Навършиха се 100 години от рождението на първата българска жена диригент - Радосвета Бояджиева. Тя е на пулта на Софийската опера 22 години, повече от 15 години е главен художествен ръководител на Врачанската филхармония, а от 2002-ра до края на живота си през 2018 г. дирижира основания от нея камерен оркестър „Враца“. Тя е невероятен пример за всеотдайност към музикалното изкуство.
Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г. във Враца. Баща ѝ е известният адвокат Анто Бояджиев, от когото наследява любовта си към музиката и изкуството. В Музикалната академия учи композиция при Панчо Владигеров.
Първата ѝ изява като диригент е на 31 март 1946 г. - на абсолвентски концерт прозвучават увертюра към операта „Оберон“ на Вебер, Концерт за цигулка и оркестър от Чайковски със солист нейният брат - известният цигулар Радосвет Бояджиев, и Симфония №7 от Бетовен. За първи път нашата публика вижда жена диригент и посреща нейната изява с бурни акламации.
Изпратена е на специализация в Русия, където е аспирант в Московската консерватория и учи при големия руски диригент Борис Хайкин, а от 1948 г. е асистент-диригент в Московската филхармония, дирижира спектали в Болшой театър и в Мариинския театър в Санкт Петербург. Защитава дисертация и получава титлата кандидат на изкуствознанието.
След завръщането си, от 1950 до 1973 е диригент на Софийската опера. Дебютира със спектакъл на „Евгений Онегин“, а първата ѝ самостоятелна постановка е на “Царска годеница“ от Римски Корсаков. През цялата си кариера Бояджиева дирижира спектакли на операта „Травиата“ - 400 пъти, "Бохеми", "Тоска", "Дама Пика", "Кармен", "Аида", "Борис Годунов", балета "Ромео и Жулиета" и др. Една нейна способност впечатлява всички - тя дирижира наизуст. Гостувала е като диригент в Полша, Италия, Белгия, Германия, Куба и най-често в Румъния.
Повече от 20 години преподава в Националната музикална академия. През 2008 г. композира творбата си за солисти, хор и оркестър “Молитва за България“. Почина на 95-годишна вързраст, като до последния си ден тя работи и дирижира.
В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на Радосвета Бояджиева за работата ѝ и за трудността да бъдеш жена диригент. Интервюто е записано през 2018-а - последната година от живота ѝ. Чуйте в звуковия файл.
24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..
Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..
Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..
По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...
Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов - „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..
Стотици деца и възрастни в неравностойно положение от Велико Търново изработиха мартеници, които се продават благотворително в инициативата "Баба Марта бързала, мартенички вързала". Повече от 35 социални институции, клубовете на пенсионера и инвалида и неправителствени организации предлагат своите мартенички с кауза . Първи своите..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..