Това каза пред БНР бизнесменът Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.
Днес трябва да се постави началото на неформални разговори, допълни той и уточни, че до момента законопроектите за браншовите организации ги разделят и скарват помежду им.
От 1992 г. са първите законопроекти за Закон за браншовите организации. До ден днешен няма влязъл дори на парламентарна комисия, посочи месопреработвателят.
В една държава, в един бранш може да има само една браншова организация със структури по места. Не може в един бранш да функционират повече от една, стават грозни скандали, а този антагонизъм не помага на никого, подчерта Вътев. По думите му е необходимо самоорганизиране на аграрния сектор.
България от водеща аграрна страна в момента не стои конкурентноспособно на международния пазар. Зърнените и маслодайните продукти са там, но от над 80 култури стигаме до 42, коментира генетикът акад. Атанас Атанасов, един от водещите земеделски учени у нас.
"Ние нямаме вече национална сигурност в областта на семената. Остави машини, торове, пестициди. Утре, вдругиден, при някои неудачи, България може да се окаже в ситуацията, че не може да задоволи елементарната си продоволствена сигурност", заяви той.
Аграрната камарата трябва да включва в себе си национално представителни организации, посочи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, който е част от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според нея първо трябва да има Закон за браншовите организации, а после да се създаде национална аграрна камара.
Има организации, които не работят, отказват да направят локални структури, но когато има закон, който те принуждава да създадеш работещи, а не бутафорни структури, тогава няма да имаш избор – или ще оцелееш, или не, коментира Жекова в предаването "Преди всички".
Политиците нямат интерес да има силни гилдии, каза тя.
"Няма нужда от разговори с политици, трябва браншовици да си решим проблема помежду си", посочи Кирил Вътев. По думите му има "ментета", които трябва да се изчистят, но има и малки организации, които не са толкова мощни.
Акад. Атанас Атанасов е категоричен, че не може от водеща аграрна страна да сме вносител на продукция, като това кореспондира с "влошеното здравословно състояние на българската нация".
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият министър Теменужка Петкова ще получи негативен знак за еврозоната в понеделник. Това прогнозира пред БНР Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, лидер на партия "Нормална държава"...
" Мъск е оръжие в ръцете на Тръмп, целта на което е да се постигне огромно съкращаване на разходите в държавния бюджет на САЩ , който е трилиони долари и със сигурност има много места, където може да бъде съкратен". Това заяви пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество. Тръмп: Наредих на Илон Мъск да..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..
Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
В Пазарджик започна подготовката на националния фестивал "Сърце в зелено", който ще се проведе на 10 и 11-ти април . Това е второ национално издание на..