Марк Шанахан: Лиз Тръс иска да е Маргарет Тачър на XXI век, поема обаче голям риск

След доста бурни и напълно непредвидими събития в Обединеното кралство през последните две седмици - внезапната смърт на кралицата и смяна на правителството два дни преди това - новата премиерка Лиз Тръс отлетя направо от погребението на Елизабет II за Ню Йорк, за да участва в Общото събрание на ООН. Това беше първото пътуване на Тръс зад граница в новото й амплоа, и то в момент, в който още няма ясна визия за мястото на Обединеното кралство в световните дела въпреки приказките за "Глобална Британия".

Оценка от професора по международни отношения Марк Шанахан от университета в Рединг за представянето на Лиз Тръс досега – в интервю за предаването Събота 150: 

"Определено се опитва през първите седмици да покаже какъв премиер ще бъде. Тя не знаеше, както никой от нас не знаеше, че почти веднага след като стана премиер, ще почине кралицата. Ролята на Тръс като премиер се промени драматично, тъй като ѝ се наложи да стане част от нещо като комитет за приветстване на световните лидери в Лондон за погребението на Елизабет II. А след това незабавно отлетя за Ню Йорк за Общото събрание на ООН. И понеже това става в Америка, погледите са насочени към това как Тръс ще се разбира с Байдън и с останалите световни лидери, които са там. Тръс очерта вижданията си за нейното премиерстване и те са по-различни от това, което получи в наследство от Борис Джонсън. Тя е премиер, който е напълно съсредоточен върху съживяването на британската икономика. Постави си за цел ръст на брутния вътрешен продукт с 2,5 на сто и иска да го постигне чрез намаляване на данъците и с още дълг. Наблюдава се началото на нещо като "Рейгъномика" - усещането е като през 80-те години. Лиз Тръс май иска да е Маргарет Тачър на XXI век. Поема обаче голям риск. На хартия всичко изглежда фантастично и тя много енергично следва целите си. Но учени, икономисти, дори членове на собствената й Консервативна партия се притесняват как ще се плаща за всичко това. Така че тепърва ще бъде съдена за това как се справя".

Лиз Тръс бе в Ню Йорк, но встрани от изявите ѝ на срещата на Общото събрание на ООН, във фокуса на вниманието бяха британско-американските отношения. Самата Тръс заяви, че не очаква скоро да бъде постигната така желаната двустранна сделка за свободна търговия. Какви са пречките за постигане на това?

Има голяма идеологическа пречка между консервативното правителство и начина, по който се управлява в момента в Обединеното кралство, и администрацията на демократа Джо Байдън в Съединените щати. И тук не става задължително дума само за икономиката, а и за отношенията с Европейския съюз, особено по въпроса за Северна Ирландия. Лиз Тръс беше доста безпардонна в опита си да спечели на своя страна юнионистката общност там чрез отхвърляне на Протокола за Северна Ирландия, който е част от Споразумението на напускане на Евросъюза. Тя се опитва да направи по-лесна свободната търговия на Англия, Шотландия и Уелс със Северна Ирландия. Но заради статута на тази провинция, определен в сделката за Брекзит, тя функционира много по-близо до условията на европейския общ пазар. Защото Борис Джонсън постави невидима граница през Ирландско море, която отделя Северна Ирландия от останалата част на кралството.

Джо Байдън пламенно подкрепя Европейския съюз, защото за американците нарушаването на Протокола за Северна Ирландия би било заплаха за мира, уреден с Белфасткото споразумение през 1998 година. А до такова нарушение може да се стигне, защото в парламента в Лондон се разглежда законодателство, което може да позволи едностранна промяна на Протокола. Излагането на опасност на 23-годишния мир в Северна Ирландия е абсолютно недопустимо за американския президент, който е изключително горд с ирландските си корени. А изглежда Лиз Тръс не разбира това, въпреки че беше първи дипломат през последната година.

През цялата й кампания при избора на лидер на консерваторите тя хвърли прекалено много "мръвки" на дясното крило в партията й с обещания, че ще води битка с Евросъюза за Северна Ирландия. Възможно е това да я лиши от всякакъв шанс за споразумение за свободна търговия със Съединените щати, което е необходимо за компенсиране на пропуснатите заради Брекзит икономически ползи за стотици милиарди паунда. Такава сделка с американците дори не се обсъжда в момента. И след като самата Тръс го признава, нещата наистина са сериозни.

