Социалната комисия в НС обсъжда промени в минималната работна заплата

Парламентарната социална комисия обсъжда на извънредно заседание четири законопроекта с предложения за промени в Кодекса на труда, които се отнасят за минималната работна заплата.

На 8 декември в пленарната зала беше одобрен на първо четене внесен от Корнелия Нинова и група народни представители проект за изменения в Кодекса, според които минималната работна заплата за следващата календарна година не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.

Сметките на вносителите сочат, че за 2023 година това означава 850 лева най-ниско възнаграждение.

Четирите проекта, които депутатите от социалната комисия обсъждат за второ гласуване днес, са на ГЕРБ-СДС, „БСП за България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

В заседанието участват и представители на синдикалните и работодателските организации. Председателят на комисията Георги Гьоков даде първо думата на тях и те представиха детайлно вече добре познатите си в обществото принципни аргумент „за“ и „против“ повишаване на МРЗ и всъщност не обявиха конкретно позициите си конкретно по внесените от депутатите предложения между двете четения.

Да има поне 17-18% ръст на минималната заплата, което означава тя да е между 830 и 850 лева, за да се компенсира натрупаната инфлация за последните 2 г., апелира пред депутатите директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов.

Васил Велев, председател на АИКБ, заяви, че от януари 2019 г. досега инфлацията е 27% и че България е в топ 3 на ЕС по ръст на МРЗ през последните години, както и че за догодина се очаква средногодишна инфлация от 7%, което отнесено към сегашната ниво на най-ниското възнаграждение от 710 лв. прави 760 лв.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че Кодексът на труда изобщо не е мястото за уреждане на темата с минималната заплата.

• Комисия на НС ще обсъди 4 предложения за увеличаване на минималната заплата