Взривът на Кримския мост, бомбардировките над Украйна и други акценти от седмицата

"Днес бе хубав и предимно слънчев ден на територията на нашата държава - беше към 20 градуса и слънчево. За съжаление, над Крим бе облачно. Макар че и там беше топло. Без значение обаче дали е облачно или не, украинците знаят, че нашето бъдеще е слънчево. Това е бъдеще без окупатори. Без окупатори по цялата ни земя, и особено в Крим."

Така енигматично описа деня 8 октомври пред сънародниците си украинският президент Володимир Зеленски миналата събота вечерта. Преди това, на разсъмване мощен взрив срина едно от пътните платна на 19-километровия мост, свързващ Кримския полуостров с руския материк. Взривът взе четири жертви и предизвика пожар на 7 цистерни от преминаващата по паралелното платно товарна влакова композиция и деформира релсите, по които Русия праща влакове с боеприпаси за армията си в окупирана Южна Украйна.

Но Кримският мост не е важен само за логистиката. Важна е не само цената му от 3 и половина милиарда долара. Откакто бе открит лично от президента Путин през 2018 година, той е символ на руската власт над анексирания през 2014-та полуостров Крим.

 Украйна отказа да поеме всякаква отговорност за взрива. Но руският Следствен комитет бързо установи за себе си средството - товарен камион с експлозиви, и причинителя - украинските тайни служби. Председателят на комитета Александър Бастрикин докладва на Путин, като докладът му бе разпространен от Кремъл във видеоматериал в неделя вечерта:

"Вече установихме страните по маршрута на движение на камиона, който се взриви. Това са България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодарския край. Освен това са установени превозвачите - лицата, които са участвали в организирането на движението."

А на следващата сутрин, за първи път от четири месеца, серия от експлозии огласиха Киев в пиковите часове. Ракети заваляха в паркове и на детски площадки. Поразени бяха десетки многоетажни сгради, на места възникнаха пожари. Случайни минувачи бяха убити, други - тежко ранени. Хиляди се укриваха с часове в метростанциите или по мазетата на жилищата си, тъй като сирените не замлъкнаха цял ден.

• Продължават руските удари срещу инфраструктурата на Украйна

Киев не бе единствен. Ударени бяха още Лвов, Тернопол, Житомир, Запорожие, Одеса, Николаев, Харков, Днипро, Кременчук - повече от 40 големи и малки селища в цялата страна.

По обед Путин отново се появи по телевизията, за да обясни на руснаците и на света какво и защо се случва:

"Данните от криминалистичната и други експертизи, както и оперативната информация доказват, че взривът на 8 октомври е терористичен акт. Терористичен акт, насочен към разрушаването на критично важна за Русия гражданска инфраструктура. Очевидно е също така, че поръчителите, организаторите и извършителите на терористичния акт са украинските спецслужби."

Руският президент определи бомбардировките като отговор на взрива на Керченския мост. От думите излезе, че само два дни след взрива Москва вече е имала план как да извади от строя украинската енергийна мрежа с едновременни ракетни и дронни удари по десетки обекти на огромна площ:

"Тази сутрин по предложение на министерството на отбраната и по плана на генералния щаб на Русия е нанесен масиран удар с високоточно оръжие с далечен обсег с въздушно, морско и наземно базиране по обекти на енергетиката, военното управление и комуникациите на Украйна."

В понеделник, когато ударите бяха най-масирани, загинаха най-малко 20 мирни жители. Повече от 100 бяха ранени. Поразени бяха десетки електрически подстанции и топлоцентрали - 30 процента от украинската енергийна система. Страната трябваше да спре износа на ток за Молдова и Европейския съюз. Думите на Путин, че сред мишените е имало и военни обекти, не бяха потвърдени.

Сам насред опустелия площад в центъра на столицата си, Зеленски се обърна към хората си с видео-обръщение:

"Имаме си работа с терористи. Изстреляни са десетки ракети и ирански дронове "Шахид". Те имат две цели - енергийна инфраструктура в цялата страна, втората са хората. По това време на деня, тези цели са избрани, за да бъдат нанесени максимални щети. ... Защо бяха нанесени такива удари? Врагът иска да се страхуваме, да накара хората да бягат. Но за нас посоката е само една - напред. И показваме това на бойното поле."

Тази седмица украинската армия продължи напредването си към Луганска област по линията Сватове - Кремина и стотици километри на югоизток - към Херсон. Руските власти в Херсон бяха притиснати до такава степен, че обявиха евакуация на цивилните от десния бряг на Днепър.

Бомбардировките стихнаха в сряда, с изключение на местата и градовете в южната и източната част на страната, където те са обичайни вече от месеци. До сряда сутринта украинските власти успяха да възстановят електрозахранването в повече от 4 хиляди селища. Но премиерът Денис Шмигал предупреди украинците да са готови за още бомбардировки през зимата, защото врагът е решен да превърне студа в оръжие срещу Украйна.

