Том Егеланд: Винаги съм бил заинтригуван от образа на Юда

Книгите на Том Егеланд са преведени на 24 езика. Световните мистерии, за които представя свое решение в тях вълнуват читатели в цял свят. „Сребърниците“ е най-новата книга на автора, която излиза на български. В нея, едно писмо на 2000 години свързва Пилат Понтийски, Исус Христос и предателя Юда. Написаното в него има силата да промени световната история.

"Трябва да имате предвид, че това е серия от книги с главен герой археологът Бьорн Белтьо. Тези книги се занимават с библейски теми и мистерии от Новия и Стария завет. Винаги съм бил заинтригуван от образа на Юда. Както и цялата теологична общност. Предполагам, всеки от нас се пита – Защо Юда предава Исус? Какви са били истинските му мотиви? Интересно е, че дори и свещениците не могат да обяснят точно защо Юда постъпва така. В Библията намираме различни предположения. Задачата, която си поставих бе да покажа тази доста мистична фигура, но също и да предложа ново обяснение на това, което се е случило преди 2000 години".

Какво е подтикнало Юда да предаде Исус? В писмото, което изчезва безследно в „Сребърниците“, може би се крие отговорът според Том Егеланд.

"Дълго време Юда е най-близкият ученик до Исус. Странен е фактът, че точно той го предава. Ето защо някои изследователи мислят, че Юда не е искал наистина да предаде учителя си. Може би той е имал някакъв план. Някои вярват, че Юда е опитвал  да спаси Исус от разярените тълпи в Йерусалим. Много евреи били ядосани на Исус. Той е скандална личност за своето време. И евреите, и римляните се отнасяли скептично към него. Може би Юда е опитал да помогне на Исус да избяга от Йерусалим. Мислел е, че печели време, за да потърси помощ. Това е една от теориите. Не можем да знаем със сигурност. За мен поне е много невероятно Юда да е искал да предаде Исус. Бил му е твърде близък, за да е негов враг. Някои хора спекулират, че, може би Юда е искал да поднови мисията на Исус. Говори се, че Юда е бил недоволен от начините, по които Исус се е отнасял към света в последните си дни. Всичко това са само предположения. Мога обаче да си поиграя с тези слухове, за да предложа нови обяснения на читателите си".

В сюжета голяма роля играе и прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски. Знаем, че въпреки нежеланието си, опасявайки се от бунтове, той предава на смърт чрез разпятие Исус Христос. Публично измива ръцете си, за да покаже, че не е виновен за убийството на един невинен човек.

„Не мисля, че Пилат Понтийски е гледал на Исус като на голям пророк. Много историци са съгласни с мен. Мисля, че Пилат е виждал Исус като един от многото бунтари, досадни местни евреи, които не уважавали римляните. Пилат не е знаел, че Исус ще е фокусът на една нова световна религия. За него той е бил просто рушител на мира. Местните евреи налагали своите виждания, а Пилат опитал да предаде Исус на други органи на реда. Според моето виждане Пилат също е един вид жертва, що се отнася до присъдата на Исус. Това е показано и в Библията – той е накаран да направи нещо, с което не е съгласен. Бил е много силен политик. Мисля, че той все пак е направил това, което е почувствал за правилно, за да се запази мира и реда. След разпването на Исус, той изчезва от историята. Не знаем къде Пилат Понтийски е починал, къде е погребан".

В книгата героите се впускат в още едно приключение. Издирването на гробницата на Пилат Понтийски.

"За мен е много забавно да пиша за подобно преследване на съкровища, така да го наречем. Макар и да не знаем къде Пилат Понтийски е погребан, някои спекулират, че той се е самоубил. Други, че е бил хвърлен в река Тибър, в Рим. Не знаем. Но това ми дава възможност да опитам да открия. Бил съм в Египет, в гробовете на кралете, които се намират много дълбоко в планините. Пленен съм от преследването на изгубени гробници. Трябваше да създам гробницата на Пилат Понтийски за тази книга".

За Бьорн Белтьо, знаменития си герой археолог и начините, по които една страница, едно писмо, една дума, могат да променят история по-стара от света

Докато пише „Сребърниците“ Том Егеланд прави различни проучвания. Освен, че чете много за Юда и Пилат Понтийски, той се интересува и от начините, по които е представена най-свещената книга за християните – Библията.

„От първата книга в тази поредица съм впечатлен от начина, по който е създадена Библията. Първо хората разказвали историите си един на друг. От уста на уста. В един момент някой започнал да ги записва. Тези истории са копирани и разпространявани из различни църкви из Средиземноморието. През цялото време тези истории са били леко променяни. Все пак са били пренаписвани. Били допускани и грешки по време на това пренаписване. Понякога монасите, онези, които пишели, смятали, че историята не е достатъчно ясна, така че добавяли малки детайли, за да покажат за какво се разказва в текста. В теологията специалистите непрекъснато анализират това. Мисля, че в много от книгите за Бьорн Белтьо се опитвам да създам оригинални ръкописи, които героят ми да разкрие и да му разкажат различни истории".

Той твърди, че не е вярна теорията, че Библията е писана от Бог.

