Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Зелени Балкани" изпълнява дейности за възстановяване на белошипата ветрушка

Снимка: личен архив

Преди дни завърши тридневна Балканска работна среща за белошипата ветрушка, организирана от екипа на "Зелени Балкани" по проект "Живот за белошипата ветрушка", финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.

Значима част от експертната работна среща бе посветена на работата на терен и дейностите по опазването на белошипата ветрушка в изкуствени условия, изпълнявани от "Зелени Балкани" в България.
Ето защо групата посети Центърът за природозащитни дейности в сакарското село Левка и Спасителния център за диви животни в Стара Загора, и двете изградени и поддържани от "Зелени Балкани". Успешните резултати постигнати от домакините на събитието, в процеса на възстановяването и опазването на този види птица в България получиха високо признание и заслужен интерес от страна на всички участници.
"Белошипата ветрушка е дребно соколче, което до преди 5-6 години беше изчезнало от природата на България като гнездящ вид и благодарение на усилията на "Зелен Балкани" и програма LIFE на Европейския съюз той се завърна отново при нас, защото е важно да имаме белошипа ветрушка в природата си. Ние казваме за нея често, че тя е приятел на хората в борбата с неприятелите в селското стопанство, тъй като изяжда огромно количество дребни мишки и мишковидни гризачи. Голяма част от менюто ѝ са всички тези насекоми, които изяждат посевите - скакалци, щурци и казваме, че там, където има белошипи ветрушки хората живеят по-здравословно, защото намалява използването на вредни химикали за борба с тези неприятели", каза за БНР д-р Христина Клисурова от Спасителния център на организацията "Зелени Балкани".

Снимка: личен архив
По думите ѝ белошипата ветрушка е изчезнала преди години поради интензивното земеделие и липсата на места за гнездене, използването на отрови за борба с мишките и насекомите.

"Белошипата ветрушка се среща основно в района на село Левка и свиленградско. Има две други малки колонии край Бургас и Стара Загора. Там има по-чиста околна среда, защото използваме биологичен начин за борба с неприятелите".

Д-р Клисурова допълни в предаването "Рано в неделя":

"Използвахме методология, която е утвърдена от експерти в световен мащаб, използвахме малки новоизлюпени птици, които освобождавахме по специален метод като част от птиците бяха дарени в рамките на първия проект от испанската организация "Дема за природата на България". Вече втора година работим по втората част на дейностите по възстановяване на белошипата ветрушка у нас. В Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" имаме двойки птици, които размножаваме и техните малки освобождаваме в природата. В момента популацията на вида не е висока, тя наброява не повече от 35 до 40 двойки - голяма част от тях са в Сакар планина, край село Левка и 3-4 двойки има в Спасителния център".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Морската градина в Бургас

МОСВ отбелязва деня на биосферните паркове и резервати

За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..

публикувано на 03.11.24 в 07:48
Дъждосвирцова птица

Омайното сем. Дъждосвирцови от Оман

Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..

публикувано на 28.10.24 в 09:34

Конференция на ООН в Колумбия ще опита да спре изчезването на видове

Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес  в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..

публикувано на 21.10.24 в 03:51
Акцията, проведена преди година

Десислава Микова: Институциите са безсилни да спрат замърсяването от въглища

Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..

публикувано на 18.10.24 в 10:28

12% е увеличението на туристите в София до средата на 2024 година

12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация  на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..

публикувано на 14.10.24 в 09:19

Втечненият природен газ замърсява повече от въглищата, сочи ново проучване

Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..

публикувано на 06.10.24 в 23:19
Антарктида

Растенията на Антарктида са се увеличили заради климатичните промени

Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване. Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни..

публикувано на 06.10.24 в 07:08