Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Паул Левин за причините Турция да не ратифицира присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Злокобна демонстрация в Стокхолм тази седмица разбуни отново духовете около Турция и ветото й върху присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО.

Група хора, за които турските власти твърдят, че са от терористичната Кюрдска работническа партия, провесиха с главата надолу чучело на президента Реджеп Ердоган пред кметството в шведската столица. А в Туитър това беше обяснено за послание относно начина, по който свършват диктаторите – също както Бенито Мусолини през 1945-а.

Анкара възнегодува остро и обвини правителството в Стокхолм, че трябва да прави повече от това просто да осъжда подобни актове в Швеция. И за пореден път предупреди, че не може да даде зелена светлина за НАТО.

Няколко дни по-рано шведският премиер Улф Кристерсон за първи път публично даде отпор на част от исканията, които поставя Турция, за да отмени ветото си.

„Убеден съм“, заяви той – „че това ще стане, само не зная кога!“

Пред БНР доцент Паул Левин – директор на Института за турски изследвания на Стокхолмския университет – обясни кои искания на Турция, според него, преминават червените линии на премиера Кристерсон.

- Допълнителните искания, които той имаше предвид, са неща, които чуваме от президента Ердоган, от други официални турски лица и дори от някои медии в Турция - неща, които не присъстват в тристранния меморандум. Това са имена на конкретни лица, които Турция настоява да бъдат екстрадирани от Швеция, или определен брой хора, които трябвало да бъдат екстрадирани.

Меморандумът звучи доста лаконично по въпроса за екстрадициите и депортациите. От него ясно се разбира, че Швеция и Финландия не се ангажират да екстрадират конкретни хора, а само да се вслушват в турските искания, да разследват посочените случаи и да решават експедитивно, но и справедливо.

- Такъв беше случаят с журналиста Бюлент Кенеш, нали? Бившият главен редактор на изданието на английски език на закрития вече вестник „Заман“ получи политическо убежище в Швеция през 2016 година след опита за преврат срещу Ердоган. А миналия месец върховният съд на Швеция постанови той да не бъде връщан в Турция.

- Бюлент Кенеш е журналист, за когото се смяташе, че е свързан с религиозното движение на Фейтулах Гюлен – някога близък съюзник на Ердоган. Гюлен беше обвинен, и то основателно според мен, че е бил мозъкът зад опита за преврат. Кенеш твърди, че не поддържа връзка с гюленистите – дистанцира се от тях. Ердоган обаче го спомена поименно на пресконференция в Анкара миналата година, когато шведският премиер беше там. Даде го като пример на човек, когото иска да бъде екстрадиран.

Но в Швеция щом върховният съд е отхвърлил искане за екстрадиция, правителството не може да направи обратното. А съдът по правило отхвърля такива искания от Турция за заподозрени от нея в тероризъм, защото смята, че там те може да бъдат изтезавани и да не получат справедлив процес. По тази причина никога не съм се съмнявал, че Кенеш няма да бъде екстрадиран.

-В изявлението си премиерът Улф Кирстерсон каза нещо, струва ми се важно и което бих искал да ви помоля да разтълкувате: „Вдигането на турското вето ще зависи и от способността на Швеция да покаже, че може да се държи сериозно.“ Дали това не означава, че правителството ви се готви за сериозни предизвикателства от страна на Ердоган?

- Мисля, че това беше реакция на общественото мнение в Швеция – на острите критики срещу правителството от различни среди, включително най-твърдите поддръжници на присъединяването ни към НАТО, които обвиняват кабинета, че твърде много угажда на Турция. Затова според мен премиерът всъщност заяви, че няма да изпълнява желанията на Ердоган, а ангажиментите в меморандума.

Бих искал да отбележа обаче, че въпреки малко по-твърдия тон напоследък и от Стокхолм, и от Хелзинки преговорите всъщност вървят много добре. Швеция действа по всички точки от меморандума. Има неща, по които все още има работа – като например един пакет от законови промени, който правителството ще представи след може би месец. След това ще мине още време докато парламентът ги обсъди и приеме преди те да влязат в сила.

Някои от мерките, които Швеция и Финландия предприемат, отнемат време – като например полицейски акции срещу ПКК и съдебни разследвания. Въпросът е дали Турция ще държи ветото си докато не види конкретни резултати. Защото това може да отнеме месеци и дори години.

В определен момент, според мен, Турция би трябвало да си даде сметка, че шведското правителство изпълнява обещаното - че добросъвестно полага усилия да отговори на очакванията й – и да покаже добра воля и че ни има доверие. Членството в алианс като НАТО изисква взаимно доверие. Член 5-и например не се задейства автоматично – страните членки трябва да си имат доверие, за да го задействат, когато някоя от тях го поиска.

- Кога според вас Турция най-накрая ще ратифицира присъединяването на Швеция и на Финландия към НАТО? Предстоящите турски избори ли ще са съдбовният момент?

-Спекулациите за истинските причини за ветото трябва да си останат спекулации. За мен обаче има няколко възможни фактора зад решението на Ердоган от средата на май миналата година да възпрепятства процеса на разширяване на НАТО. Единият от тези фактори е отколешното недоволство на Турция, че европейските й съюзници, включително от Швеция, нехаят, че на тяхна територия има присъствие на ПКК и на гюленисти.

Важно е да се отбележи, че ПКК е призната от Европейския съюз за терористична организация, но движението на Гюлен, или Фето, както го наричат в Турция, не е. Но, както и вие казвате, предстоящите избори през лятото, вероятно дори в края на пролетта, също са фактор. Те са истинско предизвикателство за Ердоган, който се изправя пред относително сплотена опозиция. Шест партии са в коалиция и са подкрепяни от една прокюрдска формация. А рейтингът на президента не му дава основание да е уверен в нова своя победа.

