Гералд Кнаус: Трябва да правим разлика между отделните групи мигранти

публикувано на 22.10.22 в 12:21

Сирийски бежанци

Снимка: БГНЕС

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Весела Владкова с Гералд Кнаус

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Балканският маршрут отново е отворен" - медийни заглавия в този стил отново предизвикаха паника в Западна Европа, както и провеждането тази седмица на конференция, на която ЕС и страните от Западните Балкани се договориха за по-тясно стиковане в миграционната политика и приравняване на правилата за издаване на входни визи към европейските изисквания.

Голите цифри действително са обезпокоителни - за първите девет месеца на годината по "балканския маршрут" са регистрирани 230 хиляди нелегални преминавания - толкова много не са били от началото на 2016 година. Не на последно място причината се оказва визовата политика на Сърбия. Белград въведе безвизов режим за гражданите от държави, които не признават независимостта на Косово.

"Прави впечатление, че мигрантите пристигат предимно от Индия, Куба, Тунис и Бурунди, които действително нямат нужда от сръбска виза, но през Балканския маршрут идват и много сирийци и афганистанци, които са били прекалено дълго в Турция и Гърция", обясни Карин Келер-Сутер, министър за миграцията на Швейцария, която е част от Шенгенското пространство. За промяна във визовата политика на Сърбия призова и германският вътрешен министър Нанси Фезер, която беше домакин на балканската конференция в Берлин:

Визовата политика на Сърбия зависи от това, кой не признава независимостта на Косово. Това е неприемливо. Като кандидат за членство Сърбия трябва да въведе европейските правилата, а еврокомисарят за вътрешния ред и сигурност Илва Йохансон директно заплаши с преразглеждане на безвизовия режим за сръбските граждани.

По пътя на мигрантите към Западна Европа държави като Унгария, Чехия и Австрия въведоха граничен контрол на вътрешните шенгенски граници. 213 процента повече молби за статут отчитат тази година в Австрия, но там остават само единици, повечето продължават към Германия, Италия, Франция и Белгия, защото в бежанските центрове няма места за настаняване. Правителството във Виена дори раздава на новопристигналите безплатни жп билети:

"На практика пращат хората извън Австрия с надеждата, че няма да се върнат. Така и става", разказва Лукас Галайтнер-Герц от австрийска НПО, която помага на бежанците.

За дошлите в ЕС мигранти няма връщане назад, а ЕС не помръдва напред в миграционната политика. Въпреки, че към бежанците от Сирия и Афганистан се прибавиха и бежанците от Украйна. Войната идва все по-близо до границите на съюза, а украинският президент Володимир Зеленски предупреди в обръщението си в ЕП, че руският терор над населението има за цел да предизвика бежанска вълна към Западна Европа.

Защо расте броят на мигрантите, а с него и паниката сред западноевропейските политици? С този въпрос започва разговорът с миграционния експерт Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност:

"Трябва да правим разлика между отделните групи мигранти. В повечето случаи става дума за хора, които отдавна са на територията на ЕС и сега се придвижват на запад. Прави впечатление, че рязко намаля броят на нелегалните мигранти през Средиземно море. За първите девет месеца на годината през Испания, Италия, Гърция и Кипър са преминали около 100 хиляди души".

"В Гърция пристигат много малко нелегални мигранти от Сирия и Афганистан. Властите в Западна Европа обаче обичат да говорят за "възобновяването на Балканския маршрут" и така автоматично будят спомена от голямата вълна от 2015 и 2016 година, а това не е така. Малкото бежанци, които напускат гръцките острови например тръгват към Западна Европа, защото условията в гръцките бежански центрове не са добри, но така или иначе - това придвижване няма да продължи дълго, защото на гръцките острови вече почти не са останали мигранти. От стотина хиляди миналата година броят им е паднал на около 30 хиляди. Или с други думи - това раздвижване в момента се дължи на замрелия заради пандемията обичаен бежански поток, а бежанците тръгват към Западна Европа, защото условията в Гърция са толкова лоши, че дори съдилища в Германия признават това".

"В абсолютна стойност броят на пристигащите в Западна Европа мигранти е по-голям, но това се дължи на украинските бежанци", добави още Канус:

Украински бежанци слизат от ферибота в румънското с. Исакча, 26 февруари 2022 г.

"В германската провинция Баден Вюртемберг в момента има повече бежанци отколкото при вълната от 2015 година, но от всички 145 хиляди, които тази година са получили закрила там, само 13 хиляди не са от Украйна. Бежанската вълна от Украйна е най-голямата в Европа от 40-те години на миналия век. Такова масово придвижване на хора в Европа не е имало от Втората световна война насам. За съжаление очаквам, че през зимата потокът ще се засили".

Цялото интервю с Гералд Кнаус можете да чуете от звуковия файл.