Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко плашещи са климатичните промени и защо се стига до психологическо дистанциране от тях?

Снимка: pixabay.com

Темата за климатичните промени става все по-актуална, но много малко от нас се замислят за различните й аспекти. Един от тях е психологичното дистанциране от случващото се с природата, което се превръща и в пречка срещу реални действия.

"Когато нещо е по-далечно, то ни се струва по-страшно. Затова се дистанцираме и не предприемаме действия", обясни пред БНР Елица Станева-Бритън, която е психолог и автор в сайта climateka.bg.

Ролята на науката е много важна, за да разберем случващото се, но и изкуството има значение, уточни още тя.

"Много филми могат да достигнат до човека на емоционално ниво. Емоциите ни са базов инстинкт, който ни кара да действаме. Когато виждаме дадена история, с която можем да се свържем, би могло да се скъси тази дистанция".

Психологът коментира и спорния ефект от действията на активисти, които заливаха с храна произведения на изкуството, за да привлекат вниманието към проблемите с климата.

"Когато нещо се прави по-показно, то може да доведе до обратния ефект и да се фокусираме върху самата случка, а не върху проблема, върху който се опитват да привлекат вниманието ни".

Това се случва и в медиите, предупреди тя.

"Там се представят едни негативни данни-всичко е фатално и няма как да се оправи. Това отблъсква хората, води и до страх, вследствие на който те спират да действат, дори да са имали желание".

В политиката пък се стига до двойнствени послания, игра с научни данни и лобистка дейност, заяви Елица Станева-Бритън в предаването "Преди всички".

Комуникацията се прекъсва на доста нива, резюмира тя.  

"Слушатели, учени и медии трябва да разберат кой възприема посланията им. Учените се опитват да образоват публиката. Те искат да представят нещо, което е наистина критично, но по начин, който е сух и близък до фатализма. Дори да ни представят данни, много хора не ги разбират. Когато се съберат учени и медии, трябва да има диалог, за да го разбере публиката и да се достигне до едно личностно ниво".

Важно е да се стигне до темата за т.нар общо благо, уточни психологът.

"Хората наистина се интересуват от него. Тук в комуникацията могат да се въведат инфлуенсъри или лидери на мнение, които имат въздействие върху различни групи".

Не само левите и младите се интересуват от климатичните промени, настоя още тя.

"Трябва на всеки да се даде шанс да изрази своето мнение и да стигне до открит диалог. Спрели сме да слушаме отсрещната страна. Добре е да се поинтересуваме защо мисли различно. Когато проблемът е представен по по-достъпен начин, тогава и скептиците може да се открият към диалог", заключи Елица Станева-Бритън.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Деинфлуенсърите: Откажи, намали, поправи!

Деинфлуенсъри са хората, които ни карат да се противопоставяме на наложената от инфлуенсърите свръхконсумация . Това обясни в интервю за БНР журналистът Ванина Тодорова от "Капитал", която изследва темата. По думите ѝ, виждаме клипчета в социалните мрежи, които ни карат да купуваме продукти, които невинаги ни трябват или не носят..

публикувано на 23.04.25 в 10:26

Ейдън Шарън от "Денят на Земята": България може да бъде по-силна и независима със зелена енергия

Зелената енергия ще даде възможност на България да бъде по-силна и независима, заяви за БНР Ейдън Шарън от екологичната организация "Денят на Земята" (Earth Day) . Повече от половин век тя организира на 22-ри април събитието Ден на Земята, което и тази година ще бъде отбелязано от над един милиард души. Още по темата - в интервюто на..

обновено на 22.04.25 в 16:39

Доктор Луиз Арчър: Можем да помогнем на белите мечки да не изчезнат

Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на..

обновено на 12.04.25 в 18:48
Илюстративна снимка - затворът в Самораново, изграден с помощта на Норвежкия финансов механизъм

Затвори без въглероден отпечатък - пилотно в Плевен и Белене

Затворите в Плевен и Белене стават първите два пилотни "зелени затвора" в България. Те са избрани заради местонахождението си в природни местности - парковете "Кайлъка" и "Персина". Проектът бе представен на среща, организирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в сътрудничество с Норвежката корекционна служба. "Зеленият..

публикувано на 11.04.25 в 09:30
Хижата на Бонсови поляни

Хижар предлага проект за развитие на Люлин планина

Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..

публикувано на 01.04.25 в 11:39

Край изпепеления кибуц Реим бяха засадени дървета

Пролетта е време за залесяване. Почти всяко дърво в Израел не е саморасло, а е посадено грижливо. Тази година в няколко почивни дни подред край изпепеления кибуц Реим пристигат автобуси с посетители, които веднага пристъпват към засаждане на дървета. Няма весели възгласи или почерпки на открито. Това е мястото на един музикален..

публикувано на 30.03.25 в 07:13