Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Пушечното месо на Източната Европа ще бъде хвърлено на украинския фронт, рано или късно"

Проф. Иво Христов: България и Румъния са междинната периферна територия между "Мордор" и "силите на светлината"

Европа навлиза в дълга и системна криза и жалкият български лев също ще е от полза, трансформиран в евро, изтъкна той за еврозоната

Проф. Иво Христов
Снимка: Ани Петрова

"България не е много сложно да я управляваш. Едно посредствено общество не се управлява сложно."

Това каза в интервю за БНР проф. Иво Христов, социолог, юрист и международен анализатор.

Казаното от държавния глава Румен Радев относно ПП и политическата шарлатания проф. Христов разчита като "дълго трупано недоволство и разочарование, гняв на моменти", които са намерили вербален израз. По думите му това е "поредният спукан политически балон" в годините след 2000-а досега.

"Тези балони се пукат с все по-голяма скорост. Балоните започнаха да се пукат по-начесто. Срокът им на годност става все по-къс, качеството – все по-ниско."

Авторите на проектите са "комбинация на българското задкулисие и на външния фактор" – в какви съотношения, е въпрос на конкретен разговор, каза още социологът. Според него проектът ПП е бил "съшит с бели конци, много несръчно, от неудачни актьори", но е изпълнил основните си задачи - скъсване на отношенията с Русия, Македония и "окончателното затриване на българската енергетика".

"И в този смисъл е успешен, което им гарантира политическо възпроизводство в средносрочен аспект".

По първите две точки нещата са изцяло изчистени, а по третата все още сме забили спирачка преди пропастта, отбеляза Иво Христов.

В България никога в историческа перспектива не е имало култура за активна и упорита съпротива отдолу, която да налага решения на продажни сили, посочи още Христов. Той смята, че има мълчалива съпротива, но ако дойде денят Х, нашето общество по-скоро няма да бъде готово да се съпротивлява.

Отказът за Шенген според проф. Христов е "черен геополитически знак", който показва докъде ще бъде Европа в средносрочна перспектива – "докъдето са били хабсбургските граници".

"Ние на Европа сме в кърпа вързани, така или иначе. Тя има нужда от междинна, периферна територия – нещо средно между "Мордор" и "силите на светлината" и тази функция се изпълнява от България и Румъния."

Украйна е дългосрочен проект, подготвян много отдавна, не от 2014-а година, подчерта още в анализа си проф. Иво Христов.

"България и Румъния са във военностратегическия чадър на НАТО, на САЩ. Те са в опасна полоса на задълбочаващия се конфликт", изтъкна той и прогнозира голямо разгаряне на конфликта със замръзването на земята в Украйна.

Подготовката на мобилизираните в Русия завършва и започва тяхната инфилтрация в западна посока. Когато се задвижи такава маса от хора, въпросът е докъде ще спрат, допълни той.

Русия бавно "влиза в привичния за нея от историческа гледна точка режим на военен лагер", а "влязат ли във военен режим, всичко е възможно", коментира проф. Христов в предаването "Политически НЕкоректно".

Отвъд "кресливите псевдоелити в България", които не са държали оръжие, все пак "факторите, от които зависи реалното вземане на решения, имат предпазлива позиция и се опитват да минимизират щетите", смята той.

"Пушечното месо на Източната Европа ще бъде хвърлено на украинския фронт, рано или късно", песимист е Христов.

Той изрази позиция, че референдум за еврото е практически невъзможен и "това е геополитическо решение, което вече е взето" не от нас.

ЕС влиза във все по-сериозна криза и трябва да преразпредели част от плащанията. Българският финансов потенциал е мизерен, но тепърва Европа навлиза в дълга и системна криза и "жалкият български лев също е от полза, трансформиран в евро", мотивира се анализаторът.

"Нещата се необратими и вече се движат."

Политическите сили играят "особено танго" - за пред публиката всички твърдят, че искат да направят правителство, но истината е, че искат, "ако може някакъв бушон да поеме пасивите на ситуацията в най-тежките зимни месеци", както и шоковете във външнополитически план, описа политическата ситуация проф. Иво Христов.

Той изказа предположение, че по-скоро се готвят в средносрочен политически хоризонт – местните избори, които "гарантират окопаване на терена".

Относно опита за преврат в Германия проф. Христов каза, че има напрежение между проатлантическите брюкселски елити и старите аристократични континентални елити, които желаят по-независимо поведение на Европа.

"Този процес върви все по-сериозно. Германия е ключовата територия. Там се натиска на тази болезнена точка, за да бъдат предупредени всички останали."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина? Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина...

публикувано на 03.02.25 в 11:07
Доц. Лазаров, проф. Захариев и доц. Михов

Уволнени университетски преподаватели създадоха сдружение за академична етика

Университетски преподаватели, които са дисциплинарно уволнени от Великотърновския университет, Стопанската академия в Свищов и Тракийския университет в Стара Загора, създадоха сдружение за академична етика и реформи във висшето образование . Те не търсят лично възмездие, а настояват за законодателни промени и търсят срещи със Съвета на..

публикувано на 03.02.25 в 08:55

Храмът "Успение Богородично" в Русе има нужда от ремонт

На празника Голяма Богородица през 1934 г русенци за първи път чуват камбанния звън на храма "Успение Богородично". От 90 години църквата стои на мястото си, но вече има нужда от ремонт. Преди век никой не си е представял, че квартал "Възраждане" на Русе ще бъде един от най-населените, с много жилищни блокове и изключително привлекателен..

публикувано на 02.02.25 в 05:37
Георги Еленков

Има ли у нас почва за въвеждане на споделено родителство след развод?

В момента активно се обсъжда идеята за т.нар. споделено родителство . Това обясни пред БНР Георги Еленков от Националната мрежа за децата.  "Има три входирани законопроекта в НС . Идеята им е да се направи поправка в Семейния кодекс и съдът да постановява и на двамата родители да упражняват родителските права, когато желаят да бъдат титуляри на..

публикувано на 31.01.25 в 09:24
Никола Янков

Никола Янков: Прозорецът за еврозоната се затваря. Политическият ландшафт на Европа се променя

Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в парламента бюджет с по-голям от 3% дефицит . Това мнение изрази пред БНР икономистът Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката. Той оглавява икономическия екип на "Синя България"...

публикувано на 31.01.25 в 09:23

Протест на таксита в София може да затрудни достъпа до Терминал 2 на летището

Достъпът до "Терминал 2" на летище "София" може да бъде затруднен по обед заради протест на таксиметрови шофьори .  От Националния таксиметров синдикат са недоволни от новата организация на движението , която е в сила от 9-и януари.  Достигането до терминала с кола става вече през бариери, които регистрират номера на колата.  От летище..

публикувано на 31.01.25 в 07:28

Надежда Николчева: Трябва да работим по изграждане на култура за ползването на смартфоните сред учениците

Пълната забрана за използване на телефони в училище няма да ни реши проблема. Това обясни пред БНР Надежда Николчева, зам.-директор на Първа английска гимназия, след като стана ясно, че н ад 16 хиляди ученици са преместени в друго училище в Гърция заради използване на мобилни телефони в клас.  Сред задълженията на учениците у нас, описани в..

публикувано на 29.01.25 в 11:27