Лоренцо Кодоньо: Инфлацията е най-голямото предизвикателство пред новите управници на Италия

Рязкото поскъпване на основните стоки и услуги, предизвикано от кризата в Украйна, е най-голямото предизвикателство пред очертаващото се след изборите дясноцентристко правителство на Италия. Ако овладеят тази криза и избегнат конфликт с Брюксел за възстановителния план, Джорджа Мелони и политическите ѝ партньори имат добри шансове да изкарат пълния мандат от 5 години начело на страната, каза икономистът Лоренцо Кодоньо от Лондонското училище по икономика и политически науки в интервю за "Събота 150". 

При планина от 2,7 трилиона евро публичен дълг, в предизборната си програма Джорджа Мелони, Матео Салвини и Силвио Берлускони обещават понижение на данъците, въвеждане на плосък данък, повишаване на минималните пенсии и настояват за преразглеждане на европейския лимит за публичния дефицит. Свръхразходи по бюджета ли са най-голямото заплаха за просъществуването на бъдещото правителство?

Не точно свръхразходите, а цунамито, което се надига заради поскъпването на основни храни и на услуги и заради кризата в Украйна. Според мен голямото предизвикателство пред новото правителство ще бъде да се справи с това цунами,  като облекчи домакинствата в съвсем скоро време.

А как може да го постигне?

Правителството на Марио Драги въведе някои мерки, за да смекчи инфлационния натиск, без да променя фискалните параметри. Понастоящем вероятно сме близо до предела, преди да ни се наложи да променяме тези параметри. Така че не съм сигурен дали бъдещото правителство ще бъде в състояние да добави нови мерки, без да прибягва до допълнителни фискални разходи и дефицит. За предпочитане е да не се стига дотам, защото ще е рисковано предвид факта, че спредът между италианските и германските облигации е вече доста широк и публичният дълг е твърде висок. По-добре ще е да намерят друг начин да финансират социалните мерки.

Но как?

На първо място, има възможност за облагане на така наречените "свръхпечалби на енергийните компании". Това не е шега работа, тъй като носи риск от големи изкривявания на пазара. Може би има начин да се постигне, без да се вреди на пазарния механизъм. На второ място, според мен новото правителство ще се опита да въведе данъчна амнистия - "фискален мир", както я наричат. На практика, тя означава отстъпка от данъците, които компаниите и домакинствата дължат. Тази данъчна амнистия може би ще бъде насочена най-вече към компаниите. Ако се съгласят да платят веднага, задълженията им ще бъдат понижени с отстъпка от 30-40, може би 50 процента. Тази отстъпка ще намалее, ако компаниите платят в рамките на 1 година, и ще спадне до, да речем, 10 процента, ако платят в рамките на 3 години. Не съм привърженик на данъчната амнистия, но този път, може би, тази мярка има основания, защото някои компании бяха ударени наистина тежко от пандемията и все още имат големи трудности в изплащането на данъчните си задължения. Опитът от миналото показва, че ако новото правителство прибегне до амнистия, вероятно ще събере доста голяма сума. Друга възможна стъпка прозира в твърденията им, че искат да променят т.нар. "граждански доход" (т.е. гарантираният минимален доход от 780 евро), въведен от правителството на "Пет звезди" и "Лигата" (през 2019 година). Истинският двигател зад това въведение бяха "Пет звезди", а десноцентристкият лагер е твърдо против него. Не мисля, че победителите на тези избори ще пристъпят незабавно към съществени изменения в тази схема, но могат и да спестят известни разходи от нея.

Ако новите управляващи предприемат трите стъпки, които изредих - облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор, данъчна амнистия за компаниите в нужда и промени в гражданския доход - може би ще намерят средствата да намалят като цяло сметките за ток. Това са извънредните мерки, които трябва да бъдат предприети незабавно. 

• Мелони победи, Европа се вълнува

• Кои партии влизат в новия италиански парламент?

• Христо Анастасов: От години Италия е управлявана от правителства без политически водач

Повишението на минималните пенсии, което десните партии обещаха, е мярка за по-далечно бъдеще, така ли?

