Клаудия Майор: Войната навлезе в ключов момент, краят още не се вижда

Пробивът на украинците се дължи на доброто планиране, но не на последно място и на американската подкрепа. Това призна американският държавен секретар Антъни Блинкън. Все още обаче е рано да се каже - предупреди Блинкън, какъв ще е изходът от войната.

Същото казва и експертът по сигурността Клаудия Майор. Тя ръководи научната дейност на института за международна политика и сигурност в Берлин, който съветва Бундестага и германското правителство.

"Не територията, която си е върнала Украйна обаче е важна, а фактът, че Украйна си върна инициативата", казва Майор пред БНР.

И допълни:

"Ако анализираме, какво се случи до сега, ясно се открояват четири фази на войната. Първата фаза беше "блицкригът" на руснаците, или опитът им за блицкриг. Не им се получи. Във втората фаза руските сили се изтеглиха от Киев - планирано и организирано. След това се концентрираха върху Донбас и поведоха война на изтощение с масирани артилерийски атаки и едновременно с това започнаха енергийната война.

През лятото настъпи третата фаза, когато Украйна вече разполагаше с тежко въоръжение от Запада и можеше да си позволи да влезе зад фронтовата линия и да провокира руснаците. В този момент нещата се обърнаха и настъпи сегашната, четвърта фаза, когато украинците поеха инициативата, а руснаците трябва да реагират. Само по себе си това наистина е забележително".

• Андрей Колесников: Путин е съсредоточил в ръцете си повече власт, отколкото преди войната

Формулировката беше наистина в стила на най-добрата дипломация, но все пак стана ясно, че без западните оръжия този успех нямаше да е възможен. Но също така и без обучението на украинската армия. Според мен решаващо беше също така използването на разузнавателната информация. Нека се върна на обучението. Знаете, Германия дълго време обясняваше колебанието си да доставя тежко въоръжение с аргумента, че украинските войници не могат да боравят с модерните западни оръжия, работещи в система. Е, сега показаха, че могат.

Решаваща ли е за хода на войната сегашната контраофанзива на украинската армия или е по-скоро моментен обрат?

Към момента бих казала, че е обрат, но в никакъв случай не е краят на войната. Краят на войната още не се вижда. Украйна си върна инициативата, но рано или късно Русия вероятно ще изгради нова отбранителна линия и ще нанесе нов удар. Ако украинците искат да освободят цялата окупирана територия, ще трябва да организират нови и нови контраофанзиви. А това е трудно.

Отблъскването на руските сили от градовете е много специфична операция. Най-малкото защото украинците няма да унищожават собствените си градове, както направиха руснаците в Мариупол например. В този смисъл войната навлезе в ключов момент. Но все още ми е трудно да отговоря на въпроса, дали украинците са силни или руснаците слаби.

Със сигурност украинците успяват много добре да използват слабостите на руската армия - лошата координация, слабата мотивация на бойците и т.н. Имаше информации, че при настъплението на украинските сили руснаците са бягали панически. Руската армия не се изтегли по план, както беше през март в Киев. Има непотвърдени информации за предали се руски войници, за батальони от доброволци, които са отказали да се бият.

Така че - да, намираме се в ключов етап от войната, но е рано да се каже, че изходът от войната е ясен. Мисля, че тя ще продължи и догодина.

И друг обрат наблюдаваме през последните дни и седмици - в Русия за първи път публично се заговори за война, а не за евфемистичното определение "специална военна операция". Дори Владимир Соловьов, един от най-близките журналисти на Кремъл, призна украинските бойни успехи. Въпросът е обаче, колко силна е руската армия в действителност? Или военната сила на Русия винаги е разчитала на ядрената заплаха?

Трябва да призная, че и аз дълго време надценявах силата на руската армия. Не искам да се оправдавам, но ние не знаем много за руската армия. И позволихме да бъдем заблудени, доверявайки се на информацията, която идваше от Русия.

След войната в Грузия през 2008 година руската армия започна сериозна модернизация, но някак бързо утихна. Въпреки това на Запад останахме с впечатлението, че армията внедрява модерни, технологични оръжия. Ако обаче анализираме други военни операции с участието на Русия, например в Сирия, те бяха ограничени както като територия, така и във времето. Това, което Русия сега се опитва да постигне в Украйна - завладяването на цяла държава, е нещо съвършено ново. И Грузия, и Крим, и Сирия бяха сравнително малки и ограничени във времето операции.

