Яна Пулиерин: С началото на войната Германия обърна външната си политика с хастара навън

Освен това пукнатините между трите партии в управляващата коалиция стават все по-големи. Канцлерът Олаф Шолц и външният министър Аналена Бербок са не само представители на две различни партии - социалдемократи и Зелени - но и на различни поколения. Той е на 64, тя - на 41 години. Той - започнал политическата си кариера в годините на Студената война. Тя - в обединена Германия. Все още под влиянието на Ostpolitik на големия социалдемократ Вили Брандт, Берлин не може да се отърси от наивната си представа за Русия след падането на стената и разпада на Съветския съюз. Същото обаче важи и за голяма част от германците, които не могат да се отърсят от историческата вина за световните войни и се борят със страховете от нова война на Стария континент. И искат мирни преговори.

Темата коментира пред БНР политологът Яна Пулиерин, директор на берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

"За много хора е необяснимо защо след близо 9 месеца война няма никакви наченки на преговори за мир. Има преговори за размяна на пленници, за зърнената сделка, но не и за край на войната. Но всякакви разговори, които касаят изхода от войната и биха имали политически последици, Русия блокира. Не виждам никаква готовност от страна на Москва да направи крачка назад.

Единственото, което в момента ми се струва реалистично, е постигането на временно примирие. Русия би се съгласила, защото Украйна пое инициативата и напредва в окупираните територии, а Русия би искала да запази статуквото. Но това би означавало замразяване на конфликта, а не зелена светлина за мирни преговори.

Украинците от своя страна бяха готови на преговори в края на март, началото на април, но след получената военна помощ от Запада и най-вече след зверствата в Буча и Ирпин не мисля, че Киев някога ще се съгласи да отстъпи територия. Освен това украинската армия сега напредва в окупираните области и властите не виждат никакъв смисъл да преговарят."

Къде ще се реши войната - на бойното поле или на масата за преговори?

"В крайна сметка на масата за преговори, но този момент още не е настъпил. Докато двете страни вярват, че могат на бойното поле да наклонят везните в своя полза, няма да седнат на масата за преговори. В този смисъл подкрепата на Запада за Украйна е от ключово значение, за да подобри изходната позиция на Киев при мирните преговори, когато и да се проведат."

Казвате, помощта на Запада, която е не само военна, но и икономическа и финансова, е от ключово значение. Колко дълго обаче може да издържи Западът още на това темпо?

"Това зависи до голяма степен от начина, по който политическите лидери говорят с хората. Много важно ми се струва политиците да опишат, как биха изглеждали нещата, ако не помагаме на Украйна. Връщам се пак на преговорите. Наистина много хора не могат да разберат защо не се водят преговори. И когато ми зададат този въпрос, отговарям също с въпрос: За какво да се преговаря сега? Трябва ли Украйна да отстъпи от територията си, за да замлъкнат оръжията? И защо си мислите, че това би ни донесло стабилност?"

Тези въпроси задавате в Германия, където наистина има растящо недоволство срещу това, че Западът подпомага Украйна, но не работи за примирие. В същото време Германия е обвинявана от съюзниците си, че не предоставя на Украйна своевременна и достатъчно голяма помощ, особено оръжия. А източните съседи съвсем открито заявяват, че губят доверието си в Берлин. Защо съюзниците на Германия не я разбират?

"Защото не си дават сметка, колко дълбоко войната разтърси германската външна политика. Не ме разбирайте погрешно - не търся съчувствие за Германия! Но за страничния наблюдател е трудно да разбере, в какъв шок се намира Берлин заради недалновидната си политика спрямо Русия. Срути се дългогодишното вярване, че военната мощ вече не е важна в Европа, където живеем в мир и сме заобиколени от приятели.

Войната изправи Германия пред огромно предизвикателство, защото никой не беше подготвен за руската инвазия. Виновни за това положение са и предишните правителства на Ангела Меркел, които не пожелаха да предвидят събитията след анексирането на Крим през 2014 година.

След началото на войната Германия трябваше да преобърне външната си политика с хастара навън. Самият факт, че изнасяме оръжия за Украйна е равносилно на революция! Германия се промени много през последните месеци, но не достатъчно бързо. Германците се опасяват, че Русия може да използва ядрено оръжие или че войната може да обхване цяла Европа. За нашите политици е много трудно да вървят срещу този страх.

В същото време критиката към Германия не е съвсем основателна. Ако погледнем цифрите, ще видим, че помощта съвсем не е малка. Още повече в сравнение с другите големи европейски държави като Франция, Италия и Испания.

В Германия се сменя поколението политици. Външният министър Аналена Бербок е вероятно най-яркият пример за това, но също и председателят на първата политическа сила, социалдемократите, Ларс Клингбайл. Той заяви директно, че политиката на неговата партия спрямо Русия е била наивна и пръв заговори за грешки.

