Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фестивалът „Ало Космос! Говори България" приближи науката към учениците

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През извънземните места на планетата Земя до това как да стигнеш до Космоса и отвъд. И тази година космическият фестивал „Ало Космос! Говори България" приближи науката към учениците.

"В тази станция се прави пълна симулация като смените са в порядъка на 8 месеца - пълна симулация на живот, изолиране. Когато се излиза, се излиза със специална екипировка едно към едно както би изглеждал живота на една такава станция. Единственото, което не може да се направи едно към едно е гравитационния натиск, но всичко друго по отношение на техника и условия на живот се доближава и най-важното придобива облика, който е по склоновете на вулкана. Много наподобява марсианският пейзаж".

Професор Христо Пимпирев - българският учен и полярен изследовател - припомня, че Антарктида е най-близкото място на Земята до Космоса.

"Тук се постига най-голямата изолация на човешкото общество, което трябва да живее няколко месеца преди да стигне до Червената планета. Температурите са изключително близки до тези на Марс. Всички очакваме с голямо нетърпение полетът на ракетата Артемис - погледът на НАСА обърнат към Луната, защото с поставянето на една космическа станция на Луната ще се улеснят междупланетните полети. Там, където нямаме атмосфера, ще могат много по-лесно космическите кораби да достигат до Марс, Венера. Мястото, където би трябвало да бъде тази космическа станция на Южният полюс на Луната в околностите на кратера Шакалтън, като даже се предполага, че там също би могло да има лед, което е една от най-важните съставки да функционира една такава база - това е водата".

„За да си космонавт, образованието е важно, но да си човек, е на първо място“, казва Татяна Иванова. Момичето от години се стреми да стане първата българска жена космонавт.

"Да променим мисленето на сраната ни, да сме една крачка до това България да стане пълноправен член на Европейската  космическа агенция, което ще помогне на български учени да работят на високопоставени и добре платени позиции". 

Астронавтката Ана Фишер отговори на серия от въпроси на български деца. Може ли водата от астероидите да се използва от хората, защо биологичните експерименти са важни в космоса, как знаем кога е нощ и кога е ден, има ли болести, които не могат да се лекуват на Земята, но могат да се повлияят в Космоса. Ана Фишер отговори - че преди да отидем на Марс, трябва да изясним как хората реагират на радиацията и как трябва да бъдат предпазени от нея. Според нея в Космоса трябва да отидат хората с най-добрите умения.  

"Убедена съм, че ще стигнем до Марс и ще построим база там. А качествата на хората не се делят на мъжки и женски. Важно е желаещите да станат астронавти да са сигурни в своите желания. Военното обучение на пилоти е едно от най-подходящите за астронавти. То дава лидерски умения. Но друга възможност е да си астронавт учен в мисии, за което трябва младите хора да се насочат към академична кариера в някоя от природо-математическите или инженерните науки. Няма значение от коя наука идваш, но е важно да си много добър, защото конкуренцията в процедурата по подбор е много голяма. Младите хора трябва да учат и езици - руски, китайски. Последният вариант да полетиш в Космоса е да станеш предприемач и да си построиш собствена совалка и да излетиш. Преди аз самата никога не бих повярвала, че това ще е възможно".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06