Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Христов за нашия павилион: Има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция

Архитектурата като лаборатория на бъдещето

България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата след 15-годишно отсъствие

Снимката е илюстративна
Снимка: Георги Узунов

След 15-годишно отсъствие България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата. То ще се проведе от 20 май до 26 ноември, но трескавата подготовка за нашето участие започна в края на 2022-ра. На 16 януари изтича крайният срок за български кураторски проект. Кой може да участва в конкурса и защо е важно страната ни отново да се появи на световната архитектурна карта?

Венецианското биенале на архитектурата датира от 1980-а, предстои 18-ото му издание. През това време България е участвала един-единствен път - през 2008-а.

Отсъствието на България създава много въпроси – ние сме единствената европейска страна, която я няма, казва Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България.

Нашият павилион ще си има куратор, отделно има комисар, който организира участието ни, а към него работи и консултативен съвет.

"С проект може да участва всеки един архитект – или самостоятелно, или в обединение. В обединението могат да участват всякакви артисти, сценографи, които имат отношение към архитектурата."

Биеналето не е просто демонстрация на архитектурно творчество, а по-скоро на архитектурните тенденции, подчертава Христов.

"Идеята на биеналето не е да си покажеш проектите. На него се събират архитекти, които обсъждат бъдещето."

"Лаборатория на бъдещето" е темата на предстоящото Венецианско биенале на архитектурата.

"Ще се фокусира върху архитектурата като лаборатория в проектиране и създаване на населени места и сгради, в които са вложени всички съвременни архитектурни прийоми и нови технологии, замислени да улесняват ежедневието на хората. Всичко това трябва да се вписва много хармонично в околната среда, която няма да бъде изтласкана като фон."

Мартин Христов  Снимка: Лора Търколева

Вдъхновение за биеналето е Африка - континент, който преживява невиждана досега урбанизация. Континент с голямо население и тепърва изграждащи се сгради и пътища на места, където преди ги е нямало. Това буквално е строителната площадка на бъдещето, на която е добре да не допускаме стари грешки.

Куратор на биеналето е ганайско-шотландска архитектка, която е и преподавател, но и писател фантаст. Много от кураторите на отделните държави вече представят своята визия за лаборатория на бъдещето. Те могат да послужат за вдъхновение на българските кандидати, смята Мартин Христов. Той дава и мотивиращи примери от биеналето през 2021-ва, което е посетил лично.

"Примерно една конструкция изцяло от карбонови нишки, с много големи еркери, абсолютно съвременни технологии. Имаше сгради, които са изцяло принтирани – това тепърва навлиза в архитектурата."

Днес вече се 3D-принтират еднофамилни къщи на два етажа. Сложността на формата няма значение, уточнява Христов.

"Японският павилион представя темата за рециклирането. Те бяха донесли цяла стара демонтирана сграда. Датският павилион беше представил темата за използването на ресурсите – бяха направили циклична система, която използва дъждовната вода. От едни резервоари, които събират вода от покрива, водата течеше и напояваше едни растения…"

Всяка държава избира тема и фокус. На 17 януари всяка държава ще представи своя куратор и визията на националния павилион.  

"Българският павилион е в една локация, която е много наситена с галерии, много културна зона, на няколко минути от "Сан Марко". Представлява пространство, което е в един манастир. Освен зоната за павилиона, има и открит двор – много красив, много спокоен, който също може да се ползва за експозиция."

Министерството на културата е сключило договор за три години, така че това ще бъде нашият павилион до 2025 г.

Според Мартин Христов "има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция."

Защо България отсъства толкова дълго от тази архитектурна световна карта?

"Това е свързано първо с политическо решение – да бъде осигурен бюджет, и второ – с желание", смята Христов. За него причината е най-вече липсата на мотивация, защото пари се намират.

Още любопитни примери от архитектурното настояще, българското участие на биеналето през 2008-а и връзката между минало и бъдеще, претворени в света около нас слушайте и тази вечер в предаването "Изотопия" след 22 часа.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51
Паметникът на Тодор Мазаров в Павел баня

Спомен за Тодор Мазаров

На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор  Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..

публикувано на 10.01.25 в 21:14

Резултати от третото издание на литературния конкурс "Вълшебното перце"

Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени  в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..

публикувано на 07.01.25 в 16:34
Теодор Койчинов

Теодор Койчинов за мистиката на радиоводещия

Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината.  Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..

публикувано на 07.01.25 в 14:51
Андриян Асенов и Радостина Павлова

Любовта е това, което е на сърцето

"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории".   Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...

публикувано на 06.01.25 в 11:26