да определяме като двигател на ЕС?

Вие споменавате два от най-ярките примери за скърцащия френско-германски двигател. Недопустимо е Париж и Берлин да не се уведомяват взаимно по толкова важен въпрос като войната в Украйна. Но в същото време мисля, че говорим по-скоро за лоша комуникация навън, отколкото за истинско неразбирателство.

Франция и Германия са неимоверно тясно свързани в много области, но особено в енергетиката, което също е следствие на войната. Германия например залага много надежди на новия газопровод през френските Пиринеи за доставките на синьо гориво, които спря от Русия. А Франция зависи почти напълно от вноса на електроенергия от Германия, защото атомните й централи са в критично състояние. Така че двете съседки зависят една от друга и не могат да си позволят разногласия.

Споменавате енергетиката, но именно там Германия и Франция изповядват различна философия. Освен това Германия месеци наред блокира идеята на Макрон за таван на цените на газа.

Енергетиката наистина е добър пример за това как Париж и Берлин са принудени да превъзмогнат различията си. А те са големи – Германия отдавна реши да се откаже от ядрената енергетика, а Франция – точно обратното, залага именно на атомните централи, които са в окаяно състояние. Въпреки това двете страни трябва да намерят общ език, защото това има значение за европейския енергиен дебат. Франция трябва да преодолее зависимостта от Русия за ядреното гориво, а Германия – зависимостта си от Китай при доставката на фотоволтаици и елементи за вятърните турбини. Защо да не произвеждаме тези елементи в Европа?

Вие живеете и работите във Франция. Интересуват ли се французите от състоянието на отношенията с Германия?

Трябва да призная, че френските медии не се занимават толкова много с Германия, както германските медии с Франция. Така че темата не вълнува много хората. Но когато Берлин обяви 200-те милиарда евро помощи тук всички настръхнаха, че богатата Германия ще се спасява сама. Военната помощ за Украйна също е тема.

В същото време Ангела Меркел вероятно е най-популярният чужд политик във Франция. Така се връщаме на въпроса за личностите – Олаф Шолц очевидно още не може да надскочи сянката на Меркел.

Франция е обзета от стачна вълна заради пенсионната реформа на президента Макрон. Как се отразява това на стабилността на неговото управление?

Когато по улиците протестират повече от един милион французи, това няма как да не се отрази на рейтинга и имиджа на президента. Пенсионната реформа е най-важният вътрешнополитически проект на Макрон и когато срещу нея се надига вълна от недоволство, това няма как да не разклаща позициите му.

Освен това Макрон беше избран като по-малкото зло в надпреварата с националистите на Марин льо Пен. Социологическите проучвания са категорични – Макрон губи подкрепа. Две трети от французите не одобряват пенсионната реформа.

Интервюто чуйте в звуковия файл.