Граничар и Белеврен - на граничната полоса в сърцето на Странджа

Българо-турската граница в сърцето на Странджа. Две от селата там – Граничар и Белеврен се намират на граничната полоса. В село Граничар е останал само един жител – дядо Стоян, а в Белеврен живеят петима души. 

Кметствата, граничните застави, училищата, пощата, изобщо всички обществени сгради в граничните села отдавна са закрити. След последните местни избори общо петте села до границата се управляват от един кметски наместник. 

Към граничните села в община Средец се пътува трудно. Пътят е тесен и в лошо състояние. Последното все още живо село е Голямо Буково. Там се намира и единственото действащо кметство. В него има и гранична служба. За да се пести електроенергия, кабинетът на кмета е затворен, а кметският наместник откриваме в библиотеката.

Пенчо Пенчев е кметски наместник на пет гранични села - Голямо Буково, Граничар, Белеврен, Кирово и Тракийци. В тях живеят близо 80 души. В селата най-близо до граничната бразда - Граничар и Белеврен, са останали само шест човека. Пенчо Пенчев е кмет, поп, лекар и човек, оказващ всякаква техническа помощ на хората в района. А някога тези села са били в разцвет, имало е училища, лекарски кабинети и обществен живот.

Според местните хора в село Кирово Георги Манов е живата история на селото. В центъра на село Кирово има две указателни табели. Едната сочи към село Граничар, а другата към село Белеврен.

В северозападна посока към граничната полоса, която се намира в края на село Белеврен, а оттам до границата, има само 2 километра. Училището, граничната застава и кметството в селото са малка част от пустеещите, изоставени и полуразрушени постройки. Името на селото в превод от турски означава "бял змей". Отдалече се виждат няколко къщи, на които комините пушат.

Още през социализма започва разрухата и обезлюдяването на този красив странджански край. Това, което оцелява през социализма, е доразрушено в годините на прехода.