Сара Нович за БНР: Писането ми помогна да разбера по-добре света около себе си

Интервю на Иван Русланов със Сара Нович в предаването ''Понеделник вечер''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Като дете бях много срамежлива, трудно изразявах себе си. Майка ми купи тетрадка и ми каза, че трябва да описвам там по една случка всеки ден. Разбира се, като дете не харесах идеята и се противопоставях по всякакъв начин. Пишех например „този дневник е толкова глупав“. С времето обаче открих, че това е много удобен начин да приемеш света около себе си. Отделях време за дневника все повече и повече. С времето започнах да пиша поезия и истории, които сега ми се струват много зле написани. Писането бе нещо, което обичах да правя, то ми помогна да разбера по-добре света около себе си. Не го възприемах като нещо, което мога да правя професионално. Благодарна съм на преподавателите в колежа, които посвещаваха времето си в това да ме окуражават да развия кратката история, която в началото бе първият ми роман „Момиче на война“, каза за БНР Сара Нович, американската писателка, живяла и в Хърватия, която плени сърцата на милиони читатели с романите си „Момиче на война“ и най-новата й книга „Честно казано“ - една история за живота в училище за глухи.

Писането ли се оказа комфортното място, от което имаше нужда?

"Да, наистина, това е доста добро описание. Книгите винаги са били бягство от реалността за мен като читател, а писането е мястото, където се чувствам сигурна. Там мога да помисля и поиграя с езика", допълни в предаването "Понеделник вечер" Сара Нович.

Очакваше ли „Момиче на война“ да стане световна сензация?

"Определено не. Честно, все още малко се вълнувам, когато се сетя, че книгата ми има „публика“. Трябва да опитам да забравя за това, докато пиша, иначе може да се разтревожа. Въпреки че, разбира се, е много специално да си взаимодействаш с читателите по цял свят, които се разпознават в героите, които си създал".

Каква беше идеята на книгата ти?

„Момиче на война“ започна като кратка история, която написах в колежа – това, което ме мотивира да я създам бяха роднините и приятелите ми в Хърватия, преминали през войната в Югославия, за която пиша в книгата. Отдавна мислех по въпроса, но забелязах, че повечето американци знаят много малко по въпроса. Това ме ядосваше, имах нуждата да образовам хората около себе си по този въпрос. Когато пишеш художествена литература обаче винаги трябва да търсиш деликатния баланс между предаването на информация и създаването на адекватни герои. Такава исках да е главната героиня Ана Юрич – образ, с когото хората могат да се идентифицират и по този начин да влязат в обувките й".

Чувстваш ли се сякаш отново живеем в години на война?

"Точно така се чувствам в много отношения. Възходът на националистичната реторика тук в Съединените щати и по целия свят е нещо много проблемно и страшно за мен. Конспиративните теории за изборите в САЩ, които разпространяват Десните партии са много притеснителни, защото знам колко крехка е демократичната система и колко възпламеняващи са подобни реторики.

Как изкуството може да ни спаси от трудните времена?

"Много мисля за смисъла на изкуството в трудни времена. От една страна е безсмислено да създаваш подобни произведения в много хаотични времена, когато хората не могат да си позволят да задоволят и най-първичните си нужди. От друга – изкуството ни напомня за това за което се борим".

Снимка: издателство Lemur

„Честно казано“ вече е и по българските книжарници. Каква мисия си постави с тази книга?

"Мисля, че целта на „Честно казано“ беше подобна на „Момиче на война“. Исках да изследвам идеите за езика и идентичността и да дам възможност на читателите да изживеят света от непозната гледна точка. „Честно казано“ имаше едно допълнително предизвикателство – исках да напиша книга, която да говори на чуващия свят, като в същото време е и място, където глухите хора могат да разпознаят себе си и своите истории".

Какво можеш да ни разкажеш за общността на глухите в САЩ?

