Давид Дебуке: Важно е как ще се прилага "зърнената сделка" и дали ще се спазва

Пшеницата леко поевтиня на световните борси, след като действието на "зърнената сделка", която позволява на Украйна да изнася земеделска продукция през Черно море, беше удължено с 4 месеца. Сделката беше постигната през лятото с посредничеството на Турция и на ООН. Русия веднъж вече се отказа да участва, но бързо възстанови статуквото.

Без добрата новина от четвъртък от днес Киев вече нямаше да може да изнася зърно, което би обрекло на глад милиони хора в бедни африкански и близкоизточни страни. Условието на Москва за удължаването е снемане на санкциите от една от руските държавни банки, през която минават плащанията за износа на зърнени култури и торове от Русия, за да може тя да се върне на пазара.

В интервю за "Събота 150" Давид Дебуке - анализатор в базирания във Вашингтон Международен изследователски институт за продоволствената политика - изрази мнение, че до подобен ход няма да се стигне, защото така Русия би започнала да получава свеж ресурс за финансиране на агресията си срещу Украйна.

Дали тогава Русия ще се отметне?

Първо, много е важно, че тази сделка бе удължена, защото зимните месеци и особено началото на годината е времето, когато Украйна изнася най-голямата част от зърнената си продукция. Трябва да е сигурно, че сделките могат да се извършат. 120 дни всъщност са нищо и се надяваме споразумението отново да бъде удължено. Също така има надежда до изтичането на уговорения вече срок конфликтът да е приключил. Това би бил най-добрият изход от ситуацията, всички искаме войната да приключи. Въпреки това сделката е алтернатива, с която се демонстрира, че дори и в условия на конфликт, търговията може да продължи.

Споразумение може и да е постигнато, но е важно как ще се прилага и дали ще се спазва. Важно е Украйна да може да изнася продукция и корабите да потеглят в Черно море, но предвид разрушената инфраструктура в Украйна, остава въпросът дали зърнената продукция може да бъде превозена от фермерите до пристанищата за износ.

Москва постави искания за разхлабване на санкциите поне към една от банките си, която обслужва основно трансферите в аграрния сектор, за да може руските торове и реколта да бъдат изнасяни. Възможен ли е такъв развой и ако не, реалистично ли е Русия отново да обяви излизане от зърнената сделка?

Не мисля, че ще бъде лесно да се стигне до такова решение политически или дипломатически между държавите от Запада. Санкциите срещу руските финансови институции са наложени, за да се предотврати набирането на ресурс, с който да се финансира войната. Въпросът е колко това е проблем за нас. Русия продължава да може да изнася пшеница и торове. В началото на годината, когато започна конфликтът, но санкциите още не бяха наложени, Черно море стана много опасно. Фючърсите на стоките, превозвани по него, не бяха стабилни. Това е директна последица от войната - който сее вятър, жъне буря. Руският износ буквално се срина.

От тази гледна точка не мисля, че сега - когато Русия има проблем и със санкциите, аргументът й за премахването им е много силен. Има едно изключение - тъй като в момента е - меко казано -  проблематично да се прави бизнес с Русия, тя може да предложи отстъпки от цената за своята продукция. Какъв е глобалният въпрос, който има значение - имаме ли достъп до руски торове и пшеничени продукти? Отговорът е "да". Може ли Русия да ги продава на цената, на която би могла без войната и санкциите? Тук отговорът е "не"и именно заради това Русия е раздразнена и иска отмяна на санкциите. 

Друг аргумент, който често Москва използва срещу Киев и като претекст за потенциално напускане на сделката, е, че Украйна доставя зърно основно на своите съюзници - на страните, които й доставят оръжие, хуманитарна и финансова помощ, а не на най-бедните държави. Доколко е стойностен подобен аргумент?

По-голямата част от продукцията, която Украйна изнася благодарение на зърнената сделка, следва практиката, установена преди войната. Разбира се, конфликтът има отражение, както и няколко други технически детайли, но е факт, че Украйна изнася основното си количество зърнена продукция за Северна Африка и Европа. Това е, на което сме свикнали и очакваме това да не се промени, защото има икономически смисъл в него. Много е важно за държави като Турция и Египет например.

Сега, тази година, много по-малко продукция се изнася за Китай и много повече за Европа, основно Източна Европа и Унгария. Това е обяснимо, защото Европа преживя много голяма суша и има пазар, който трябва да бъде запълнен. Ако погледнем най-бедните държави - които са във война или са в Субсахарска Африка, при нормални обстоятелства Украйна изнася около 7 процента от продукцията си от пшеница към тях. Със зърнената сделка, която се случи и благодарение на ООН, между 7 и 8 процента от пшеницата отиват натам. Или с други думи: голяма част от продукцията не отива в Субсахарска Африка, но и никога преди това не е била насочена натам.

Всъщност, Световната програма по прехрана, която е организация към ООН, работи с много украинска продукция, нали така? Т.е. от тази гледна точка украински селскостопански продукти отиват към най-бедните държави?

Точно така, Световната програма по прехрана използва украинска продукция, за да подпомага държави, които не са чак толкова далеч от Черно море - помислете само, това са например Йемен, където продължава войната, Сомалия, където има конфликт, за определени части на Етиопия. Важно е, че програмата има достъп до украинско зърно по Черно море, защото по този начин снабдява хора, които са наистина изключително бедни. Да не забравяме и за Сирия, както и за множеството бежанци. Ето защо, това наистина е много важно. 

Със сигурност войната оказва негативно влияние върху земеделския сектор в Украйна. Имате ли изчисления с колко ще намалее продукцията от страната и какъв ще бъде ефектът от това?

Тази година изчисленията сочат, че спадът на продукцията в Украйна е между 20 и 30 на сто. Говорим за 20 - 30 милиона тона. Това изобщо не е малко количество. Освен това вече е ясно, че фермерите в страната засаждат по-малко заради войната. След като страната задели от новите количества за собственото си потребление, от новата реколта ще има по-малко количество за износ.