"България - дела и документи": Дейността на Васил Априлов за развитието на образованието

публикувано на 18.09.22 в 15:34

Снимка: БГНЕС

Интервю на Лъчезар Цветков в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Ако говорим за предпоставки за успешната реализация на различни проекти на Васил Априлов, то на първо място трябва да отбележим първоначалната духовна пробуда на българското население в резултат на популяризирането на идеите на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, първите успехи по линия на просветното дело на ниво килийни и елинобългарско училище. Българите започват много активно да се включват в началото на 19 век в освободителните войни на съседните балкански народи. През годините след Одринския мирен договор от 1829 година се създават реални предпоставки за един много видим стопански просперитет на българите, защото нашите предци заемат ключови позиции в имперската икономика. Те са основните търговски посредници за осигуряване на най-важните продукти на големите градски центрове на Османската империя, за нуждите на османската армия", каза за БНР професор Пламен Митев от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Васил Евстатиев Априлов (1789 - 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800). Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807 - 1809).

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По думите на професор Митев развитието на просветното дело преминава през няколко етапа до средата на 19 век.

"Много дълго време повече от няколко столетия българското образование се изразява единствено и само в така наречените килийни училища, които се създават към църквите и по-изявените манастирски средища. От втората половина на 18 век отделните български младежи насочват своето внимание към гръцките светски училища, които започват да се разпространяват в пределите на Османската империя още от началото на 18 век и ние виждаме имената на десетки българи, които завършват гръцки училища в Солун, в Одрин, в Цариград, понякога и в Източното Средиземноморие", допълни за рубриката "България - дела и документи" на предаването "Рано в неделя" професор Пламен Митев.

За взаимните училища в пределите на Османската империя той допълни:

"Включително самата османска администрация осъзнава ползата от взаимни училища и през 20-те и 30-те години виждаме как се правят първите опити за откриване на турските взаимни училища".

В предаването "Рано в неделя" професор Митев подчерта:

"Постепенно Васил Априлов осъзнава, че трябва да се заложи на българското образование, на светското образование. Много бързо той успява да спечели една друга влиятелна фамилия в Габрово - фамилията Мустакови, които имат силно присъствие в стопанския и в духовния живот на Габрово по това време. Обединявайки видни габровски родове Васил Априлов стига до идеята да се организира финансирането за изграждане на ново българско светско взаимно училище. Влизат в контакт с тогавашния търновски митрополит Иларион Критянин, който през 1833 година дава своето съгласие да се открие такова светско българско училище".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!