Единствено в Ямбол коледарите не само пеят и наричат, но и танцуват. Традицията е на повече от век и се предава от поколение на поколение.
“В Ямбол има особена сила, дух и красота в хората.”
“От баща на син, от дядо - на внук, така се предава традицията.”
“Баща и дядо ми са играли. Независимо на колко съм години - наближи ли Коледа - сън не ме хваща. ”
Коледарският буенек, както се нарича танца на ямболските коледари, се заражда преди повече от век в най-стария квартал на града - Каргон, разказва етнографът Динка Ангелова:
“Предполага се, че танцуването на ямболските коледари се е зародило някъде през 20-те години на ХХ век. Трябва да имаме предвид, че самото танцуване ни е единичен акт. Това е процес, който се развива в годините. Твърде малко е информацията за зараждането на този обичай. За танцуващите коледари информация получаваме от малкото спомени, съхранени до наши дни, от които научаваме, че някъде към 1917-18 година, докато изпълняват своята мисия, а именно да обикалят къщите и да възвестят чудото, наречено Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Както разказват съвременниците, участвали в тези събития преди толкова много години - първо от студ и на второ място, за да привлекат вниманието на своите изгори - любимите момичета, които са ги очаквали с нетърпение. И този начин на изява се харесва на коледарите и през годините този танц, който се заражда в това далечно време, се развива, дообогатява, съхранява и достига в един уникален вид до наши дни.”
Сабята и ботушите със шпори създават специфичната за ямболските коледари визия.
“Любопитен е начинът на обличане на ямболските коледари. Когато се заражда този обичай в Каргон традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. С навлизането на европейската мода, наличието на военен гарнизон в града и най-вече кавалерийските части, води до промяната на коледарското облекло. За това как са изглеждали коледарите през 20-те и 30-те години на ХХ век получаваме информация от малкото черно-бели фотографии, които се съхраняват в музея и в държавния архив. Те действително са били облечени с дебели шуби, наречени каплами. Те представляват вълнени дълги палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Били са обути с бричове и задължително на краката - ботуши. Шпорите осигуряват звън и правят танца още по-внушителен. Както разказват коледарите от това време, това е възприето от бойните части в града. През годините това облекло си променя. Коледарите от Каргон през петдесетте години на ХХ век виждаме на снимките, че са облечени с бели ризи с кожухчета, с вратовръзки и задължителните калпаци, които ги е имало и в първите години, и по-късно, обкичени с пуканки и с чемшир, който е обсипан с варак, за да има блясък, както разказват коледарите.”
Защо трябва да бъдат видени ямболските коледари?
“Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те просто грабват вниманието на публиката. Изпадаш в състояние, в което не можеш да приемеш, че това е нормално. Просто земята се тресе, виждаш еднакво движение на група от 11-12 човека, които играят като един и целта е всяка една група да направи танца си по-атрактивен, по-внушителен, по-впечатляващ.”
Отец Стоян Бербатов е един от българските свещеници в Западноевропейската ни епархия . След 20 - годишна служба в Благоевград, преди близо 5 години, отец Стоян Бербатов променя посоката на своя живот. С болка в душата оставя енорията, близки, приятели и заминава заедно със семейството си в белгийската столица , защото съпругата му -..
Всяка година екипът на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе отличава най-активните читатели и поздравява приятелите и доброволците си. За девета поредна година в най-голямата библиотека в областта вадят картоните и броят кой колко книги е взел и върнал през отминалата година. Разбира се, че не броят така, както преди години,..
Яфо е едно от най-романтичните места на Тел Авив (и цял Израел). При това, не само защото това е била морската врата, през която векове наред пристигащите с кораби поклонници от цял свят са стъпвали на Светите земи и са започвали пеша похода си до Йерусалим и сакралните места за трите религии, но и заради артистичният дух, който цари в каменните..
„Донорството е любов“ - това послание отправя гостът на „Любими празнични истории“ - Милена Златкова. Познавате я като част от екипа на "Тройка на разсъмване" по радио Витоша. Може би сте чували и за каузата й да запознава хората с възможностите да дарят частица от себе си за създаването на нов живот. Тя е сред създателите на..
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но проблемът е, че имаме избор, който предстои. И кандидатът, които вероятно ще бъде избран..
Екоакция за почистване на бреговете на Тунджа започна тази седмица общината в Ямбол. От предприятието "Паркове и зони за отдих и спорт"..