Това каза в интервю за БНР проф. Дарина Григорова, преподавател по руска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Щатите и ръководството на НАТО не откликнаха. Проксито не може да решава какво да се случва на бойното поле."
"Киев не прави реална политика, а политически акционизъм. Това е пиар кампания, която разчита на краткотраен медиен ефект", подчерта тя и сравни политическия стил на Украйна със заливането с черна боя на шедьовър на Густав Климт от екоактивисти.
"Русия разчита на това, което се случва на земята, а не във виртуалното пространство. Байдън, колкото и да е привично разсеян, в случая с украинската провокация беше категоричен."
В анализа си Григорова постави въпроса "защо, след като се изсипват толкова оръжия в Украйна, на Зеленски не му стига и иска официална намеса на НАТО".
"Той иска вече и военна сила, жива, а това няма да го получи. Няма кой да воюва за Украйна. Екзалтираните атлантици не го разбират. Киевският режим също – там има момент на умопомрачение, но това е реалността."
Отказът на НАТО да се включи е много симптоматичен, смята тя.
Щатите и Русия ще се разберат, но ЕС губи от тази военна кампания и от активното си участие в нея, това ще съсипе Европа финансово и не само, коментира проф. Григорова в предаването "Политически НЕкоректно".
"Това са двете най-мощни ядрени свръхдържави. Те ще решат какво ще се случи. За съжаление, ЕС също е някакво голямо прокси. Украйна е малкото прокси, ЕС е голямото прокси, идеологическото острие на демократите в САЩ."
"Първите звънчета са в Одеса, но няма да са последните", каза още преподавателят за обстановката и настроенията в Украйна на прага на зимата.
"В Одеса вече има протести заради липсата на ток, но протестите не са срещу злокобния Путин, а срещу киевските власти. И този тип протести ще нарастват, защото Русия методично унищожава енергоструктурата на Украйна, въпреки приказките в медиите, че няма снаряди или ракети. Тоест тилът, украинският, вече е под въпрос."
По темата с оттеглянето от Херсон историкът заяви, че това е по-скоро политическо решение, отколкото военно.
"Когато една армия отстъпва, тя е уязвима. Украинците, не посмяха да нападнат руснаците в този момент, когато са най-уязвими. Руснаците отдавна евакуираха хората, дори паметниците си. Но те ги евакуират, за да се върнат. (…) Херсон беше отстъпен, а не отвоюван."
Военните действия включват и тактически отстъпления. Реакцията на тези, които са по-близо до войната – в Донбас, беше по-сдържана и реалистична, далеч от ура-патриотичната истерия в Москва, отбеляза проф. Григорова във връзка с критиките срещу решението Русия да се изтегли от Херсон.
"Имперски възторжените идеолози в Москва нямат силиците да обърнат общественото мнение. Руснаците имат опит с войните и сега си го припомнят постепенно. Русия не действа бързо, но тя няма да се откаже нито от Донбас, нито от демилитаризацията и денацификацията на Украйна. (…) Зимата ще последва военна реакция чрез контранастъпление. Битката ще се реши в Донбас."
Границата 1997 г. за НАТО остава в сила и тя ще бъде спазена. Това е една от целите на военната операция, посочи Дарина Григорова.
Патологичната русофобия прилича на антисемитизма – това е същата форма на заклеймяване, но категориите са различни. Сегашната русофобия е странна и тъжна деградация, гласи оценката на историка.
"Това е твърде жалко за съвременна Европа. Това е варваризация."
Според нея обаче в България това не е трайно явление.
"То е превзело медиите, които в по-голямата си част са радиоточки, но то няма ефекта, който иска да постигне. Обречено е. България има специални отношения с Русия."
Относно решението на парламента да се предостави военна помощ на Украйна и какво мнозинство представляват гласувалите за това депутати на фона на масовите нагласи срещу изпращането на оръжие проф. Дарина Григорова изтъкна:
"За първи път официално българско оръжие ще убива руснаци и украинци. Мислите ли, че това ще бъде забравено? Пример с Унгария – отказват да обучават украинци, отказват да дават оръжие, отказват да се включат в санкциите срещу Русия. Държава, която е член на НАТО, но има достойнство, а при нас наблюдаваме слугите, които не поемат отговорност."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...