Важна ли е за Германия интеграцията на Западните Балкани

Когато България вървеше към членство в Европейския съюз, публикуването на докладите на Европейската комисия за напредъка на страната се очакваха с огромно нетърпение, и дори с вълнение. Превеждаха се скоростно и се разнищваха до последната запетая. В Брюксел пък докладите бяха основен индикатор за политическата посока, в която вървят кандидат-членките. 

За Западните Балкани тази магия сякаш изчезна. Докладите за напредъка на шестте страни от Западните Балкани, които отдавна вървят към членство в ЕС, дори вече не се наричат така. Близо 20 години след обещанието от Солун нито една от съседните ни западнобалкански държави не се е приближила значително към пълноправното членство в Евросъюза. 

• Лидерите на шестте страни от Западните Балкани подписаха три споразумения

В услуга на успешната евроинтеграция през 2014 година по инициатива на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел се създава така наречения "Берлински процес" - за задълбочаване на свързаността между страните от региона и подпомагане на преговорния процес с Европейския съюз. Тази седмица в Берлин се състоя срещата на върха на страните, участващи във формата, в т.ч. и България.

Събеседници по темата в предаването "Събота 150" са Гудрун Щайнакер, бивш посланик на Германия в Северна Македония и Черна Гора и зам.-посланик у нас, и с д-р Кристиян Хагеман, председател на германското Дружество за Югоизточна Европа.

Руската агресия срещу Украйна със сигурност хвърли нова светлина върху интеграцията на Западните Балкани, казва в началото на разговора д-р Хагеман от влиятелното германско Дружество за Югоизточна Европа в Мюнхен, чийто президент Мануел Сарацин от март тази година е първият специален пратеник на федералното правителство за Западните Балкани. А както видяхме тази седмица, тройната коалиция, която пое властта в Берлин преди година, продължи идеята на Меркел: Берлинския процес.

"Германия показа по много начини, че интеграцията на Западните Балкани е важна. В речта си в Карловия университет в Прага канцлерът изрично подчерта, че след обещанията идва ред на действията. И те настъпиха - преговорите с Албания и със Северна Македония най-накрая започнаха".

Това се споделя и от Гудрун Щайнакер, но тя е по-предпазлива, знае, че Германия не винаги е била благоразположена към интеграцията на Западните Балкани. "През последните години Берлин беше загърбил региона", смята Щайнакер. Има ли тогава смисъл от срещите в рамките на Берлинския процес?

"Важното е, че всички дойдоха в Берлин. Първо външните министри, след това и премиерите. Така че интересът от страна на Западните Балкани е налице. Важно е, че процесът продължава, защото мнозина очакваха, че заедно с Меркел и Берлинският процес ще отиде в историята. Дали обаче Берлинският процес постигна целите си? Ще Ви отговоря откровено - не. Форумът събира страните от Западните Балкани на една маса заедно с висши представители на ЕС, и това е добре. Но планираните големи инфраструктурни проекти не се състояха. Вместо това основен партньор стана Китай. Няма напредък в областта на правовата държава, в икономическото развитие. Така че Берлинският процес не оправда надеждите". 

Щайнакер остро критикува председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за похвалите към Сърбия по време на балканската й обиколка миналата седмица:

"Чудя се, дали Урсула фон дер Лайен е чела мониторинговия доклад на Европейската комисия, която тя оглавява. Докладът за Сърбия съдържа доста критики. Аз поддържам интензивен контакт с неправителствения сектор там и трябва да призная, че хората са много гневни заради похвалите, които отправи Фон дер Лайен в Белград. Грешните сигнали действат деморализиращо на гражданското общество, което се бори срещу корупцията и за спазване на човешките права".

Защо ЕС не успява да заплени Западните Балкани, обяснява Кристиян Хагеман от Дружеството за Югоизточна Европа.

"Има голяма доза разочарование. Така си обяснявам защо само 60 процента от гражданите на шестте страни от Западните Балкани подкрепят еврочленството, а не 80 или повече процента. А причините са две. От една страна различните блокади на разширяването, което разруши изграденото взаимно доверие. А от друга - поведението на ЕС по време на пандемията. Въпреки че в началото на пандемията ЕС е инвестирал много повече средства - както финансови, така и материални - в подкрепа на Западните Балкани, остана впечатлението, че други страни изпратиха по-бързо и по-голяма помощ. Като цяло различни играчи се опитват да увеличат влиянието си в региона. А това до известна степен се дължи на буксуващия преговорен процес".

