Антонина Кенова: На МЗ не му е работа да отговаря за грижите за здрави деца до 3 - годишна възраст

Законопроект, предвиждащ самостоятелните детски ясли да спрат да съществуват и да преминат от здравното към образователното министерство, за да се стигне до по-интегрирани грижи, предизвика недоволството на медицински сестри, ръководства на детски заведения и родители. Вчера вносителите му отстъпиха крачка назад и признаха ,че са нужни повече дебати.

Румяна Железарова е директор на детска ясла „Шарено петле“ в Ловеч. Тя обясни пред БНР, че и трите директорки на ясли в града не са съгласни с предлаганите промени. Излезли са и с обща позиция.

„Смятаме, че яслите са важно звено в детското здравеопазване. В тях са осъществява връзка между психическото и физическото развитие на детето. Извършва се от медицински сестри, които са подготвени да работят в такива заведения и са със знания в областта на детската клиника. Това е период, който се характеризира с интензивно развитие. Децата са неукрепнали и податливи на различни заболявания“.

Грешно е да се счита, че децата от 10-месеца до 3-годишна възраст се развиват чрез обичайните дейности и процеси на обгрижване, посочи още тя в предаването  „Преди всички“.

„Това са ежедневни грижи чрез обучение с организирани ситуации, възпитание и надграждане на навиците с постоянство. Детето отива в детската градина в стабилно физическо и психическо състояние“.

• От 10-месечна възраст до постъпването в първи клас децата у нас ще посещават детска градина

 Александрина Кузманова, която е педагог в „Шарено петле“, също смята, че този законопроект няма да се отрази добре нито на децата, нито на педагозите.

„Децата в яслите са прекалено малки, за да остават на грижите само на педагози. Медицинската грижа е много важна за тях“.

Предложените промени пък се подкрепят от Антонина Кенова от Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. Тя смята ,че съпротивата идва от неразбирането на текстовете в законопроекта.

„Никъде не се казва, че медицинските сестри се  заменят с педагози. Всеки от тези специалисти има своето място в детската ясла. Промените целят преместването на яслите към МОН, за да има интегриран подход. МЗ е абдикирало от работата с детските ясли“.

Кенова разбира притесненията единствено на директорите на ясли, които ще престанат да заемат тази длъжност, ако детското им заведение се слее с някоя от съществуващите градини.

Липсата на медицински сестри съществува не само в детските градини, отбеляза още тя.

„Трябва да направим промяната и да обучим кадри, които да се грижат за тези малки деца. Възможността педагог да работи в ясла е дадена през юли с Наредба 26. Когато в детската ясла няма медицинска сестра, на нейно място може да работи педагог. Тази нормативна възможност влиза в сила от 1 януари“.

Проблемът е в синдикатите, които подкрепят статуквото, обясни Кенова.

„Това е тяхната членска маса. Взимат членски внос. Стигаме до жестока съпротива при всяка промяна“

Стандартът за ранно детско развитие се пише от 6 години и затова е трудно той да бъде заложен в основата на промени в детските заведения.

„МЗ не участва в писането и не желае да го издава. В този случай е по-добре първо да променим закона“.

На здравното министерство не му е работа да отговаря за грижите за здрави деца до 3 - годишна възраст, убедена е тя.

Последните сестри, които за завършили детски профил в медицинските университети, са се дипломирали в края на 80-те години, отбеляза Кенова.

„След това профилът става общ“

Законопроектът трябва да бъде приет., казва тя.

„В цяла Европа няма грижа като нашата-с изцяло медицински специалисти. Време е да се реформираме“.