Липсва ми съзнанието у германските политици да признават грешки. Мисля, че германците гледат към този минал период през розови очила. Бившият канцлер Ангела Меркел даде две интервюта след като напусна политиката. И двата пъти каза, че никога не си е правила илюзии за империалистичните амбиции на Русия. И въпреки това не призна да е допуснала грешка. Шолц също все още не е признал да е допускал грешки. Дори напротив - наскоро заяви, че още през 2016 година бил прозрял, какво ще се случи."

• Ханс фон дер Буркхард, "Политико": Берлин извади "двойната базука" без предизвестие

Икономически най-мощната държава в ЕС - Германия - се позиционира във войната на страната на Украйна, но все още е колеблива с оръжейните доставки от страх да не бъде въвлечена в конфликта. А президентът на другата водеща държава в ЕС - Франция, Еманюел Макрон, предупреждава Запада да не унижава "руската мечка". Какво да си мислят тогава по-малките държави в Евросъюза?

"Така е, но в същото време не можем да подминем факта, че Макрон значително втвърди тона. Миналия месец френският президент директно заяви, че Украйна трябва да възстанови територията си в границите от 1991 година, т.е. с Крим и Донбас. Докато в Берлин се чува само мъглявата формулировка, че Русия не бива да печели войната. Не съм чула Олаф Шолц да иска Украйна да запази границите си.

За мен проблемът с Франция е по-скоро, че никой не знае, каква военна помощ оказва на Украйна. Париж изрично подчертава, че няма да дава подробности за оръжейните доставки, но че те били в по-голям обем от публично известното."

Сред източноевропейските страни членки на ЕС расте недоверието спрямо Германия, а от части и спрямо Франция. Прави също така впечатление, че силно проевропейски държави като Естония и Латвия се сближават с Полша, чието правителство не пести критиките си към Брюксел. Виждате ли създаването на нови съюзи в рамките на големия Евросъюз?

• Светослав Терзиев: Франция и Германия не могат да се разберат по важни въпроси

"Осем пакета санкции за осем месеца е впечатляващо доказателство за единството на Евросъюза. Не по-малко впечатляващо е, че ЕС финансира оръжейни доставки за Украйна - нещо, което никога до сега не се е случвало. Впечатляващо е и отношението към украинските бежанци.

Но Германия и Франция не поеха лидерството в отговора на ЕС на руското нахлуване в Украйна - нито поотделно, нито заедно. Отношенията между Париж и Берлин в момента са много лоши. Германия е в изолация, а причината далеч не е само отношението към войната. Става дума и за енергийна политика и за финансова политика.

В същото време Полша пое водещата роля в един негласен съюз в рамките на ЕС заедно с балтийските държави и Чехия, но и със северните страни-членки като Швеция, Дания и Финландия. В тези държави отношението към войната е различно от това в Германия и Франция. Както политиците, така и гражданите гледат на Русия по друг начин.

Този нов съюз в рамките на ЕС успя да наложи някои решения в Брюксел, например за изключването на Русия от междубанковата система SWIFT и за отмяната на шенгенските визи за руски туристи. По принцип поемането на повече отговорност от други държави извън Франция и Германия не е лошо развитие, но не съм съвсем убедена в благородните им подбуди.

Полша използва войната за вътрешни цели - за съжаление трябва да го кажа директно. Догодина там има парламентарни избори. Казвам за съжаление, защото си мисля, че Полша би могла да има много по-конструктивна роля в ЕС и в момента изпуска шанса за това."

И ако накрая погледнем през океана - Съединените щати от години настояват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана. Вместо това с избухването на войната в Украйна Европа се облегна на Америка. Защо сработи този стар рефлекс?

• Торстен Бенер: Шолц се огъна пред Китай, това е фатален признак за слабост

"Много е притеснително, колко лекомислено редица европейски държави скръстиха ръце и се облегнаха назад в очакване Америка да защити европейците и да оправи нещата. Факт е, че без американската помощ европейците нямаше толкова бързо и обединено да окажат помощ на Украйна. Администрацията на Байдън беше подготвила още преди Русия да нахлуе в Украйна план за действие. Не знам дали в Европа си даваме сметка, че без американските отбранителни системи сме глухи, слепи и неми. Това трябва спешно да се промени. Войната е на територията на Европа, а ние сме тотално зависими от Америка!

Но Европа в никакъв случай не трябва да продължава да разчита на американците за всичко. Чухме посланията на републиканците в предизборната кампания. Въпреки резултатите от междинните избори настроенията срещу помощта за Украйна ще растат още. Не бива да подценяваме това. Натискът върху Европа да поеме сигурността в свои ръце също ще расте. За Съединените щати големият съперник е Китай."