И затова и правителствата, и гражданите на страните от бивша Югославия търсят опора в национализма. Гудрун Щайнакер:

"Национализмът не е специалитет само на Балканите. Има го и сред страните членки на ЕС. Както сред присъединилите се вече държави, така и сред кандидатките от Западните Балкани има известно лицемерие в отношението към Евросъюза - от една страна искат да ползват само облагите от членството, основно еврофондовете, но от друга не искат да спазват правилата на съюза. Повечето лидери на Западните Балкани са автократи и не биха искали чрез повече правова държава да застрашат властта си. И затова се обръщат към Китай и Русия. Най-ефикасното средство срещу външното влияние е ясна, открита и категорична комуникация с автократичните управници. Затова намирам поведението на Урсула фон дер Лайен в Белград за меко казано проблематично. Сърбия е най-голямата и икономически най-силната държава в региона. Затова е още по-важно какви сигнали изпращаш от там".

За танго са нужни двама. Ако ЕС иска да плени Западните Балкани, какво трябва да направи?

"Много неща. Но като начало ЕС трябва да отстоява критериите за членство и да предприема следващата стъпка в интеграцията след изпълнението на конкретни условия. Освен това трябва да изработим друг подход към гражданското общество, към хората в тези държави. Фиксирането върху икономическите показатели не бива повече да е водещ фактор. В същото време се надявам, че ЕС ще засили социалния си ангажимент в страните кандидатки, защото именно разликата в цената и качеството на живота е основната причина за друг огромен проблем - емиграцията. Тя обезкървява дори България и Румъния, които отдавна са в ЕС. Основният проблем на ЕС, или един от големите проблеми е, че 27-те не са на едно мнение по въпроса за разширяването. В същото време обаче знам, че пречка в този процес са и установилите се след разпада на Югославия властови структури. Няма нужда да се впускам в обяснения, как и защо се стигна до тук, грешки имаше както в региона, така и от страна на ЕС, и конкретно на Германия. Но важното е да се разбие сега действащия управленски модел, по възможност от самите хора чрез укрепване на гражданското общество", допълва Щайнакер.

Кристиян Хагеман поставя на преден план реформата в ЕС:

"За да функционира, ЕС с 35 или дори 36 страни членки, ако броим и Грузия, трябва да бъде структуриран по нов начин. Няма да е лесно, защото на практика това означава някои държави да се откажат от това да имат свой еврокомисар, например. Ще трябва да отпадне и правото на вето. Като цяло мисля, че Париж и Берлин имат сходни възгледи за реформата на ЕС. Но на фона на големите кризи, които ни връхлитат, ми е трудно да предвидя кога ЕС ще се заеме с тези реформи. Много интересно ще бъде позиционирането на новото правителство в Италия".

Вече никой не крие, че през 2007 година, когато България и Румъния влязоха в ЕС, не бяха готови за членство. Решението беше политическо заради опасността двете страни да останат под влиянието на Москва. Има ли паралели между ситуацията тогава и Западните Балкани днес? Гудрун Щайнакер добре помни този период - между 2006 и 2009 година тя е зам.-посланик на Германия в София.

"Донякъде можем да сравним двата процеса. Тогава решението беше геостратегическо и съм категорична, че беше правилно ЕС да приеме България и Румъния, въпреки че не бяха готови. Проблемните деца днес обаче не са България и Румъния, макар и двете страни все още да не са приложили напълно върховенството на правото. Радвам се, че беше направен този компромис през 2007 година, защото това е важно за хората. По същия начин сега е важно да подкрепяме Западните Балкани. Но с ясното послание, че ЕС е отворен за тях само ако изпълнят всички критерии за членство. ЕС не може да си позволи да приеме шест държави с проблеми, и то проблеми като корупция и организирана престъпност".

Кристиян Хагеман обаче не вижда директни прилики:

"България и Румъния се присъединиха след първата вълна и мисля, че по-скоро това закъснение изигра решаващата роля за компромисите с готовността на двете страни за членство. По онова време Западът наивно вярваше, че Русия е надежден партньор. Не виждам директни прилики и по въпроса дали Западните Балкани също като България и Румъния могат да се присъединят към ЕС, без да са готови за членство. Към момента на присъединяването си България и Румъния бяха значително по-демократични държави от която и да е държава от Западните Балкани. Нещо повече - България и Румъния ставаха от ден на ден по-демократични, докато в редица западнобалкански държави вече десет години наблюдаваме регрес. Притеснителна е липсата на политическа динамика. Т.е., ако продължим сравнението с Източна Европа, там почти няма преизбрано правителство. Докато в страните от Западните Балкани почти няма смяна на управляващата партия. Европейската комисия не бива да премълчава проблемите като например, че Сърбия прави по-скоро крачки назад, вместо напред, което в дългосрочна перспектива не е в интерес на ЕС. И че сръбското правителство трудно може да бъде наречено проевропейско, а по-скоро правителство, което предпочита да си партнира с недемократични държави".