На пресконференция в Астана вчера Путин увери, че няма за цел да унищожи Украйна и няма да продължи масираните бомбардировки. Но това, което добави, не притъпи заплахата:

"Няма необходимост от масирани удари. Във всеки случай засега. По-нататък ще видим." 

Реакции на Запада: "небесен щит" за Украйна и Европа

Както следваше да се очаква, съюзниците на Украйна отговориха на поредната ескалация от руска страна от началото на седмицата с обещания за подкрепа на Киев.

На извънредно съвещание във вторник лидерите на Г-7 (САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония) изразиха пълна солидарност със Зеленски и предупредиха беларуския лидер Александър Лукашенко, който обяви междувременно, че създава руско-беларуска войскова групировка, да спре да подпомага "Путиновата война".

Президентите от т.нар. "Букурещка девятка", сред тях и българският държавен глава Румен Радев, осъдиха масираните бомбардировки над Украйна като военно престъпление.

У нас нещо като малка политическа буря предизвикаха думите на председателя на руския следствен комитет, че камионът с експлозивите за Кримския мост е минал през България.

"България няма съучастие в подготовката на взрива на Кримския мост. Няма и такова обвинение, отправено от руската страна," заяви служебният премиер Гълъб Донев във вторник.

• Президентът Радев и лидерите от Б9 с декларация срещу бомбардировките в Украйна

Последното обстоятелство може би е поводът за изявлението на Путин от вчера, че коридорите за кораби с украински зърно през Черно море ще бъдат затворени, ако се окаже, че са използвани за "терористични актове".

След двудневно съвещание на военните министри от НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че руските заплахи няма да сплашат съюзниците и военната помощ за Киев ще продължи. Снощи Пентагонът и Държавният департамент обявиха още 725 милиона долара помощ във вид на боеприпаси за HIMARS, противорадарни и противотанкови ракети. На призива на Зеленски за доставки на противовъздушни системи Германия се отзова още във вторник с най-модерната IRIS-T. Съединените щати, Великобритания, Франция и Нидерландия също обещаха стотици противовъздушни ракети в най-скоро време. 14 натовски държави, сред тях и България, подеха инициативата "Европейски небесен щит" за съвместна покупка и разполагане на системи за противовъздушна отбрана.

• Борел: Ядрено нападение в Украйна би имало отговор - не ядрен, но толкова мощен, че ще унищожи руската армия

 В предупрежденията към Русия ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел стигна до директна закана:

"Ядрено нападение срещу Украйна би предизвикало ответен удар - не ядрен, но толкова мощен, че руската армия ще бъде унищожена."

Руският президент се изрази също недвусмислено по повод спекулациите, че НАТО може да прати войски на територията на Украйна:

"Въвеждането на някакви войски и прекият им сблъсък с руската армия е много опасна стъпка, която може да доведе до глобална катастрофа," предупреди Владимир Путин.

"Вятърът на промяната отново вее из Европа"

Поколение след края на една друга война в един друг кът на Европа една малка балканска държава направи още една стъпка към нещо по-добро.

 В сряда Брюксел препоръча на страните-членки на Европейския съюз да предоставят кандидатски статут на Босна и Херцеговина

"Вятърът на промяната отново вее из Европа. Трябва да се възползваме от този момент. Западните Балкани принадлежат на нашето семейство. Трябва да им го покажем много, много ясно," заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Но вятърът довя от Белград старите приказки на Милорад Додик, лидера на босненските сърби, че Босна и Херцеговина трябва да се разтури, ако не се реформира.

Додик отиде в столицата на Сърбия, за да се защити пред местните медии срещу многохилядните протести в Баня Лука - там политическите му противници начело с Йелена Тривич оспорват победата му в президентските избори от 2 октомври в Република Сръбска. Централната избирателна комисия взе, изглежда, тяхната страна като се усъмни в честността на вота и нареди повторно преброяване на бюлетините.

А самата Европа, която Урсула фон дер Лайен призова "да се възползва от момента", изглежда затъва все повече в собствените си икономически проблеми ...

МВФ предрича рецесия в Европа

Две от най-големите икономики в еврозоната - германската и италианската, ще потънат в рецесия догодина, според най-новата прогноза на Международния валутен фонд, която бе публикувана във вторник.

Прогнозата за Германия и Италия не е случайна за държавите, които доскоро бяха сред най-силно зависимите от руския газ. Но енергийният шок, който всички в Европа изпитваме, не е преходен. Геополитическото разместване и пренасочване на енергийните доставки е широкомащабно и перманентно. Тази зима ще е изпитание, но зимата на 2023-та вероятно ще бъде още по-лоша, предупреди главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша:

"Войната в Украйна все още бушува и допълнителна ескалация там ще влоши още повече енергийната криза."

Страните от Евросъюза продължиха да търсят общи решения срещу високите цени на газа и тока. Енергийните министри, които се събраха за пореден път в Прага, постигнаха принципно съгласие за промяна в определянето на референтната цена на европейския газов пазар и за въвеждане на механизъм за съвместно закупуване на синьото гориво най-късно от следващото лято. Детайлите обаче тепърва ще се уточняват, а споразумение за ценови таван върху природния газ все още убягва на европейците, отбеляза агенция Ройтерс.

