Слабо иновационно представяне за България, сочи доклад на Националния иновационен форум

Националният иновационен форум представи годишния си доклад за състоянието на иновациите и награди успешни български фирми на специална церемония. Докладът има и положителни статистики, но и тревожни тенденции. 

За първи път инвестициите в научно-развойна дейност са преминали прага от 1 млрд. лева, като отбелязват увеличение на годишна основа от 50 млн. лева. Делът на разходите за развитие и научна дейност през миналата година е спаднал до 0,77% от БВП. На този фон се увеличава конкурентостта на българските организации в общоевропейските програми за наука и иновации. 

• Иновационният форум тази година - с акцент върху дигиталния и зелен преход

На този фон се увеличава конкурентостта на българските организации в общоевропейските програми за наука и иновации. Въпреки поредицата от стратегически документи и реформи в областта на развитието на човешките ресурси в България предизвикателствата в тази област стават все по-сериозни, а изоставането на страната на международно равнище се задълбочава. 

Докладът отчита демографския срив и отрицателното миграционно салдо като негативни, защото са довели до спад в броя на завършилите средно образование. А заедно с предпочелите да кандидатстват в чуждестранни университети това е рефлектирало върху намалението на броя на завършилите бакалаври през 2021 година. 

За всички области на образованието, които се определят като научно-технологични, също е налице спад, в повечето случаи по-сериозен спрямо общия спад на завършилите висше образование.

Влошаване на профила на завършилите висше образование от гледна точна на готовност за развитие и внедряване на технологични иновации посочва докладът. Под 4% е делът на населението, участвало в обучение за възрастни, при 10,8% средно за ЕС. Това обрича страната на по-нататъшно изоставане в рамките на ЕС по показателите за иновационен потенциал и готовност да развие конкурентни предимства въз основа на новите технологии.

През 2021 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България, е 34 600 души. Почти половината от персонала, зает с НИРД, работи в предприятията (46%) и разполага с 66% от финансирането за НИРД. То почти изцяло се насочва за покриване на текущи разходи, включително работни заплати. Това прави професионалната реализация на висококвалифицирани кадри в бизнес сектора по-атрактивна в сравнение с изследователските звена на бюджетна издръжка. Вторият по големина работодател на 28% от изследователския персонал е сектор "Висше образование", в който влизат 52 акредитирани държавни и частни висши училища. В противовес на това секторът разполага с едва 6% от финансирането за НИРД в страната, 20% от което се насочва за инвестиционни цели. 

С помощта на фондовете на ЕС България разви динамична старт-ъп предприемаческа екосистема. България има над 1600 старт-ъп фирми. За сравнение - в Югоизточна Европа Гърция е с 1700, а Румъния – с 2800. В същото време България има най-много създадени работни места (на 100 000 население) в старт-ъп фирмите – 80, докато Гърция има 60, а Румъния – 45.

България осигурява 20% от общия пазар на старт-ъп работни места в Югоизточна Европа, но има всички основания за ръст, особено ако държавата улесни привличането на чуждестранни студенти в университетите. Спадът в инвестициите в старт-ъп фирми през 2022 г. заслужава специално внимание, като причините може да се търсят както в спада на подкрепата с публични средства, така и в създадената несигурност от войната на Русия срещу Украйна.

Установено е, че 54% от предприятията в България ползват поне една от 10 технологии на изкуствения интелект при средно за Европа 42%, което поставя страната в топ 3 на Европа. Над една трета от предприятията в България са ползвали поне две технологии при средно за Европа 25% (или 8-о място на континента). Технологиите на изкуствения интелект не могат да се използват без наличието на надеждни и сигурни облачни системи. И въпреки че в България се развива сериозно предлагане на облачни услуги и виртуализация, едва 12,8% от МСП споделят, че ползват облачни услуги при 41% в Европа. В това отношение раздалечаването между МСП и големите компании в България е чувствително. 

Важна особеност, която се наблюдава през последната година, е увеличеният дял – почти една трета (32%) от малките и средните предприятия, които продават онлайн не само в България, но и в други страни от Европейския съюз. Това показва значителна интернационализация на предприятията, които са онлайн и може да се счита за един от позитивните ефекти на пандемията. За сравнение, по-малко от 5% от всички предприятия в икономиката изнасят. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.