Семейството се събира за Бъдни вечер, започва празничната коледна обредност

Според народния календар и обичаи днес е Бъдни вечер, с която започва празничната коледна обредност. Нарича се още Малката Коледа. По традиция на Бъдни вечер на трапезата се слагат седем или девет постни ястия.

Празникът е строго семеен и още от ранната утрин започва подготовката за бъднивечерската трапеза, около която са съсредоточени основната част от обичаите и обредите, характерни за Коледа, разказа етнографът от ловешкия исторически музей Силвия Вутева:

„Мъжете отиват с колата  в  гората още рано сутринта и трябва да я напълнят догоре и на върха да сложат клон от плодно дръвче, което да отсекат и да се нарече бъдник, което е готово за бъднивечерския огън.“

Силвия Вутева допълни, че вечерята на Бъдни вечер се нарича още кадена.

„Което показва това, което свързва етнографските и народните ни обичаи с  църковния календар.

Прекадява  се от най-възрастния мъж или от бабата. Най-важното при обредната вечер е, че се меси  специалния обреден хляб боговица. Представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто.“

Ястията на самата трапеза са съобразени с християнската традиции заради постите.

„Яденетата са седем или девет – варен боб, варено жито, пълнени чушки, сарми, ошав, трапезник, паничка с мед, лук и чесън, задължително за предпазване и за здраве. На трапезата се слагат още  сурово жито и царевица. На практика всичко което семейството произвежда“.

След вечерята всички се събират около бъдника и чакат коледарите.

В рождественската нощ се сбъдват древните пророчества за идването на света на Божия син, който е Спасител на човечеството.

„Денят преди Рождество Христово е един ден на подобаваща подготовка за посрещане на празника. Какво означава да се подготвим? Да осъзнаем, че Бог стана човек, словото стана плът, Бог слезе от небесата на земята заради спасението на човешкия род. И не е важно колко ястия и колко постни ще бъдат те, доколкото да се съберат всички пред запаленото кандилце, пред поставената икона и като православни християни да празнуваме, изпълнени с духовна радост, това славно събитие“.

Първоначално Рождество Христово се е празнувало заедно с Богоявление. Едва през IV в. празникът се установява отделно. С постепенното му налагане се променят и изображенията в иконографията на Рождество.

Най-важният персонаж в иконографската сцена е на Богородица, която се изобразява или седяща или лежаща до одъра с младенеца, казва богословът от Шуменския университет Галя Йорданова:

"Седяща до яслата е символ на безболезненото раждане на Исус Христос и потвърждаване на непостижимото девство на тази, която е преди Рождеството дева, по време на раждането и след Рождеството си остава дева".

Сцената на Рождество Христово се изобразява в пещера, която не се споменава в евангелията, но тя олицетворява ада, падналият свят, в който възсиява слънцето на правдата. В иконографията присъства и образа на Йосиф Обручник обикновено като замислен старец, който се съмнява, че дева може да има потомство.

В навечерието на Рождество Христово в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от 18:00 часа ще бъде отслужено празнично богослужение. То е традиционно и изразява надеждата за раждането на Спасителя Христос. С Бъдни вечер завършва и поста, който е част от духовната подготовка за празника.

След вечерния осведомителен бюлетин програма „Хоризонт“ ще излъчи на живо литургията от храма „Св. Александър Невски“ в столицата.

В 20,30 часа "Хоризонт" ще излъчи и традиционното слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Бъдни вечер.