Проф. Кожухарова: Не бива да се създават страхове за скарлатината

Превантивно даване на антибиотици не е правилно, заяви пред БНР епидемиологът проф. Мира Кожухарова в коментар на тревожните новини от Великобритания, където вече 9 деца станаха жертва на бактериална инфекция. На Острова имат намерение да започнат да се дават превантивно антибиотици в училищата, където има случаи на заразявания.

• На Острова обмислят мерки срещу бактериална инфекция, отнела живота на 9 деца

"Данните, свързани с инфекциозни заболявания винаги са притеснителни. Агенцията по здравна сигурност на Великобритания сочи, че през този сезон имат много по-голям брой случаи на болни от скарлатина, което е процентно свързано с увеличаване на броя на инвазивните инфекции", коментира тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Проф. Кожухарова припомни, че стрептококите от група А са много масово разпространени бактерии. С тях всички се срещаме през целия си живот непрекъснато, добави тя и обясни:

"В огромния процент от хората те въобще не предизвикват симптоми. Обикновено предизвикват леки заболявания от типа на ангина, фарингит, може да се развие и скарлатина".

Според нея масовото разпространение на стрептококи не е предизвикано от отслабен имунитет, а е свързано с изолацията покрай пандемията от Ковид-19.

Проф. Кожухарова подчерта, че винаги има смъртни случаи:

"Във Великобритания в момента просто имат по-голям брой смъртни случаи. В годините преди пандемията винаги е имало, включително и при деца. Инвазивната стрептококова инфекция може да бъде смъртоносна не само за деца, а за всички възрастови групи. Смъртни случаи винаги е имало, но когато има много по-голям брой заболели, във всички случаи може да очакваме, че и смъртните случаи ще бъдат повече".

Превантивно даване на антибиотици не е правилно, категорична е тя. В България при случай на огнище на скарлатина първо се предприема изследване на контактните, обясни епидемиологът и добави, че само при хората, при които се докажат стрептококи, се прилага антибиотично лечение.

"Масово да се дава антибиотик на всеки, може да повлияе на стрептококите, но крайният ефект няма да бъде добър с оглед на рискове от създаване на резистентност и то не на стрептококите, които към момента са чувствителни на 100% на лечение с пеницилин. Пеницилинът си остава сигурно средство срещу стрептококи от група А. /…/ Масовата употреба на антибиотиците е нож с две остриета и такова решение трябва много внимателно да се претегли".

Всяка година в България има 4-5 хил. случая на регистрирани заболявания на скарлатина, посочи проф. Кожухарова и добави, че не бива да се създават никакви страхове в тази посока.

Седмичната оперативна информация от РЗИ-София показва, че епидемичната обстановка в София е спокойна по отношение на инфекциите.

Ситуацията във Великобритания:

Припомняме, че вече девет деца във Великобритания станаха жертва на бактериална инфекция. Загрижеността на британските здравни власти е изключително голяма.

Бактериалните инфекции се причиняват от стрептококи от група А, точно както е това при скарлатината. Актуалните насоки на Обединеното кралство за огнищата на скарлатина от месец октомври постановяват, че антибиотици могат да се използват за предотвратяване на нови случаи в училища, но решение за това трябва да бъде взето от местните медицински екипи за всеки конкретен случай.

В Обединеното кралство по принцип много рядко се изписват антибиотици, особено пък по-масово, тъй като се смята, че това може да доведе до резистентност към сериозни инфекции сред населението. Професор Адам Фин, специалист по педиатрия в университета в Бристол, заяви за Би Би Си, че високата летва за използване на антибиотици обаче сега може да бъде занижена.

„Стандартните насоки са, че чакате два случая в институция като училищата, преди да излезете с решение за антибиотици, но като се има предвид броят на смъртните случаи и голямата тревога в момента, тези насоки могат да бъдат коригирани и можем да видим по-широка употреба на антибиотици“, каза професор Фин.

Министърът, който отговаря за училищата Ник Гиб също заяви, че прибягването до антибиотици и вземането им и от деца, които нямат симптоми, но са в огнищата на зараза, е реална опция, като въпросът вече е бил обсъден в Камарата на лордовете.

Междувременно от своя страна заместник-министърът на здравеопазването Мария Колфийлд заяви, че няма недостиг на антибиотици. „Искаме да успокоим родителите, чиито деца имат симптоми и които се нуждаят от помощ. Общопрактикуващите лекари и Бърза помощ са напълно готови да окажат максимално съдействие“, изтъкна Мария Колфийлд.

Иначе здравните експерти продължават да призовават родителите и лекарите да бъдат бдителни за появата на симптоми, както и за увеличаване на случаите, защото нивото на заразяване е много по-високо от предишни години по това време на годината. Има различни теории защо това е така. Едната е, че в резултат на пандемията от Ковид-19 и изолацията на децата се е стигнало до отслабване на имунната им система. Според друга пък това е страничен ефект от облекчаване на пандемичните ограничения, довели до по-голям физически контакт и по-лесно разпространение на инфекциите.

Статистиката показва, че за седмицата от 14 до 20 ноември са регистрирани 851 случая на скарлатина, докато предишните години за същото време е имало средно по 186 случая.

Стрептокотите от група А причиняват различни заболявания. Често симптомите са незначителни – възпалено гърло и кожни обриви, което се лукава с антибиотици. Някои заразени обаче развиват скарлатина със сериозни кожни обриви и симптоми като при грип с висока температура. Много рядко стрептококите от група А обаче причиняват инвазивна бактериална инфекция, която може да бъде смъртоносна. В тези случаи температурата надхвърля 38 градуса и се съпътства от сериозна мускулна болка. Тогава е абсолютно наложителна медицинска помощ.

Цялото интервю и репортажа от Великобритания чуйте в звуковите файлове.