Историци предлагат: Без национален празник за 10 години! Да се види коя дата е най-почитана

Предложението е великотърновските историци проф. Петко Петков, проф. Милко Палангурски и проф. Пламен Павлов. Идеята ще бъде обсъдена на научна конференция във Великотърновския университет с участието на водещите историци от цялата страна. По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и възможностите за създаване на единна система за отбелязване на важните дни от българската история. 

• 24 май - национален празник? Депутатите са раздвоени

• Депутатите не гласуваха предложението на ГЕРБ-СДС 24 май да стане национален празник

България има национален празник едва от 32 години, уточнява проф. Петко Петков. Той е един радетелите националния празник на България да бъде 24 май, а не 3 март. По думите му обаче изобщо не е необходимо страната ни да има национален празник, както е било през повечето време след създаването на Третата българска държава.

„От 1879 година, когато в Търново се създава новата българска държава чрез приемане на конституция и най-вече – избор на княз, до 27 февруари 1990 г. българската държава няма национален празник. Има няколко официални, а в различните времена се прехвърля тежестта на някои от тях. Така че не е голяма беда, ако се намери куражлия държавник, в случая това е работа на Народното събрание, да стане както е било някога - само официални празници, като се допълни календарът, защото в момента липсват много важни дати, цялото средновековно величие го няма. Примерно 5-10 години - да видим народът, българите кой почитат най-сърцато. И ако след 10 години има стремеж да има национален празник, защото аз не мисля, че е задължително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но нека да видим, различни ценности, различни вкусове, различни български приноси се отбелязват на този и на онзи ден. Народът нека да се произнесе“, аргументира се проф. Петков.

• Проф. Пл. Павлов: 3-ти март разделя, а не обединява българите

• Проф. Георги Каприев: Националният празник трябва да обединява, 3 март не става

• Доц. Стефан Дечев: Дебатите за официален национален празник ще продължат и през годините

Нито веднъж официален празник у нас не е определян след обществено допитване или предложение от обществото, а винаги са били налагани от държавата, коментира идеята си историкът от ВТУ проф. Петко Петков, който още от средата на 90-е години на миналия век се занимава с темата за българския празничен календар. 

Крайно време е историците да седнем и да поговорим какво и как ще се случва с българския календар от официални празници, коментира идеята на научния форум проф. Милко Палангурски. Според проф. Палангурски празничният календар е част от националната ни идентичност.

„Да се опитаме да оформим някаква яснота как, защо и по какъв начин трябва да се празнуват националните ни празнични дни. Не искам празничният календар на България да бъде „Надо выпить“, а да бъде част от онова, което възпитава и прави съпричастни повечето българи към празника. Ние трябва да видим две неща – първо да има една единна система на празнуване, защото в България имаме тюрлюгювеч относно стария и новия стил, което създава доста сериозна проблематика при обяснението на онова, което наричаме празници, и второто – кои и кой празничен ден би могъл да се смята за национално отговорен и да задоволява желанието на повече хора да се чувстват съпричастни“.

• Какво празнуваме на 3 март

• Войн Божинов: Правят се опити да се омаловажи ролята на Русия за нашето освобождение

Официалните светски празници в България са много омесени по стария и новия календар, изтъква професор Петко Петков и дава за пример Априлското въстание, Освобождението и гибелта на Левски:

„Много е труден въпросът с календара. От една страна зная предложението на група колеги всичко да караме по стар стил, няма лошо, той е бил тогава. Въстанието е на 20 април, не е на 1 май, както сега го честваме, 20 април по нов стил е 2 май. 19 февруари нека да е, а да видим тогава как ще смесваме Левски със Сан Стефано. Скоро ще има друго послание от нация факултет – да сложим точка, Търново даде тон като историческа столица, крайно време е цялата страна да приеме 18 февруари като дата за кончината на Левски. Да няма такива жалки и смешни упражнения по инат административната столица София да ходи на 19-и след като във всички учебници от 2001 г., 2002 г. и особено последните от 2019 г. за седми и десети клас пише 18 февруари по нов стил и децата знаят това“.

Историците предлагат датите в празничния календар да бъдат запазени, както са познати до този момент, независимо че 6 септември – Съединението, и 22 септември – Независимостта, се честват по стар стил. Крайно време е държавните мъже да слушат историците по експертните исторически теми, призовава професор Пламен Павлов и посочва пример:

„Тази година на 18 юли, когато по нов стил, за съжаление, се отбелязва рождението на Левски, аз съм председател на фондацията „Васил Левски“, казах, че има неопровержими документи, че Левски е роден 1840 година и в момента не празнуваме 185, а 182 години, и кметът на Карлово ме разбра и се опита, но президентският протокол с едни загатвания, след което президентът Румен Радев каза – историците спорят. Не, историците не спорят. Има документ, в който се казва, че в 1844 г. Иван Кунчев има син Васил на 4 години, данъчен документ на Османската империя“. 

• Проф. Иван Билярски: За датата на един национален празник е важна традицията

Историците от ВТУ настояват празничният календар да бъде допълнен и поясняват, че не бива да се бърка с църковния. По думите на проф. Пламен Павлов липсват важни дати от Средновековието.

„Примерно няколко такива дати могат да влязат, не значи че ще бъдат неработни дни, но просто да влязат в паметта на нацията. Това показва и древността на българския народ. Няколко дати има, които ги знаем – 2 май 907 г. - успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този хаос, който съществува сега, най-малко сме виновни ние, историците“.

В научната историческа конференция във ВТУ със свои доклади ще се включат историци от всички университети, от БАН, от Държавния архив. Форумът ще завърши със заключителен документ, отбелязва проф. Милко Палангурски:

„Конференцията поема тази инициатива да се опитаме да създадем документ към нашите обществени и държавни организации с някаква яснота или с някакви идея за формиране на нов празничен календар или по-точно изчистването на празничния календар, защото ние няколко пъти в последните 140 години ги сменяме“. 

Посланието на историците ще бъде изпратено до Народното събрание, Президентството и Министерски съвет.