Трудно ми е да преценя в какво състояние се намира руската армия днес. Британското министерство на отбраната например твърди, че не достига военна техника, че Русия купува амуниции от Северна Корея. Това не звучи никак добре.

Русия очевидно е притеснена от западната военна помощ за Украйна. Пролича си от тазседмичната пресконференция на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, която каза, че Москва ще счита Съединените щати за пряк участник в конфликта, ако решат да доставят на Украйна по-далекобойни ракети от снарядите за мобилните системи за залпов огън HIMARS с обсег 80 километра. Но Германия все още се колебае дали да достави на Украйна бойни танкове "Леопард 2" въпреки все по-настойчивите призиви от Киев. Канцлерът Олаф Шолц дори изпадна в конфузната ситуация да предизвика официално опровержение от американското посолство в Берлин, че не САЩ определят военната помощ на съюзниците.

Трябва да доставим на Украйна тези модерни оръжия, защото те са средства за защита срещу непредизвиканото нападение на Русия, която провежда агресивна асимилация в окупираните украински територии. Според мен заедно със съюзниците ни трябва да помогнем на Украйна да си върне завзетите територии. Военните доставки на Запада се увеличиха неимоверно много. В края на февруари едва ли някой в Германия е вярвал, че ще изнасяме свръхмодерната самоходна гаубица 2000. С други думи, ние също се променяме в движение.

Украинците показаха, че могат доста добре да боравят с модерните зенитни установки "Гепард". Може да прозвучи изтъркано, но Украйна се бори за нашите ценности и защитава нашите интереси. Затова Бундесверът може да си позволи да се лиши от военна техника, която да предостави на украинците.

Каква реакция да очакваме от руския президент Владимир Путин, ако Западът продължи с военната подкрепа - има ли опасност да използва ядрено оръжие, както многократно е намеквал Кремъл?

Този въпрос има няколко аспекта. В една диктатура, или в една автократично управлявана държава, каквато е Русия, президентът сам определя какво е успех. Путин може да определи като успех "освобождаването" - по неговите думи - на Луганска област. В същото време, разбира се, трябва да предвидим руската реакция на украинската офанзива. Според мен опасността от употреба на тактическо ядрено оръжие е много малка.

Преди руското нахлуване и в началото на войната Кремъл непрекъснато се заиграваше с ядрената опасност. Ако проследите хронологията на събитията, това винаги се случваше преди важни срещи - като срещата на върха на НАТО или в американската база Рамщайн. Тези сигнали от Москва се интерпретираха като предупреждение, Западът да стои настрана от този конфликт. Нека да е ясно - НАТО не участва в този конфликт. Но Русия си спомня други конфликти, в които Америка все пак се е намесвала.

Второто послание обаче е, че Москва може, когато си поиска, да предизвика тревога в западните общества, заплашвайки с ядрен удар. И това работи! Проучвания на общественото мнение в Германия сочат, че след всяка руска заплаха за използване на ядрени оръжия, подкрепата за доставката на тежко въоръжение за Украйна значително спада. Кремъл следва ясна тактика: предизвиква страх у хората, така че те да упражнят натиск върху правителството.

Въпросът е - ще позволим ли да ни изнудват? Ще се подадем ли на ядрената заплаха? Ще позволим ли да ни шантажират с енергийните доставки?

Нека обаче да подчертая - досега Русия сама опровергаваше собствените си ядрени заплахи. Всеки път, когато от Москва се заговореше за "непредвидими последици", излизаше Лавров или Песков, за да каже, че никой не може да спечели ядрената война. Така че за мен това е изпитана схема - първо всяват страх и паника, а след това демонстрират разум.

Досега заплахите са вербални. Няма каквото и да било движение на ядрените системи. Дори напротив - преди провеждането на последните тестове, руснаците информираха американците, за да няма недоразумения. Затова мисля, че Кремъл умишлено всява страх.

От използването на тактическо ядрено оръжие Русия би постигнала краткосрочен военен успех, но каква политическа цена ще плати Москва, ако наруши ядреното табу от 1945 година? Американците дадоха ясно да се разбере, че това обърнало ролята им в Украйна на 180 градуса.

Същото каза и НАТО. Китай, който уж е на страната на Русия, няма никакъв интерес от промяна в ядреното статукво, в което ядрените оръжия са политически, а не военен инструмент. Така че Русия би платила много висока цена, ако рискува да използва тактически ядрени оръжия.

Рискът в началото на войната беше по-голям, защото Русия беше изненадана от лошото начало на бойните действия и от силната подкрепа на Запада за Украйна.