"Глухата общност в Съединените щати е моето място за отмора. Обичам да съм в общността и да мога свободно да ползвам жестовия език. Глухата общност в САЩ е и много сложна, защото, както из целия САЩ, разнообразието от личности е богато. Има много грешна информация дадена на родителите на глухи деца, за това, че различията в жестовия и говоримия английски ще увредят децата им и забавят тяхното развитие. Само 8 процента от родителите на глухи деца учат достатъчно жестове, за да ги използват у дома си. Глухите деца трябва да имат свободен достъп до жестовия език".

Какви са предизвикателствата пред един глух човек – в твоя случай, с мисията да бъде автор?

"Тъй като загубих слуха си като дете, аз се възприемах като част от чуващия свят. Ето защо се мислех за „развалена“ дълго време. Отне ми години, за да се примиря със себе си и осъзная, че не съм развалена версия на чуващ човек, просто различна личност. Заради това нямах и достатъчно самочувствие и не мислех, че измислям истории достойни за разказване. Чела съм за един или двама глухи герои в книги, начинът по който са описвани беше доста мрачен. Помислих, че литературният свят е място, където не искат човек като мен. Мислех така, докато не осъзнах, че трябва да създам свое собствено място там.

Как се чувстваш, знаейки, че мисията вдъхновява хора и в България?

"Някои от най-добрите моменти по време на представянията на книгата бяха разговорите ми с ученици в училищата за глухи. Там си говорим за важността на четенето и писането като цяло, понякога те четат книгите ми, след което ги дискутираме. Много умни и прозорливи са децата. С „Честно казано“ те бяха много развълнувани да видят толкова много различни видове глухи хора представени в историята ми. Не просто една определена личност. Това стопля сърцето ми. Знаейки, че това се случва и в България, в глухата общност у вас, е наистина безценно за мен".

Книгата е любима и на носителката на „Оскар“ – страхотната актриса Рийз Уидърспуун – как това помогна на мисията ти?

"Да бъда избрана от книжния клуб на Рийз беше шокиращо удоволствие. Много съм благодарна на нея и на екипа й, че застанаха в подкрепа на книгата с всичките си ресурси. Мисля, че много хора може и да не изберат да четат книга, посветена на училище за глухи, в издателския свят имаше колебания как да бъде представяна книгата. Имайки подкрепата на актьор от ранга на Рийз Уидърспуун, това позволи трудът ми да достигне до още повече хора. Ще помня завинаги невероятните първи дни от излизането на книгата".

От какво общността на глухите има най-много нужда днес?

"Иронично, но това, от което имат нужда глухите хора е чуващите да ги изслушат. Много често хората със слух игнорират това, което се опитваме да кажем, дори и най-добронамерените говорят през нас. Журналистите предпочитат да общуват с преводачи или родители на деца, вместо директно с глухите хора за техните проблеми. Объркващо е. Мисля, че те трябва да се научат да допускат глухите хора сами да отговарят за проблемите си. Да подсилите думите ни е най-важното нещо, което може да бъде направено. В САЩ глухите деца имат нужда от достъп до жестовия език, независимо от това дали използват технология за чуване. Жестовете са повече от достъп до звук – те са връзката между нас".

Можем ли вече да говорим и за филмова адаптация по „Честно казано“?

"Работя със страхотната глуха актриса Мили Симондс в момента по създаване на сериал. В повечето случаи, когато Холивуд купи правата за някоя книга, тя не се екранизира, ние обаче все още настояваме за това и работим. Стискайте палци да се случи".

Извън писането коя е Сара Нович?

"Майка съм на две момчета – на три и четири години. Освен това продължавам да съм активист за моята общност, преподавам и в два курса в колежа – един за глухи студенти и един по популярна литература".

Сара Нович е завършила висшето си образование (MFA) в Колумбийския университет в Ню Йорк със специалност художествена литература и превод. Освен писател и преводач, тя е художествен редактор на Blunderbuss Magazine и професор по творческо писане. Нович е носител на ALTA Travel Fellowship на Американската асоциация за литературен превод (2014) и на Alex Award (2016 за Момиче на война). Като глух романист и активист за правата на глухите, тя пише редица статии за предизвикателствата, пред които са изправени глухите автори.