Няколко археолози събраха данни за проучвания в книгата „Свищовската крепост“

• Размисли на археолога академик Васил Николов за живота на древните хора

правени задълбочени археологически разкопки. В последните три сезона с близо 100 хиляди лева от бюджета на Свищов и малка подкрепа от Министерството на културата екипът на проф. Николай Овчаров направи детайлно проучване на Свищовската крепост и върна крайдунавския град на историческата сцена от античността, през Средновековието до Възраждането с нов прочит, благодарение на откритията, които вече са описани в книгата „Свищовската крепост“. 

В различни метаморфози крепостта и градът около нея са съществували от времето на траките преди Новата ера до средата на 19-и век. За любопитните детайли от историята на града през пети-шести век, когато е носил името на императрица, и последващите периоди на крепостта проф. Николай Овчаров разказа:  

„Става дума за града Теодоропол, който в шести век е споменат и е кръстен на Теодора, жената на Юстиниан Велики. Ние доказваме в доста голяма степен на сигурност това нещо. Този град продължава да функционира през Средновековието. Находките, които излизат, включително и многобройните монети, ни показват, че той няма прекъсване. Стигаме до създаването на цитаделата. Според нашите разкопки това става по времето на цар Иван Асен Втори, големият разцвет. Тя има две кули, като главната порта е от изток. Едната кула е привратна, пази портата. Другата е голямата кула. Вътре е имало и дом на коменданта на крепостта, подземието е оформено като цистерна за водата. Нагоре имаме до осмия, деветия метър запазеност. Вътрешността, това, което е запазено, е една-единствена сграда, която е долепена до северната страна. Това е казармата“.

Точно казармата се оказва изключително ценна за археолозите, защото е запазила поне три метра в дълбочина културен пласт. 

Свищовската крепост е разрушавана много пъти – в средата на 13-и век при татарското нашествие, следва османската обсада в края на 14-и век. В средата на 15-и век крепостта на два пъти е превземана от Влад Цепеш, по-известен като Дракула. През 1810 година крепостта е била минирана и стигаме до Кримската война, когато крепостта е взривена.

• Хераклея Синтика под риск заради тежки екологични процедури

„Тя е популярна с названието си Калето. Хората до скоро я смятаха за турска крепост. Никой нямаше представа какъв е този паметник, кога е построен, какво е представлявал, какви функции е изпълнявал. Смятам, че в това отношение нашите разкопки бяха изключително полезни, защото тази информация, която има за обекта, до скоро беше позната единствено на специалистите“. 

Особено ценни се оказват 150-е монети, разкрити при разкопките на Свищовската крепост, посочи експертът по нумизматика и археология проф. Константин Дочев:  

„Монетите, макар и малко от разкопките – 150, но и от околността. Сега са намерени над 1500-2000 монети, дават една хронологична рамка от близо 1800 години – от времето на Октавиан Август, 14-а година след Христа, имаме монети до края на 19-и век. Някой път и аз хлъцвам от изненада и се учудвам. Когато колегата Овчаров ми изпрати снимка и на Маринов му поисках допълнителни, на една бронзова монета на тракийския цар Ремиталк Втори, той е с много точна датировка от края на управлението на Август и началото на Тиберий, т.е. около 10-14-а година след Христа. Необичайно е за Северна България тракийските монети“.

Най-вероятно монетата е на тракийски войн от Римската войска и потвърждава историческата хипотеза, че след войниците идват цивилното население, лихварите и сарафите, коментира проф. Дочев.  

Книгата „Свищовската крепост“ не е локално издание, заяви историкът професор Пламен Павлов: 

„Имаме възможност да погледнем страшно много върху цялата ни национална история. Така че тази книга не е само за Свищов, тя си е за цялата ни национална история, за ролята на Дунав. Разгадаването на някои загадки около Свищов дават на практика отговор на големи въпроси от националната ни история“. 

Община Свищов е с дългосрочно виждане за развитие на крепостта и района на Калето, които са почти в центъра на града, за развитие на културен туризъм, зави Росен Маринов, директор на общинската дирекция по култура: 

„В момента Община Свищов разработва проект за реставриране, консервиране и социализиране на цялото пространство около археологическия обект, защото това в момента е паркова зона – да съчетава в едно и археология, и градска среда“. 

За проекта, който ще възлезе за над един милиона лева, ще се търси или европейско финансиране по програми, или ще се разчита на Плана за възстановяване, поясни Росен Маринов.