"Библията е писана от хора, преправяна също от хора. Целият текст – и Старият, и Новият завет са резултат от продължителни процеси на редактиране, добавяне на примери и щрихи. Разбира се, че нямаме отговорите. Те зависят от това дали си християнин, дали си вярващ. Тогава имаш една гледна точка. За мен, аз не съм много вярващ. Журналист съм, гледам на този въпрос по по-методичен и критичен начин. Опитвам се да анализирам какво по-вероятно се е случило по онова време. Кое е нещото, което е написано първо в Библията и кое е добавеното. Аз не съм изследовател, аз съм писател. Това ми позволява да си измислям. Ако съм изследовател, трябва да базирам мнението си на фактите. За много от тези въпроси обаче няма как да намерим отговори. Създаването на Библията е някъде в мъглите на историята. Никой не знае – можем само да предполагаме и спекулираме“.

Кой е Бьорн Белтьо? Тромавият главен герой на Том Егеланд, който винаги намира решения. Макар и преди това да преминава през всякакви странни ситуации.

„Всеки път е трудно за Бьорн. Той е антигерой. Той не е Джеймс Бонд, не е типичният Индиана Джоунс. Има много емоционални проблеми, проблеми с жените. Влюбва се в хора, които винаги са над стандарта му. В „Сребърниците“ най-голямата любов в живота му, Даян, наскоро е починала от рак. Първата глава се развива на нейното погребение. Без да издавам какво се случва в романа, в края му, Бьорн ще се изправи пред една страхотна изненада. Това ще е част и от предстоящи книги посветени на героя ми".

Още един интересен факт за Бьорн – връзката с починалия му след нелеп инцидент баща.

„Още в първата книга за Бьорн Белтьо, разказвам историята за смъртта на баща му. Случва се следното: Най-добрият приятел на бащата на Бьорн има връзка с майката на Бьорн. От ревност, баща му решава да убие приятеля си. И двамата са катерачи. Неговият план е да бутне приятеля си от планина. Бащата на Бьорн обаче прави грешка и пада вместо него. Бьорн е много близо в този момент. Тази сцена силно въздейства на живота му след това. По-късно майката на Бьорн се жени за най-добрия приятел на баща му. В съзнанието си Бьорн продължава да комуникира с баща си. Осъзнава, че тези разговори са създадени от собственото му въображение. Мисля, че това измислено общуване го кара да се чувства по-спокоен".

„Бях част от филма, но не като актьор, а като част от масовите сцени. Превъплътих се в един от войниците на ледената планета Хот. В началото на „Империята отвръща на удара“ главният герой се крие там и имперските сили откриват къде е и атакуват планетата. Аз съм един от войниците, които тича из снега и стреля към нападащите ни кораби. По време на снимките не ги виждахме. Добавиха ги по-късно. Ние трябваше да гледаме в небето и да стреляме в нищото. Да се правим, че се бием с гигантски роботи. Снимките на „Империята отвръща на удара“ се състояха в Норвегия. За това попаднах в продукцията. Екипът имаше нужда от статисти, които да изиграят тези войници. По това време бях гледал вече първия филм от Междузвездни войни. Много го харесвах. Когато ми звъннаха от норвежката филмова компания и ме попитаха „Искаш ли да си част от филма“ веднага се съгласих. Звучеше като невероятно приключение. Щях да си взема малко почивка от училище и да пътувам в планината. Бях около седмица на снимачната площадка. Почти обаче не се забелязвам в крайния резултат. Аз мога да се позная, разбира се, знам точно къде бях позициониран и къде тичах. Но никой друг няма да ме познае. Бях облечен в маска, шалове, дори в шлем. Не се виждам много, но бе много забавно".

Да си на снимачната площадка определено е изживяване, което се помни цял живот. Дали обаче би писал подобен жанр книги?

"Не бих писал изцяло Сай Фай, но някои от романите ми имат елементи от жанра. В романа ми „Ефектът на Лазарус“ темата е смъртта и как науката я изследва. Последната ми книга, която все още не е излязла в България „Проектът Метусал“, в нея също има малко от жанра. Сюжетът ни запознава с хора, които могат да живеят до 1000 години. Библейският герой Метусал е починал на 969. Всички си мислим, че това е невъзможно. Но, като писател, се запитах – Добре, ако приемем, че може да се случи, как ще го обясним? В книгата си разкривам възможностите от това хората да живеят стотици години. Въпреки че изглежда невъзможно, на теория, не можем да кажем, че е непостижимо. Китовете живеят по хиляда години. Проблемът при нас, хората е, че ни е генетично заложено да умрем след 70 – 80 или 90 години, ако сме късметлии. Така сме създадени. Не е невъзможно обаче учените да променят гените ни така, че да можем да достигаме до повече".

Една от най-обичаните книги на Том Егеланд е международният бестселър „Краят на кръга“. В нея читателите откриват съмнителни прилики с „Шифърът на Леонардо“. Ето я версията на Том.

Том си спомня ясно идването си в България преди десет години. Когато, призна ми, се е почувствал като истинска звезда. Оценява високо любовта на читателите у нас и им изпраща послание".

Той заяви, че книгите му не са писани като последната истина.

"Те са създадени, за да накарат читателите да мислят. Да открият в своето съзнание какво, според тях, най-вероятно се е случило дали това, което пише в Библията или в моите книги. Важно е да знам, че хората мислят и имат критичен поглед към всичко – независимо дали е религия или политика. Трябва да бъдем критични".