Симон Веземан: Материалното надмощие на украинската армия ще расте

Невъзможно е да се прецени колко дълго още Путин може да продължи с интензивните бомбардировки, които вече извадиха от строя близо половината от украинската енергийна система. Но гигантските разходи за войната рано или късно ще наложат болезнени икономии в Русия, без да компенсират огромното превъзходство на западната военна индустрия над руската, което ще доведе до допълнително укрепване на украинската армия и отслабване на руската.

Това мнение изрази в интервю за БНР и предаването "Събота 150" Симон Веземан от Стокхолмския институт за изследване на проблемите пред международния мир (SIPRI). 

• Шашанк Джоши: Украйна няма "празен чек" от Запада

Може би най-належащият въпрос днес е за запасите от крилати и балистични ракети, които Русия може да използва за бомбардировки над Украйна. От месеци вече витаят надежди, че те са на изчерпване.

Не знаем колко големи са тези запаси. Предполагахме, че не са големи, защото руските сили традиционно не използват твърде често оръжия с прецизно насочване. Затова и очаквахме те да бъдат изчерпани скоро. Но Русия има запаси, най-вече от наземно базирани системи със среден и дълъг обсег на действие. Не знаем колко са, но знаем, че руската индустрия трудно ще ги попълни, ако интензивната им употреба продължи. Западните държави имаха сходни проблеми, когато използваха оръжия с прецизно насочване в Ирак.

Т.е. не можем да предвидим дали Русия ще може да продължи бомбената кампания през цялата зима?

Не. Но бих допуснал, че ще им е трудно да продължат за изразходват ракетите си с такава интензивност. Може би са предпочели да не пестят боеприпасите си, а да демонстрират сила и да сплашат украинците. Русия разполага и с доста стари боеприпаси, които подлежат на поправка и може би не са толкова ефективни, но могат да бъдат използвани.

Черноморският флот участваше, поне доскоро, доста активно, в ракетните удари дълбоко на украинска територия. Как оценявате приноса му за руските бойни операции досега и правилно ли е да смятаме, че ролята му намалява?

Черноморският флот бе доста активен в началото на войната, например при операциите около Змийския остров. Но оттогава загуби няколко кораба, включително флагмана (крайцера "Москва"). Нападнат бе и насред базата си в Севастопол. В хода на войната командващите откриха, че флотът е уязвим, когато наближи украинското крайбрежие на по-малко от 150 километра. Потъването на "Москва" показа, че руските кораби не са добре защитени срещу системи като украинската "Нептун" или доставения от Дания "Харпун". Така че предполагам, че и занапред руският флот ще се държи далеч от крайбрежието, което, на свой ред, ще ограничи и ролята му във войната.

Ройтерс и други информационни агенции цитират украинското разузнаване да твърди, че след интензивните боеве в Донбас през лятото и есента руската артилерия разполага със снаряди за не повече от месец. Вие виждате ли признаци за нещо такова и как виждате снабдяването на украинската артилерия?

И двете воюващи страни използват все повече и повече артилерията в усилията си да пробият отбраната на противника. За Русия това е традиция още от съветско време. Ден след ден се изразходват значителни количества снаряди. Украйна също изразходва голям брой от боеприпасите за гаубиците, които получи от Германия и Нидерландия, но - предвид капацитета на оръжейните фабрики на Запад - изгледите пред нея не са толкова мрачни. Мисля, че тази война припомни и на Запада, и на Русия урока колко важно е снабдяването на артилерията в един продължителен конфликт.

Ако се вярва на Oryx и други военни сайтове, Русия е претърпяла грамадни загуби в танкове и друга бронирана техника. Доколко е способна да възмезди тези загуби?

Не и с ново производство. Руснаците просто не разполагат с капацитета да произведат толкова много бронирани машини за толкова кратко време. Това, което правят, е да вадят от депата Т-55 и Т-62, които отдавна не се произвеждат, но могат да бъдат ремонтирани. Това са второкачествени оръжия, но руснаците разполагат с хиляди от тях и не се нуждаят от вносни компоненти.

А какво ще кажете за по-новите танкове Т-90, Т-80?

Т-90 са съвсем друга работа. Загубата им може да бъде компенсирана само с ново производство, за което не достига капацитет и електроника, която Русия внася от чужбина с големи трудности заради санкциите.