Това правителство ще има значително мнозинство в двете камари на парламента. Т.е. малко вероятно е да въведе незабавно намаление на данъците и увеличение на пенсиите. Те разполагат с пет години пред себе си. Така че предполагам, че сега ще се занимаят с решаването на най-неотложните проблеми. Може би ще прибягнат до някои символични мерки, но съществените промени по отношение на пенсиите и данъците ще бъдат отложени за края на мандата им.

Джорджа Мелони - вероятният премиер и наследник на Марио Драги, иска да предоговори начина, по който трябва да бъдат изразходвани европейските средства по плана за възстановяване след пандемията, като визира именно поскъпването на електроенергията и суровините. Доколко са силни аргументите ѝ пред Брюксел?

Отстъпление в изпълнението на този план би било бедствие за Италия. Говорим за близо 200 милиарда евро заеми и грантове. Така че, което и да е правителство - това, което предстои да се сформира също - има силен стимул да направи каквото е необходимо, за да получи тези пари.

Това, което Мелони иска сега, са някои промени, които, по мое мнение, могат да бъдат договорени относително лесно с Европейската комисия. Може би разсрочване на някои проекти, може би предоговаряне на цените на някои доставки, които вече не са поносими за фирмите, поради рязкото поскъпване на енергията. Може би Мелони ще поиска да предоговори някои реформи, например засягащи правораздаването и правилата за конкуренцията. Като цяло обаче промените, които иска и които ще бъдат направени, са незначителни. Това, към което Мелони и партньорите ѝ действително се стремят, е да поставят своя знак върху оздравителната програма, която сега носи знака на Марио Драги. Въпросът е по-скоро политически, отколкото икономически. Затова ми се струва, че може да бъде решен.

Казахте преди малко, че новото мнозинство имат пет години пред себе си. Значи смятате, че разногласията по външнополитически въпроси като Украйна няма да притесняват дясноцентристката коалиция?

Със сигурност партньорите в коалицията не са на едно мнение по всички аспекти на този въпрос. Разногласия във външната политика определено има. Има разногласия и по икономическата политика, защото "Лигата" (на Матео Салвини) е за дефицитни разходи, докато партията на Джорджа Мелони иска да задържи фискалните параметри, зададени от Марио Драги. Но тези разногласия не са огромни и, предвид желанието им да останат на власт, според мен ще успеят да ги преодолеят. В Италия винаги е рисковано да се предскаже правителство, което ще изтрае цял мандат, защото понякога нещата се променят доста бързо. Но с това значително мнозинство в парламента условията днес са достатъчно благоприятни, за да позволят на коалицията да остане на власт за 5 години.

Но Салвини неслучайно е сочен като риск за всяко правителство. Вижте какво направи с кабинета "Драги".

Всъщност движението "Пет звезди" първо подкопа Драги и след това, както знаете, "Лигата" и "Форца Италия" се присъединиха към тази атака и оттеглиха подкрепата си за кабинета. Дясноцентристката коалиция спечели изборите на 25 септември толкова убедително най-вече заради разделението в лявоцентристкия лагер. "Пет звезди" изоставиха Драги, докато Демократическата партия и центристите останаха до край негови поддръжници. 

Салвини "потопи" и предишното правителство, в което участва пряко като вътрешен министър. Т.е. не е много благонадежден партньор.

Да, Салвини често залита, изменчив е и е неблагонадежден, както казахте. Да, той бе в коалиция с "Пет звезди", напусна я през лятото на 2019-та, после влезе в коалицията на Драги, докато "Италиански братя" бяха в опозиция. Именно този вид залитане наляво-надясно бе наказано от избирателите. (От 17 процента през 2018 година) на вота преди дни Салвини и "Лигата" му се сринаха под 9 процента. От това се възползваха преди всичко "Италиански братя".

Дали Салвини ще се оттегли и от това правителство? Не, не мисля, че ще го направи. Първото му изявление след изборите бе, че е разочарован от пропадането на "Лигата", но изтъкна, че все още има значителен брой депутати и има желание да управлява. Предполагам, че той ще остане начело на партията, въпреки че няма да му се размине без известен натиск, и ще остане в правителството. Защото това правителство - с подкрепата на тези партии и с тази програма - допада на "Лигата" доста повече, отколкото предишните правителства, в които взе участие.