Н.Пр. Джузепина Дзара: Тежката зима няма да разколебае Европа в подкрепата ѝ към Украйна

Тежката зима няма да разколебае Европа в подкрепата ѝ към Украйна – в това е убедена посланичката на Италия у нас нейно превъзходителство Джузепина Дзара. В специално интервю за Българското национално радио Дзара потвърди, че страната ѝ принципно подкрепя присъединяването на България към Шенген и насърчи страната ни да върви към приемането на еврото, което става след изпълнението на определени критерии.

По темата за италианското командване на бойната група, свързана с укрепването на източния фланг на НАТО, посланик Дзара заяви:

"Решението да се подсили източния фланг датира от инвазията в Крим, когато съюзниците от НАТО решиха да поставят четири военни групи в Полша и трите прибалтийски държави. След като този февруари започна руската инвазия в Украйна всички държави – членки на Алианса взехме решение да се създадат нови четири бойни групи, които допълнително да подсигурят източния фланг, в Унгария, Словакия, Румъния и България.

България пое ангажимент да се сформира самостоятелна бойна група. Италия предложи да играе ролята на рамкова държава на натовската бойна група в България и да поеме командването. Министерствата на отбраната на двете държави започнаха подготовката на това, проведе се и международна конференция, защото това е мултинационална група. Участие в нея имат Съединените щати, Турция, Гърция, Черна гора, Албания и Република Северна Македония. Разбира се, България като страна домакин също има контингент в тази бойна група. През последните месеци протече много интензивна подготовка и вече имаме готовност за трансфер на командването, което предстои да се случи в следващите дни".

С какво допринася Италия в тази бойна група?

"Италия допринася със 750 военни, които имат оборудване – техническо и военно. Всяка бойна група има своя специфика. Основната задача е да се подсилят защитните позиции на източния фланг. Подобно нещо се случва и в Румъния, но там командването е поверено на Франция. Всъщност, в много държави под различно командване се предприемат действия, с които да се подсили защитата на източния фланг, който е най-близо до войната".

Не закъсня ли НАТО с тези действия?

"НАТО действа много бързо. Всъщност, от 24 февруари, когато беше първата атака на Русия срещу Украйна – след инвазията в Крим през 2014-та, разбира се, успяхме да действаме за по-кратко от две седмици. Работихме в много стегната времева рамка, но все пак трябва време за подготовка. Всъщност, и преди това НАТО имаше присъствие на източния фланг, но сега то е по-структурирано".

Европейският съюз прави ли достатъчно за Украйна? Не мислите ли, че помощта трябва да е по-сериозна с оглед по-скорошния край на тази ужасна война?

"Европейският съюз помага много на Украйна".

Много не означава достатъчно, нали?

"Много средства са насочени към Украйна под формата на финансова и хуманитарна помощ. И не само това – Европейският съюз помага като осигурява подслон на украинските бежанци. Това са действията на ниво Европейски съюз, но много държави осигуряват допълнително помощ на двустранно ниво за Украйна. Всъщност, това е, което може да направи Европейският съюз от гледна точка на компетенциите си. От гледна точка на отбраната, тепърва започваме обща защитна политика, но това изисква време. Все пак Европейският съюз не е отбранителна структура".

Засегнахте темата с бежанците, но знаем, че сериозният проблем не идва от хората, които бягат от руската война в Украйна. Италия е на първо линия по отношение на бежанците от Африка. По-подготвена ли е Европа сега спрямо предишната голяма мигрантска вълна?

"Бежанският въпрос е сред приоритетните на настоящото правителство, както и на това, което предстои да се формира след изборите. Причината е, че Италия е страната, в която пристигат най-много бежанци. Те идват основно по централния и източния средиземноморски път, но се интересуват и от балканския път през северната граница в Триест. Пристигащите намаляха по време на Covid-кризата, но сега отново се наблюдава ръст. Това е огромен проблем за всички гранични страни на Европейския съюз, включително и България.Успяхме да постигнем напредък и да работим по обща политика. Граничните държави сме най-сериозно засегнати от този проблем. Разбира се, ние имаме отговорността да посрещнем тези хора и да направим необходимите проверки. Струва ми се, че принципът на отговорността обаче трябва да бъде балансиран с принципа на солидарността. Това е едни от основните принципи, върху които лежат устоите на Европейския съюз". 