Повечето оръжия, които Русия използва, са руски, включително и електрониката им. Но множество малки компоненти, например чиповете в тази електроника, не са руски и трябва да бъдат внасяни. И всеки потенциален доставчик на Русия е застрашен с икономически мерки от САЩ и Европа.

Знаем, че около 300 милиарда долара руски активи са замразени в чужбина. Знаем също, че Москва е принудена да продава петрола си на цени далеч под стойността на "Брент". И природният газ поевтиня драстично след като европейските газохранилища бяха запълнени. Но какви са военните разходи на Русия след 24 февруари?

Не бих посмял да посоча конкретна сума. Когато Съединените щати нахлуха в Афганистан и Ирак те увеличиха военните си разходи с 20-25 процента. Имайте предвид, че в сравнение с Украинската война тези два конфликта бяха далеч не толкова интензивни и силите на воюващите бяха далеч по-малки. Не бих се изненадал ако Русия е прибавила 50 до 100 процента към военния си бюджет, само за да поддържа операциите в Украйна на равнището, на което са в момента.

До войната бюджетът за отбрана на Русия представляваше една сума сама по себе си съществена, но незначителна ако я сравните с разходите на Съединените щати - нещо от рода на 10 процента от американските разходи, и не много по-различна от военните бюджети на Франция, Великобритания и Германия. В съотношение към брутния вътрешен продукт на Русия тази сума се равняваше на около 4 процента. Докато на Запад делът на военните разходи бе максимум към 2,2 процента, а в германския случай - още по-малко. Т.е. западните държави имат повече фискални възможности да увеличат парите за оръжие.

Не знаем колко са се увеличили военните разходи на Русия след началото на конфликта. Ръстът вероятно е значителен, тъй като бойните операции са доста скъпо начинание. Държавата трябва да заплаща за още гориво, боеприпаси и издръжка на военнослужещи и то в момент, когато икономиката е под силен натиск заради ограниченията в експорта. В крайна сметка това, което Русия ще плати за армията си тази година, ще е доста над довоенните 4 процента. И от това ще заболи. Не можеш да продължаваш вечно по този начин. Парите за войната трябва да дойдат все от някъде - било то от средствата за инфраструктура или за социални плащания. Със сигурност ще заболи.

Добре, не можем да кажем точно колко харчи Русия за тази война. Но ако погледнем само американската военна помощ за Украйна - към 18 милиарда долара - сравними ли са изобщо двете суми?

Тези 18 милиарда ни звучат наистина като значителна сума, но в сравнение с бюджета на Пентагона от над 700 милиарда те са просто капка в морето. За Русия тази сума би означавала 25 процента увеличение на военните разходи. Ако Съединените щати похарчат още 40 милиарда, те едва ще го усетят, докато за Русия това би било увеличение от 50-60 процента, т.е. 6 до 7 процента от БВП.

Някои изчисляват, че само на 10 октомври - първия ден от бомбената кампания над украинската енергетика, Русия е изстреляла ракети на стойност половин милиард долара. Възможно ли е това?

Възможно е. Различните ракети имат различна цена, разбира се, но например двете, които украинците използваха срещу крайцера "Москва", струваха по 1,5 милиона долара всяка. А няколко десетки ракети могат да струват стотици милиони. Разбира се, Кремъл не е купил тези ракети вчера - те са натрупани в голям период от време. Но в даден момент, когато те започнат да привършват, ще трябва да започнеш да броиш колко пари са ти останали и какви възможности имаш, за да си произведеш нови.

За да обобщим накрая, бихте ли казали коя от двете армии е по-добре снабдена и коя използва по-ефективно оръжията и боеприпасите си?

В дългосрочен план украинската армия ще бъде по-добре снабдена. Поне дотогава, докато западните съюзници имат волята да я снабдяват. Украинците сами могат да поддържат и ремонтират повредената техника. Но по отношение на производството те са зависими от Запада. На Запад има десетки оръжейни фабрики, които могат, макар и след време, да увеличат продукцията си. А при необходимост могат да се обърнат към други производители. Съединените щати например се обърнаха към Южна Корея за артилерийска снаряди. Могат да се обърнат по същия начин и към Япония, Турция, дори към Египет. Руснаците нямат такива възможности. Те могат да разчитат само на себе си или на страни като Иран и Северна Корея, макар че севернокорейците отричат да доставят боеприпаси за Москва. Руската индустрия няма толкова възможности да разшири драстично капацитета си.