Ще продължават ли при това положение британско-американските отношения да бъдат "специални"?

Специалните отношения вероятно съществуват само във въображението на британците и особено на пишещите речите на различните премиери през годините. Имаше времена, когато тези отношения бяха "по-специални" заради много добрите лични отношения между главните действащи лица, както беше при Буш и Блеър и при Рейгън и Тачър. В други времена обаче отношенията бяха направо много лоши. Сега сме в една от хладните фази.

Ако за американците има някакви специални отношения по отношение на Европа, те са по-скоро с Европейския съюз. Това може да бъде с Макрон във Франция или дори с Шолц в Германия. Великобритания е далеч назад на тази опашка. Така че не бива да се превъзнасяме за тези специални отношения. Те се по-скоро романтика, отколкото реалност.

Лиз Тръс заяви, че обръща нейното внимание на изток, по-конкретно за присъединяване към  Споразумението за транстихоокеанско партньорство и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, но защо наистина Лондон трябва да търси партньори толкова далеч?

Великобритания се опитва да намери заместител на Европейския съюз, отношенията с който в момента са обтегнати и хладни. И веднага след Брекзит започна да търси роля на световната сцена - в Персийския залив, в Далечния изток, където може да е партньор, но и посредник за решаването на проблеми и въобще към връщане към дипломатическата си роля от миналото. Критиците биха казали, че това е опит за връщане към имперска Британия, но Обединеното кралство е много далеч от това.

В целия този контекст мисля, че е добре да споменем една интересна среща, която е насрочена за началото на октомври. Става дума за срещата в Прага на Европейската политическа общност - идеята на Макрон за по-широко сътрудничество на страните от ЕС и с други държави, предимно гранични, като сред официално поканените е също Великобритания. Това може би е добър шанс за сближаване, но Лиз Тръс заяви, че още не е решила дали ще участва, изтъквайки между другото като една от причините, че няма достатъчно гаранции, че този форум няма да е доминиран изцяло от ЕС.

Ако не отидеш, няма да можеш да участваш в играта. Искрено се надявам Тръс все пак да върне силния глас на Великобритания, който Европа като континент има нужда да чуе в обсъжданията. Отчасти неохотата й произтича от факта, че това не е организацията, която Борис Джонсън лансираше преди година, когато се срещна в Киев с Володимир Зеленски. Сега идеята на Джонсън се превръща в проект на Макрон.

А определено Тръс и Макрон не се харесват много, но британският премиер трябва да преглътне гордостта си и да върне Обединеното кралство в играта. Много е опасно да бъдеш извън такава група за сътрудничество, когато насред Европа бушува война с толкова опасно отражение върху енергията и единството на европейките държави.

Какво все е пак е мнението ви, професор Шанахан, за тази нова общност за по-широко сътрудничество, като се има предвид колко пъстра и дори странна е гамата от поканени държави, защото тук са Украйна и Турция, Армения и Азърбайджан?

Проектът приближава страни като Украйна по-близо до евентуално приемане в Европейския съюз. Освен това той вкарва и Турция в играта. А тя има опит с изпълняването на по-различна роля от останалите европейски държави и граничещите с Евросъюза страни. По-добре е да имаш Турция на своя страна и в икономическата, освен в отбранителната сфера, вместо тя да е по-близка с Русия.

Нека в заключение пак да погледнем на въпроса за мястото на Обединеното кралство в света, за което често говорим напоследък и на практика пак бе основен повод за нашия разговор. Дали вече има някаква по-ясна визия при Тръс или страната продължава да е в "мъглявина"? 

Вероятно е малко по-извън "мъглявината", в която беше при управлението на Борис Джонсън. Но тепърва предстои да разберем дали страната би споделила визията на Тръс за Обединеното кралство. Защото тя май иска да го превърне в нещо като Сингапур на Темза - страна с ниски данъци и с минимална регулация, която е водещ финансов играч с голям икономически ръст и с много активна роля в света. Едва сега обаче плановете и идеите на Тръс започват да се процеждат към по-широката общественост. А да не забравяме, че на премиерския пост я назначиха само 81 000 партийни членове. Целият електорат е 47,5 милиона души.