"Първите стъпки в Америка"- Журналистът Петър Георгиев разказа за БНР за престоя си в САЩ

• Петя и Евгений Иванови градят съвместен живот в САЩ

"Причината да отида там беше това, че правех магистърска програма и преди това не бях стъпвал в Щатите изобщо. Беше една моя голяма мечта да посетя това място и да остана по-дълго време, за да мога да опозная повече американската култура. И всичко това, с което бях израснал, да го видя от първо лице и когато отидох на място и го видях в рамките на първите два-три дни преди да отида в Мисури, всъщност осъзнах, че всичко това, което съм гледал по телевизията, малко или много го откривам сега и на живо - големите сгради, може би начинът, по който изглеждат заведенията, начинът, по който се държат хората, невероятната навалица по улиците, висшата форма на капитализъм също така бих отбелязал. Транспортът и всичко останало. И това ме изненада, защото, ако трябва да правя сравнение с други държави, може би където съм бил -  това, което съм виждал по филми и е било някак си хиперболизирано или пък държавите са представяли най-хубавата и най-лошата част от себе си, както ние правим в България, според мен. Докато в Щатите някак си, в момента, в който стъпих там си казах, да ами аз всъщност всичко това съм го виждал преди", каза за БНР Петър Георгиев.  

Той разказа, че е пристигнал в Ню Йорк.

"Трябваше да отида в Ню Джърси, където ни бяха събрали една група от студенти от всички краища на света като някаква начална точка, откъдето да се запознаем и след това да поемем към съответните щати, в които трябваше да продължим образованието си. Аз бях в Мисури".

Петър е бил в Америка за магистърска програма по журналистика в Колумбия в престижния University of Missouri. При пристигането си на летището той е  без работеща сим карта, без джи пи ес и без каквато и да е идея за пространството около него. Единствено има адрес на общежитието, където е трябвало да отиде. Хваща такси.

"Качвайки се в таксито, обаче се оказа, че на таксиметровия шофьор не му работи джи пи еса. И аз с цялата си смелост просто му казах, „ами добре, карай към този квартал и там някакси ще се оправим.“

В крайна сметка стигат до квартала, но не могат да намерят точния адрес.

"Той така малко се поядоса от това, че не можех да му кажа конкретна локация и не можех да го напътствам. Аз се притесних адски много и просто му казах да ме остави. И това беше адски глупаво решение честно казано в ретроспекция като го гледам, защото той ме остави по средата на нищото в 11 и половина. Аз бях с два куфара и в момента, в който затворих вратата и таксито си тръгна аз мисля, че това е първият път през живота ми, когато определено съм изпитвал някакъв сериозен страх, защото нямах връзка с никого и просто бях по средата на нищото. И просто реших да тръгна да ходя в някаква посока с надеждата да видя някаква табела или нещо от сорта. За мой невероятен късмет 15-20 минути по-късно аз все пак се озовах на мястото, където трябваше бъда смачкан от умора. Но сега  като си припомням тази история, си мисля колко луда беше цялата работа".  

Петър подчерта на няколко пъти, че това не е било мъдро решение. Определено не препоръчваме да слезете от такси в чужда страна в късните вечерни часове и съветваме преди да пристигнете да имате работещ телефон в случай на нужда от спешен разговор.   

След това премеждие опознаването на Америка започва на пълни обороти без да се пропускат възможности за контакти с хора.

"Всички хора в Щатите, които съм срещал цялостно, са ми казвали да бъда максимално любопитен, да пътувам максимално много, да бъда с отворено съзнание, защото страната е толкова разнообразна. Но, когато съм попадал за това време, там в една кола с различни шофьори и таксиметрови шофьори и т. н, те по-скоро са разказвали може би собствените си истории, а и мен може би това ме интересува като журналист, а и като човек с такова мислене".

Петър Георгиев е бил в САЩ по време на президентския мандат на Доналд Тръмп, когато има осезаема атака срещу медиите от привърженици на президента. Журналисти агресивно са обвинявани неоснователно, че не респектират президента и че разпространяват фалшиви новини. Какво било впечатлението от работата на американските колеги в подобна напрегната обстановка? Общото между всички, които съм срещнал, е невероятният професионализъм и това, че истински вярват в изданието си, и в каузата си и до последно проверяват всичко, което отразяват така, че да намалят максимално вероятността за някакви грешки, което за мен беше много впечатляващо, тъй като бих казал, че в България това, което наблюдавам откакто аз се занимавам с тази професия, е доста сериозно неглижиране на проверката на факти. Макар че в момента е доста популярно като термин и като инициатива. Проверката на факти в България продължава да бъде на доста ниско ниво в сравнение с големите западни медии. Наистина работната етика е нещо, което намирам за впечатляващо. Разбира се, обратната страна на това е, че според мен страшно много американци, особено тези, които работят в големите градове, големите издания, корпоративния свят и така нататък, се преработват и мисля, че в дългосрочен план това има доста негативни здравословни последици. Но важното е, че всеки един от тях, всички хора, които са били в моя кръг приятелски, са намирали мисия в това, с което се занимават и са го правили изключително отдадено. Така че мисля, че от тази гледна точка културата в тази държава е специална".

За "Хоризонт" то допълни:

"Преди да отида в Щатите това, което бях гледал по филмите, основно беше големите градове, а именно градовете на двата бряга  - на Западния и Източния и някак си отразяването на Америка през тези филми беше фокусирано върху тези места. И хората съответно са свикнали да асоциират Америка с небостъргачите, със забързания начин на живот, иновациите и така нататък. Изобщо всичко това, което може би е малко по-лъскаво, понеже живях в щат, където много рядко се посещава цялостно, бих казал от чужденци, успях да видя някои други неща, които според мен остават недооценени и може би пропуснати от чужденците цялостно. Нещо, което на мен ми остана в сърцето, е невероятната американска природа, която е толкова разнообразна в зависимост от мястото, където се намираш, тъй като тези 50 щата на практика са като 50 държави. Разбира се, те имат много общо помежду си, предвид, че са част от една и съща държава, но всяка една от тях си има собствена природа, собствена култура и така нататък. И съответно, когато правехме тези дълги пътувания с моите приятели, за мен беше невероятно как така един ден може да си в пустиня, да кажем някъде примерно в Аризона или в Ню Мексико, а на следващия ден да се придвижиш малко по-на север и да видиш заснежен връх някъде".

Ако и вие искате да разкажете за вашите първи преживявания в Америка, за сблъсъка ви от първо лице с непознати места и култури, пишете ми на имейл mladen.petkov@bnr.bg.

Повече можете да чуете в звуковия файл.