Избори в Австрия и Долна Саксония

Енергийната криза не повлия на избирателите в Австрия. В неделя те преизбраха с внушително мнозинство още от първия тур президента Александер ван дер Беленс близо 40 процентни пункта пред най-близкия му претендент от крайнодясната Партия на свободата..

Изборите за ландтаг във федералната провинция Долна Саксония същата неделя поднесоха политическа победа за германския канцлер Олаф Шолц във време на най-големи изпитания заради енергийната криза и назряващата рецесия. Макар и с по-малко от гласовете, които спечели преди 5 години, министър-председателят на провинцията Щефан Вайл от Социалдемократическата партия на Шолц спечели достатъчно за трети пореден мандат. 

Победа обаче спечели и популистката "Алтернатива за Германия", която почти удвои резултата си и надхвърли 10 процента.

А един от партньорите на Шолц в Берлин - Свободната демократическа партия (FDP), не успя да премина 5-процентната бариера.

"Много от нашите поддръжници се отчуждиха заради коалицията (със социалдемократите и зелените). Трябва да направим така, че откроим ролята и значението на Свободната демократическа партия," констатира Кристиан Линднер - лидер на FDP и федерален министър на финансите.

Още на следващия ден се усети втвърдяване на позицията му по един от множеството спорове с коалиционните партньори - удължаването на експлоатацията на атомните централи. Заради разнобоя между финансовото министерство на либералите и стопанското министерство на Зелените, планът за използването на две от тези централи през зимата остава блокиран и енергийната криза в най-голямата европейска икономика заплашва да се разрасне още повече.

Стачки във Франция

Към енергийните проблеми на Европа се насложи стачката във френските ядрени централи.

Реакторите в Белвил и Гравлен намалиха значително производството си. Стачки за края на тази седмица се готвят в други две централи.

Работниците настояват за повишение на заплатите също както колегите им от рафинериите във Франция. Стачките в този сектор продължават вече трета седмица, а ефектът им е огромни опашки пред бензиностанциите. Към вчерашна дата четири от седемте френски рафинерии бяха все още спрени.

Оставка на финансовия министър във Великобритания

В опит да запази стабилността на паунда и поста си едва месец след като стана премиер на Великобритания, вчера Лиз Тръс уволни министъра на финансите Куаси Куартенг и обяви, че се отказва от планираното намаление на корпоративния данък:

"Трябва да действаме сега, за да дадем гаранции на пазарите за нашата фискална дисциплина. Ето защо реших да запазя увеличаването на корпоративния данък, планирано от предишното правителство. Това означава 18 милиарда паунда годишно."

След този пореден обрат от предизборните обещания на Тръс, паундът и държавните облигации отново се смъкнаха надолу - инвеститорите остават неубедени, че неподплатената й с данъчни приходи фискална програма ще доведе до лелеяния икономически растеж. Зачестиха и избилиците на недоволство срещу премиера от собствените й съпартийци в Консервативната партия.

Путин предлага газов хъб в Турция

Като спасител, а не виновник в тази тежка ситуация за Европа се представи руският президент.

На икономически форум в Москва в сряда Владимир Путин отправи, някак индиректно, серия от предупреждения и предложения към европейците.

Първо предупреждението: че готвеният ценови таван върху руския нефт едва ли не ще унищожи глобалната икономика и благоденствието на милиарди хора, защото Русия нямало да продава нефта си на непазарни цени.

А после заваляха и предложенията: Русия е готова да увеличи газовите доставки през есента и зимата. Може да го направи през оцелялата от саботажите тръба на "Северен поток 2", а може и през "Турски поток".

Путин разви идеята си в четвъртък в Астана, където се срещна с турския президент Реджеп Ердоган:

"Ако Турция и нашите възможни купувачи в други страни имат интерес, бихме могли да разгледаме възможността за строителството на още една газопроводна система и създаването на територията на Турция на газов хъб за продажби в трети страни, преди всичко, разбира се, европейски."

Путин обеща "нормализиране" на цената на синьото гориво чрез бъдещия хъб, а Ердоган прегърна идеята и още със завръщането си в Анкара разпореди на правителството бързо да изработи планове за изграждане на разпределителния център в Тракия, близо до българската граница.

Франция бе една от първите европейски държави, които реагираха на тези увертюри. "Турция и Русия могат да решат да изнасят още руски газ, но няма да е към Европейския съюз, който е решен да намали зависимостта си, да засили суверенитета си и да осъществи зеления преход," отсякоха от канцеларията на президента Еманюел Макрон.

По същото време в София бе помощник-държавният секретар на САЩ Джефри Паят, за да заяви пред президента Радев интереса на Вашингтон за засилване на сътрудничеството в енергийната сфера и да поздрави България, че се е откъснала от зависимостта си от руския природен газ.