Дойде ли епохата на нови социални бунтове на Острова?

"Сега е зимата на нашето недоволство / Преобразена във величествено лято от това слънце на Йорк". Този цитат от Шекспир някога е послужил на колегата му Стайнбек. Той може да насочи и европейските лидери къде могат да видят прелюдията към очакваната сега "зима на недоволството" - именно в родината на Шекспир.

Великобритания сега изпраща кралицата си, но това е малко отклонение от шекспировото "величествено лято" на стачки и очакването как новото правителство ще действа срещу рекордната инфлация. И въпреки че премиерът Лиз Тръс планира таван върху сметките за газ и ток, милиони възнамеряват да не ги плащат.

Британските медии често използват песента на групата Madness - One step beyond, в хроники или репортажи, които се връщат към края на 70-те и началото на 80-те години в кралството - времена на стачки, инфлация, бюджетните ограничения, наложени от Маргарет Тачър и разнообразните социални и културни движения, породени от всичко това. Припомниха ни ги и в хрониките, съпътствали диамантения юбилей на кралица Елизабет Втора.

Нейните 70 години на трона миналата седмица завършиха с кончината ѝ. Смъртта на монарха обаче е телевизионно отклонение от по-сериозна препратка към времената преди 40 години. Защото инфлацията във Великобритания достигна нивата тогава, а жителите все още очакват реалните мерки на новото правителство на Лиз Тръс.

Лятото премина в стачки в различни сектори, сред които пощите, пристанищата и транспорта. Недоволството е ясно изразено и при медицинските сестри, както и при служители в някои частни компании.

Колко сериозна е кризата във Великобритания?

"В момента имаме около 1 милион души, които не могат да си позволят собствената си прехрана и ползват хранителни банки. Имаме огромно увеличение на бездомните, което е видимо и когато вървиш по улицата. В момента 2 милиона души не могат да си позволят сметките си за енергия и вече са акумулирали 1,4 милиарда паунда дълг към енергийните компании. Инфлацията приближава 10 процента и се увеличават работещите бедни - хора, чиито заплати не могат да покрият основните си разходи. Хранителни банки вече се създават на професионален принцип - т.е. хора с повече храна я споделят с колегите си. Това се случва при учители, медицински сестри и пощенски служители. Един пряк пример - маслото. То стана толкова скъпо, че магазините започнаха в някои случаи да му слагат защитни етикети - средство против кражби, което обичайно се ползва за по-скъпо уиски и други видове алкохол. Това демонстрира мащаба на кризата".

Отговорът е на Алесио Лунги, един от координаторите на движението "Don't Pay UK", или "Не плащай". То е свързано с определен аспект на инфлацията - повишението на сметките за газ и електричество - и призовава поданиците на крал Чарлз III да спрат да ги плащат. Мотивите са обобщени в един от лозунгите на движението - "Техните печалби са нашата бедност".

"Цените на енергийните услуги са се увеличили с 200 процента за една година. Това надвишава всякакви увеличения на заплатите, каквито на практика няма, предвид инфлацията. В тази ситуация корпорации като "Бритиш петролиум", "Шел" и "Сентрика" реализират огромни печалби. В рамките на последната година във всяко едно тримесечие те са отчели рекордни приходи и според прогнозите тези компании ще спечелят 170 милиарда допълнителни печалби.

Това се дължи на по-високите сметки и е изчислено, че 40 милиона души във Великобритания ще изпаднат в енергийна бедност - тоест, ще харчат над 10 на сто от заплатите си за газ и ток. За разлика от други кризисни ситуации, при които печалбите на големите компании са засегнати, тук печалбите са рекордни, но това буквално води до бедността на големи дялове от населението".

Имаме обаче идеологическия контрааргумент - да, печалбите на тези компании са огромни, но това е свободният пазар, а те ще инвестират в персонал и по-добри технологии.

"Това е типичният аргумент на консервативното правителство и големите печалби са там, но инвестициите не се случват. Нещо повече, тези петролни и газови компании получават държавни субсидии и данъчни облекчения. По-рано през годината беше въведено временно облагане на огромните печалби на петролните и газови компании заради кризата, и дори в този случай правителството на Борис Джонсън направи изключение за компаниите, които имат намерение да инвестират в нови технологии. Вместо да се увеличат обаче, инвестициите им във Великобритания намаляха".

А временното облагане е нещо, което новият премиер Лиз Тръс не възнамерява да продължава. Поради тези причини от "Dont Pay UK" целят да съберат заявки от 1 милион души, че ще спрат да плащат сметките си за газ и електричество. В момента имат съгласие от 190 000, като много от тях създават местни структури. Според организаторите енергийните доставчици могат да спрат една партида на протестиращ, но те и правителството логистично и политически не могат да си позволят отказа на милиони от услугите им. А традициите на този вид действие се връщат до краха на "Желязната лейди" през 1990.

"Тогава говорим за протестите срещу регресивния данък върху собствеността, т.нар. обществен налог, който е еднакъв за хората с по-големи и с по-малки доходи, и по този начин е несправедлив спрямо бедните. Първо е въведен в Шотландия, където започват и протестите, включващи и отказ данъка въобще да се плаща. Ако сега не платиш сметката си за газ, ще бъдеш глобен, ако тогава не внасяш данъка, си заплашен със затвор. В Шотландия 1 милион души отказват да плащат още преди въвеждането му в Англия, Уелс и Северна Ирландия, което води до сходни протести и 17 милиона души отказват да плащат данъка. Това води и до огромна демонстрация в Лондон, прераснала в бунтове. Няколко месеца по-късно Маргарет Тачър напуска поста си. На това се гледа и като последния бунт на работническата класа във Великобритания".

Дойде ли епохата на нови социални бунтове на Острова, 30 години по-късно? По изчисления, цитирани от Си Ен Ен, в началото на този месец общо 155 000 държавни и частни служители са протестирали с искания за по-високи заплати и подобрена социална сигурност.

С приближаването на възможната "зима на недоволството" заявките за стачки и протести се увеличават. Включително и тези за национален протест на 1 октомври. Движението "Не плащай" е само един от детайлите в тази картина. Въпреки че целта му от 1 милион онлайн заявки за отказ от плащане на сметки все още е далеч, социологически проучвания показват, че вече 1 милион британски домакинства са в готовност да прибягнат именно до такава мярка. 

В тази ситуация новият премиер Лиз Тръс излезе с план за таван върху увеличението на сметките. Алесио Лунги е скептичен относно ефекта от мярката:

"Бюджетът, който очакваме да бъде обявен на 22 септември, трябва да даде яснота относно мерките. Засега знаем, че е предложен таван на сметките от 1 октомври, който обаче е с 25 процента над сегашната им стойност, а прогнозите все още са, че милиони семейства ще изпаднат в енергийна бедност. И така, въпреки че енергийните компании ще бъдат компенсирани за тавана върху цените със заеми с обществени средства, това изглежда няма да реши самия проблем".