"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Борбата на естествения интелект в собствен жизнерадостен сос

Борбата на естествения интелект в собствен жизнерадостен сос

Здраве желаем във всяко едно отношение, скъпи съучастници, нашият бюлетин “Новини с добавена стойност” днес изпълняваме в стил депресивен алегро виваче пънк-рок. 

Днес ще противопоставим естествения интелект, с неговите малки недостатъци, срещу изкуствения интелект, с неговата безчувствена същност.

В нашето поприще клоунско, на трудовото поприще в средата, има едно професионално заболяване - клоунът винаги е тъжен, както пееха Алла Пугачова, Васил Найденов, Уилям Шекспир и кой ли не. Това е дори някакво клише - клоунът сваля маската и виждаме лице, потънало в мирова скръб - като на полско-литовския кралски шут Станчик. А Слави Трифонов, когато не се смее сардонически на сцената, е толкова намръщен, че като го видя, почвам да се оглеждам за мазе, бункер, гръмоотвод - подгонва ме бледният ужас. 

Аз обаче не страдам от това заболяване - клоунска депресия, защото не пиша смешно и няма какво да компенсирам. Аз съм принципен противник и опонент на чувството за хумор, създател съм на жанра “многосрадална сатира”.

Губернаторът на Курганска област- Вадим Шумков, пък е опонент на общественото страдание и депресия. Шумков писа тия дни, че младото поколение в Русия страда от депресия, защото слуша западна музика. 

Не заради войната, безпаричието и неосталинизма, а заради западната музика линее нашто поколение! 

Логиката на губернатора е следната: руската младеж, казва той, слуша музика, написана от потомци на афроамерикански роби, това оказва лошо психологическо въздействие, младежта получава разстройство и сътресение на чувствата. 

Логиката е правилна - черните роби в американските щати навремето превивали гръб на памуковите плантации, живеели и работели в ужасни условия, пеели тъжни песни за робското тегло. И от тая черна народна мъка са произлезли повечето направления в американската популярна музика. Както от Кутията на Пандора тръгнали проблеми по Земята, така от памуковите плантации с черните роби тръгнала нещастната музика на унижените и оскърбените. И сега оказва такова пагубно въздействие върху народа богоносец.

Както казва и Ботев - “Жътва е сега, пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя!” 

То и у нас са останали някои такива синини от бича, следи от седлото и като цяло - маниакална депресия от срама на теглото.

Добре че има отделно взети хъшове, примерно в Народния театър - те никога не превиват гръб и не прекланят главица заради някакви бездуховни материални удобства. 

На жълтите павета също излизат понякога бунтовници, макар че ги наричат “такива-онакива” и лумпени. 

Излязоха, значи, да протестират срещу хартиената коалиция известен брой несъгласни букви в гражданското изречение. 

Но един интелигентен депутат от ГЕРБ нарече протестиращите “некъпани, малоумници, содомити и професори”. Не го знаех тоя депутат на име Андрей Рунчев, може би е имал много ярки парламентарни изяви. Но злите медии не го отразяват и той привлече вниманието към парламентарната си дейност, ползвайки скандален естествен интелект. Кой друг би се сетил да обижда хората, че са професори!

И ние в този момент разбираме, че естественият интелект ще се справи с изборите много по-добре от изкуствения интелект на машините. 

Друг един красив ум от ГЕРБ, Делян Добрев, също изяви своите предпочитания към естествения интелект. 

Аз, вика, разбирам, че в моята България има бунт на машините, но избирам да съм на страната на хората! Такива конфликти са описано още от Карел Чапек и сума ти фантасти, които винаги са на страната на хората срещу машините. Като Делян Добрев и Андрей Рунчев, който не харесва професори. Може би му приличат на компютри или микровълнови фурни. 

В град Хасково, между другото, викат на биологичните хора - кауни, сиреч пъпеши. 

Пъпешът също е вид естествен интелект с превъзходни качества. 

Не сме механизирани кауни, 

не сме бездушни някакви професори,

че ний сме произлезли от маймуни,

а не от жалки чипове-процесори!