Ще успее ли Европа да се справи заедно с енергийната криза? Всъщност, Италия стои доста по-добре по отношение на намаляването на зависимостта си от руски природен газ например?

"Да, Европейският съюз исторически и традиционно е изкован от необходимостта за реакция при кризи. Всички страни – членки развиват общи политики – именно върху тях е изграден съюзът, върху 27-те държави и европейските институции. Те успяват да разрешат проблемите. Понякога дори успяват да ги предвидят.

Енергийната криза представлява стратегически проблем за Европейския съюз, тъй като енергийният пазар е либерализиран. Ние сме изключително свързани помежду си, но се оказва, че въпреки всичко има известни празноти, което възпрепятстват енергийните потоци. От една страна заедно трябва да потърсим решение на високите енергийни цени, но без това да удари пазара. Със сигурност трябва да не позволяваме да зависим от един доставчик. Диверсификацията е много важна. Солидарността между страните – членки също е от изключителна важност. Има държави, които имат по-голям достъп до енергийни ресурси. Трябва да ограничим и спекулациите. Необходимо е да държим цените на „разумни“ нива. Ето защо се разработва пакет от мерки, с който да се реагира на настоящата криза.

Тези мерки трябва да бъдат с временен характер. Не искаме да навредим на свободния пазар, но трябва за кратко време да предприемем мерки, за да ограничим спекулациите с цените на газа. Ето защо Италия заедно с 14 държави, сред които и България, предложи да се потърси таван на цената на газа от всички източници, не само от Русия. Вече успяхме да сведем руските газови доставки само до седем процента и е безсмислено да има таван на цената само за руското синьо гориво. Необходимо е тя да е за всички източници и заради факта, че цените на електроенергията са обвързани със стойността на природния газ. По тази причина производителите на възобновяема енергия имат свръхвисоки печалби. В сложния пакет от мерки, които предлагаме, искаме част от тези свръхпечалби да бъдат насочени към хората, които страдат най-много от високите енергийни цени". 

Много експерти се страхуват, че заради предстоящата тежка зима ще затихне подкрепата за Украйна. Споделяте ли това опасение?

"Не мисля така. Според мен ще има тежка зима за бизнеса и особено за индустрията. За домакинствата – ние можем да направи определени усилия и да се вслушаме в призивите за намаляване на консумацията. Не мисля, че хората са толкова себични, че да смятат, че един час повече отопление у дома е по-важен от свободата и независимостта на Украйна. Става дума за защита на демократичните принципи и ценности, както и на международния ред. Именно за тях се борим".

Ако посланиците на Русия и Беларус бяха получили покана, щяхте ли да приемете и Вие да присъствате на откриването на новия парламент?

"Мое задължение е да отговоря на поканата за откриването на новия парламент. Решение на България, по-специално на Народното събрание, е да реши кого да покани и кого - не. Независимо дали посланиците на Русия и Беларус са там, аз ще присъствам на откриването".

България и Италия имат много добри икономически връзки. Какви са основните предизвикателства, които стоят пред италианските инвеститори? 

"Основното предизвикателство е да намерят квалифицирани работници. Те споделят с мен, че буквално се борят, за да намерят служители с нужната квалификация в специфични индустрии – знаете, текстил, механика, инженерство и други. Това е предизвикателство номер едно. Второто е правната система и доколко може да се разчита на нея. Знаете, че когато се започнат определени процедури, трябва да има предвидимост. Понякога липсата ѝ може да разколебае желанието за инвестиции от страна на италианския бизнес".