Джулия Елад-Стренгер: Възход на крайната десница в Израел. Това е интересен феномен

"Крал Биби" и радикален десен и религиозен блок от още три формации спечели на изборите във вторник мнозинство в парламента - 64 от общо 120 места. Това бяха петите избори в Израел за период от 3 и половина години. След предишните - преди 18 месеца - осем формации с коренно различни политически идеали се обединиха само за да свалят Нетаняху от власт.  

Завръщането му на поста стана възможно заради разногласия сред досега управлявалата коалиция, но и заради стремителния възход на новата трета сила в Кнесета - алиансът "Религиозен ционизъм", воден от ултранационалиста Итамар Бен-Гвир и от крайнодесния Бецалел Смотрич.  

Резултатът ще е едно от най-радикално десните правителства в историята на Израел. Бен-Гвир, който е осъждан за подклаждане на расизъм и се обявява за пропъждане от страната на "нелоялните", както се изразява, палестинци с израелско гражданство, иска да е министър на вътрешната сигурност. Смотрич пък настоява да е министър на отбраната. Планира и законови промени, които биха поставили правосъдната система под политически контрол и биха дали възможност на Нетаняху да избегне присъда за корупция, каквато тегне над него от 2 години.  

• Изборите в Израел: Нетаняху има комфортно мнозинство

• Бенямин Нетаняху е близо до нов старт във властта

Събеседник в предаването "Събота 150" е доктор Джулия Елад-Стренгер, политически психолог и преподавател в университета "Бар Илан".

Какво обяснява над 70-процентната избирателна активност въпреки толкова честото гласуване в Израел напоследък и защо радикалните политици се радват на все по-голяма подкрепа?

Според мен отговорът е във възхода на десницата, на крайната десница по-точно. Интересен феномен е това. Защото Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, които представляват сега крайната десница, успяха неочаквано да вземат гласове от три различни групи, които не би трябвало да ги подкрепят - поддръжници на "Ликуд", млади ултраортодоксални евреи и хора, които иначе не биха гласували.

Това се вижда и в други западни държави - младото поколение, което е разочаровано от системните партии, търси нова перспектива. И националистическите крайнодесни партии с характерните за тях послания се оказва, че дават надежда на такива млади хора.

Важно е обаче да се отбележи, че по брой на получените гласове двата лагера - "за" и "против" Нетаняху - са отново равностойни. И причината той да спечели е, че две партии от левия спектър не успяха да преминат бариерата от 3,25 на сто от гласовете. И тези гласове - стотици хиляди - отидоха на вятъра.

Да, "Ликуд" се представи горе-долу като на предишните избори. И все пак Биби пак е "Кралят на Израел", както го величаят поддръжниците му. На каква цена обаче - за него и за Израел?

Твърде рано е да се прецени, но това, което може да се каже отсега, е, че той едва ли някога ще бъде под по-голям натиск. Защото му е пределно ясно, че ако този път изпусне властта, това вече ще му е за последно. Три от четирите партии, които ще управляват, са или крайнодесни, или ултрарелигиозни. Те държат половината от 64-те депутатски места на коалицията. И всяка от тях може да бламира правителството, ако Нетаняху не прокарва политиките, за които настояват.

Фактът, че ще е толкова зависим от крайната десница, колкото никога досега в историята на държавата, означава, че може да се случат някои наистина радикални промени като например в правосъдната система и в баланса между религия и държава. С такива намерения радикалите влизат във властта.

Кажете ни нещо повече за Бен-Гвир - човекът, който, както доста американски и европейски медии обичат да отбелязват, прави Нетаняху отново "крал".

Той не е единственият "кингмейкър", защото всичките три формации в коалицията освен "Ликуд" са такива. Една от тях - Религиозният ционистки алианс - се състои от три партии и тази на Бен-Гвир е най-голямата - със 7 от общо 14-имата им депутати. Бен-Гвир е много специален случай, защото съвсем доскоро не можеше дори да прескочи минималния праг за влизане в Кнесета. Притокът на избиратели към него стана, независимо че е осъждан и че е лежал в затвора. Бил е последовател на радикалния равин Мейр Кахане, чието движение е било обявено за терористична организация в Израел. Бен-Гвир твърди, че се е променил и че вече е много по-умерен, но очевидно това не е така. Той е и адвокат, и то доста успешен. В общи линии е предизвикателство пред демокрацията в Израел. 

С какво точно е заплашена тя? 

Ще ви кажа от какво се боим демократите в страната ни. Опасяваме се от промени в краткосрочен план и с дългосрочно действие. Първите включват прекратяване на съдебния процес за корупция срещу Нетаняху. В тази връзка проблемът е още по-голям. Защото както Бен-Гвир, така и Дери - лидерът на ултраортодоксалната партия "Шас" - е лежал в затвора. Той е бил там за корупция. Фактът, че тримата ще разполагат с толкова много власт е сам по себе си заплаха за правосъдната система. Тя е застрашена и от трайни поражения. На карта са поставени правомощията на Върховния съд да отменя решения на парламента. Това обсъждат в коалиционните си преговори в момента партиите. Първото нещо, което искат да свършат, е да направят Кнесета по-силен от Върховния съд. И това е огромна заплаха за демокрацията.

Какво означава за палестинците победата на крайната десница на израелските избори?

Бен-Гвир иска да стане министър на вътрешната сигурност. И това, разбира се, е голяма заплаха за палестинците в Израел. Защото той има доста войнствени виждания за това до каква степен да бъде контролирана свободата им. Една от причините те да не гласуват или да гласуват толкова малко от тях е, че смятат, че без значение дали крайната десница или центристки формации са на власт, те ще продължат да бъдат дискриминирани и да са в тежко положение. Палестинците извън Израел изглежда не са изненадани. От това, което пишат официално, става ясно, че за тях истината излиза наяве и нищо не се променя, че еврейските селища ще бъдат защитени и дори разширени. Но тук трябва да кажа, че Нетаняху - независимо какво мислят за него, защото е десен политик - ще внимава да не влезе в пряка конфронтация със съюзниците ни от демократичните държави. Проблем ще му е обаче очакваният натиск от националистическата му коалиция.

Нетаняху никога не се е свенил да влиза в обтегнати отношения с американски президенти от Демократическата партия - и с Обама, и с Клинтън. Очаквате ли подобна нагласа и към Джо Байдън? Ето например в издадените точно преди изборите мемоари на вече най-дълголетния премиер на Израел пише, че Путин му е един от любимите политици.

Нетаняху, както казваме тук, танцува на две сватби едновременно. От една страна иска да избегне конфронтация с Европейския съюз и Съединените щати. Но от друга страна гради съюзи с недемократични сили като Русия, Унгария, Полша. Много рискован танц е това. С американската администрация може да има проблем. Защото те са много разтревожени от заявяваните намерения. И не само администрацията, а по принцип американската еврейска общност. Политиките на Бен-Гвир и на неговите съратници се струват доста радикални дори на някои евреи от Републиканската партия.