Балван - истории за ново начало. Момичета жертви на насилие, трафик и проституция получават закрила

19 непълнолетни момичета са получили закрила през тази година в Кризисния център за деца, жертва на трафик и насилие, в село Балван. В последните три години с трудните момичета работи социалният работник Емилия Михтиева. Била учителка, но решила да се посвети на момичетата с тежки съдби: 

„Факт е, че е масово насилието над деца – физическо, вербално, психическо, по всякакъв начин. В училище ставаш свидетел на тези истории, но си безгласна буква, там твоя отговорност е образованието. В кризисния център социалният работник е учител, майка, перачка, гладачка, доктор, изповедник- всичко за тези деца“.  

Не можем да отричаме миналото, но тези момичета имат потенциал и бъдеще, различни от насилието, от проституцията, убедена е Емилия Михтиева и е категорична, че трябва много работа, за да бъдат убедени момичетата, че промяната е възможна: 

„В началото никоя от тях не вярва. След като се запознаят с мен, всички го вярват. Как им влияя? Първото, което им давам от себе си, е подкрепата. Приемам всяко едно от тях като дете. За мен всички деца са еднакви – не правя разлика дали е жертва, дали е най-обгрижваното дете на света, за мен всички деца са еднакви. Много бързо изваждам техните положителни черти и държа да им ги покажа още в самото начало. Не ги осъждам за това, което са преживели, защото те така са свикнали. Те са жертви, те са със съзнанието на жертви и носят вината в себе си“.  

21-годишната студентка по социална педагогика Валерия Йорданова е доброволец в сдружение „Зов“ и от месец е ментор на едно от 17-годишните момичета от кризисния център в село Балван: 

„Не сме им длъжници, но можем да им помогнем по някакъв начин и защо да не го направим. В началото тя беше много срамежлива. Като за първи път и аз бях много притеснена, защото не я познавах, но след това, след втората, третата среща се отпуснахме – и тя, и аз, и нещата вървят добре“. 

Менторите осигуряват подкрепа на момичетата от кризисния център, помагат с уроците, дават им приятелството си, разказва Валерия Йорданова: 

„Предимно се занимаваме с неща, които на нея ѝ харесват. Гледаме филми с обучителна цел. Понякога им помагам с домашните, ако има затруднения. Тя се справя отлично. Тя е страхотен човек. Всеки следващ път, в който се срещаме, тя е все по-щастлива, споделя с мен неща, които е правила през деня, през седмицата“. 

Момичетата, жертви на трафик и насилие, имат право половин година да останат в кризисния център и много са случаите, когато, излизайки от центъра, отново се връщат към старите пороци и в старата среда. И следва ново връщане в центъра и завъртане на порочния кръг, разказва социалният работник Емилия Михтиева:  

„Много често, защото времето за работа, за отстраняване на кризисната ситуация при нас, е в рамките на 6 месеца. Понякога това е недостатъчно. Затова е необходимо след като децата напуснат кризисния център да продължи работата с тях. Затова има и други институции, които би трябвало да продължат нашата работа. За съжаление, връзката се къса и имаме случаи, когато децата отново се озовават при нас. Другата страна на монетата е тогава, когато след напускане на кризисния център, момичетата не получават нужната подкрепа от семейството или на институциите. Работата просто спира“. 

Един такъв изгубен случай е с момиче, което е проституирало, настаняват го в кризисния център в Балкан, минава половин година, то излиза от центъра и отново се връща към "занаята": 

„Детето е върнато на родителите, но тук недостатъчната работа с родителите води до страх от това, че, ако детето излезе на улицата, всеки срещнат е потенциална заплаха и се минава в крайността детето да е ограничавано, следено, контролирано по всякакъв възможен начин, което води до обратния ефект. Това момиче започва да излиза от вкъщи, лъжейки че е с приятелки, лъжейки, че има ангажименти в училище. Добра ученичка е, посещава училище, но след училище.... Върна се към проституцията и в момента отново е в кризисния център. Не мога да дам отговор до кога в този омагьосан кръг, защото кризисният център е институция за отстраняване на кризисната ситуация“. 

Емилия Михтиева има и щастлива история с трудно момиче. Девойката е от малък град. Буйна тийнейджърка, с която семейството не може да се справи и буквално я изхвърля на улицата. Там я срещат „доброжелателите“, които ѝ показват как да изкара лесни пари с тялото си. И момичето става проститутка, а с изкараните пари продължава да учи.  

„Първият подтик да проституира е да изкара достатъчно пари, за да си купи телефон от заложна къща, за да може да посещава онлайн заниманията. Когато дойде това дете, то не виждаше смисъла в живота, изпитваше огромна вина, че ѝ се е налагало до прави това. Едва ли не беше погнусена от себе си. Тя е силен характер. С нея работата в началото беше трудна, защото, въпреки всичко всяка жертва мисли, че владее положението и може сама да се справи. След престоя ѝ в кризисния център момичето беше настанено в друга услуга, тъй като всичките ѝ живи роднини отказаха да полагат грижа за нея. Това дете вече е пълнолетна млада дама, която успешно се справя с живота. Пълна отличничка е, работи, издържа се сама, креативна е, като нейните планове занапред са тя да бъде студентка, да учи социална педагогика, за да може един ден да работи това, което работим ние, и да може да помага на много други деца“.  

За догодина социалният работник Емилия Михтиева и менторът Валерия Йорданова пожелават на момичетата от кризисния център в Балван, с които работят, да бъдат по-добра версия на самите себе си: 

„Да бъдат много здрави, да имат много късмет и да вярват в себе си, в мечтите си. Всичко най-хубаво им пожелавам“, каза Валерия Йорданова. 

„Да не си мислят, че това, което се е случило, ще бележи техния по-нататъшен живот. Светлина има. Миналото си е минало. Ние не можем да върнем времето назад и да го променим, но бъдещето е пред нас и всичко зависи от нас“, пожела Емилия Михтиева.