Учители в чужбина настояват да се разшири изучаването на българския език

Българският език в повечето случаи не е водещият сред децата, които са родени или израсли в чужбина. Посещавайки местно училище, те предпочитат да говорят помежду си на езика, на който учат, дори и да са братя и сестри, дори и вкъщи с родителите си да говорят на български. Запазването на езика в такива случаи зависи предимно от волята на родителите да жертват свободния си уикенд и да водят децата на българско неделно училище именно с идеята да не загубят връзка с родината. Тук идва и ролята на учителите, които не само трябва да успеят да ги убедят, че си струва да учат в почивния си ден, а и да привлекат интереса им към езика, историята и литературата на държава, която за тях е далечна и недостатъчно позната.

„От няколко години Министерството на образованието, съвместно със Софийския университет дават възможност българските деца, ученици в неделните училища в чужбина да се явяват на изпит за ниво на владеене на българския език към Департамента по езиково обучение на СУ. В много от случаите учителите са и преводачи, защото децата не разбират какво четат и не могат да пишат на кирилица. Следващият етап е по-лесният, веднъж запалили искрата в тях, учителите се стараят да я поддържат, но това вече става и с усилията на самите деца. Някой от тях след години се връщат в България, а други избират да продължат да учат и живеят далеч от нея. И в двата случая обаче фактът, че говорят и пишат добре на български е предимство", каза директорката на българското неделно училище в Барселона “Св. Свети Кирил и Методий“ Стоянка Колева.

За "Хоризонт" тя допълни:

„От няколко години Министерството на образованието, съвместно със Софийския университет дават възможност българските деца, ученици в неделните училища в чужбина да се явяват на изпит за ниво на владеене на българския език към Департамента по езиково обучение на Софийския университет и тази оценка, която те получават след явяването си на изпита е вписана в документ, който има безсрочна валидност. Нашето желание е тази оценка да бъде вписана и в документите, които получават българчетата тук в местните училища“.

Желанието е да се впише оценката в испанските дипломи и по този начин децата да станат по-конкурентноспособни на западния пазар, доказвайки, че знаят още един официален език на ЕС.

„Освен това с тази оценка, която е вписана в официалния документ евентуално при връщане в България тя се признава и като балообразуваща оценка за кандидатстване в някои университети по определени специалности в България. Това също е много важно, защото движението, мобилността на децата никога не може да се предвиди. По различни причини биха се върнали в България и тази оценка може да им послужи вместо кандидатстудентска оценка по български език“.

Идеята не е нова, тя вече е реализирана в някои щати на Америка, където учителите са били тези, които са инициирали признаването ѝ от местните власти. За да се случи обаче трябва изричното съгласие на регионалното правителство на Каталуния, както и на останалите местни власти във всичките автономни общности.

Стоянка Колева заяви:

„Отправихме искания и получихме увещания и уверения от Генералния консул в Барселона, че ще ни бъде съдействано да организираме такава среща в департамента по образование в Generalita на Каталуния, за да изложим нашите искания, нашите мотиви и да видим дали ще можем да постигнем нещо такова и тук“.

Докато това стане възможно родители, учители и деца заедно ще продължат да полагат усилия да запазят българския език, култура и самосъзнание далеч от пределите на България. Петте неделни училища в Каталуния и Арагон ще честват заедно на ротационен принцип Деня на народните будители, традиция, чието начало бе положено тази година и ще се надяват към тях да се присъединят и други български неделни училища.

Повече можете да чуете в звуковия файл.