Кюрдският e един от най-горещите политически въпроси в Турция. Много турци негодуват срещу кюрдите и дори ги мразят. И затова не ги интересува свободата на словото в Швеция, когато виждат знамена на ПКК да се развяват по улиците на нашите градове.

Освен това фактор може да е дългогодишното чакане на Турция на прага на Европейския съюз – много протяжен беше процесът на кандидатстването й, което за доста турци е унизително. Сега за тях вероятно е добре дошло да виждат Швеция да проси с шапка в ръце да я пуснат в НАТО.

Има, разбира се, и друг вид възможни фактори за решението на Ердоган. Като например Владимир Путин, който е най-големият печеливш от отлагането на разширяването на НАТО. Той разполага с лостове за влияние върху Турция. Но може само да се спекулира дали има някаква договорка между него и Ердоган.

Турция също така иска да купи изтребители Ф-16 от Съединените щати и да модернизира наличните си и може би така се надява да изнуди Вашингтон да се съгласи. Но от всички тези неща изборите са най-важни за Ердоган.

С наближаването им се случват някои доста обезпокоителни за турската демокрация неща. През декември кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който е смятан за един от фаворитите за общата президентска кандидатура на опозицията, беше осъден на заточение извън политиката заради обида на длъжностни лица на изборите през 2019-а. Той все още може да обжалва. А банковите сметки на прокюрдската Демократична партия на народите пък бяха замразени в очакване тази формация да бъде забранена.

- Смятате ли, че Ердоган би опрял до пълно елиминиране на противниците си по толкова брутален начин?

- Това е големият въпрос пред много анализатори на Турция, както и пред опозицията. Съвременна Турция не е демократична държава. Авторитарна е – която все пак провежда избори. Изборите там не са честни и само до известна степен са свободни. Но ако Ердоган прибегне към лостовете на властта, за да постави опозицията извън закона, това вече ще е прекалено.

Нека си дадем сметка, че залогът пред него е голям. През 2013 година свързани с Гюлен прокурори повдигнаха обвинения в корупция срещу Ердоган, членове на семейството му и на правителството му. Въпросът сега е може ли да си позволи той да сдаде властта на опозицията, ако е застрашен от съдебно преследване. От отговора на този въпрос зависи до какви мерки ще прибегне, само и само да остане на власт.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Слагане на край на насилието над деца ще е ангажимент на над 100 държави

Над 100 държави обещаха да работят за слагане на край на насилието над деца на първата глобална министерска конференция , посветена на темата, съобщиха от СЗО и ООН. „Въпреки че е изключително предотвратимо, насилието продължава да бъде ужасяваща всекидневна реалност за милиони деца по света и оставя белези, които продължават поколения..

публикувано на 09.11.24 в 22:24

Многохиляден протест във Валенсия поиска оставката на премиера на провинцията Карлос Масон

Хиляди се събраха на протест във Валенсия с искане за оставката на премиера на провинцията Карлос Масон. Запалени факли полетяха към сградата на общината, а полицията се намеси, за да предотврати безредици. "Убиец" и "Оставка Масон" скандираха протестиращите, които се събраха в центъра на Валенсия. Предвиденото като мълчаливо заради жертвите..

публикувано на 09.11.24 в 20:48
Върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Жозеп Борел

Борел: Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата

Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата. Това обеща Върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел при визитата си в Киев. Досега европейците са помогнали за обучението на 60 000 войници. От началото на руското нашествие през 2022 г. Европейският съюз е предоставил..

публикувано на 09.11.24 в 19:47
Доналд Тръмп и Джо Байдън

Джо Байдън и Доналд Тръмп ще се срещнат в Белия дом идната сряда

Действащият президент на САЩ Джо Байдън и новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се срещнат в сряда, 13-ти ноември, в Белия дом по покана на Байдън, каза прессекретарят Карин Жан-Пиер, цитирана от Ройтерс. Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., след като победи настоящия вицепрезидент Камала Харис на президентските избори на 5-и..

публикувано на 09.11.24 в 19:33

Засилено полицейското присъствие пред Народния театър и малцина протестиращи

Засилено е полицейското присъствие пред Народния театър, където в 19.00 часа започна третото премиерно представление на пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Малкович влезе необезпокояван в театъра малко след 18.00 часа. Посетителите, дошли да гледат постановката, минаваха през централния вход покрай..

публикувано на 09.11.24 в 19:25

Катар спира да бъде посредник в договаряне на примирие в Газа

Катар обяви, че се оттегля от ролята на посредник в договарянето на примирие в Газа и на сделка за освобождаване на заложници, тъй като не вижда желание от страна на израелците и "Хамас" да преговарят. Катар също така постави под съмнение продължаващото присъствие на политическия офис на "Хамас" в Доха, заяви за Ройтерс служител, информиран по..

публикувано на 09.11.24 в 18:35

Съветник на Тръмп: Фокусът на Украйна трябва да бъде върху постигането на мир, а не върху връщането на територии

Старши съветник на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп заяви пред Би Би Си, че бъдещата администрация ще се съсредоточи върху постигането на мир в Украйна, вместо да даде възможност на страната да си върне територия, окупирана от Русия. Брайън Ланза, стратег на Републиканската партия, каза пред Би Би Си, че администрацията на..

публикувано на 09.11.24 в 18:26