Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Лукашенко ще си стои мирно", смята преподавателят по военна история от Лондонския Кралски колеж

Лорънс Фрийдман: Украинската офанзива край Харков е началото на края за амбициите на Кремъл

"Рискът за Украйна е, че войските й няма да напреднат достатъчно. Рискът за Русия е ако групировката й край Харков бъде обкръжена"

Украински войник в една от зоните около Харков, напусната от руските части
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Край Харков руското командване отново подцени украинците и силите му ще са недостатъчни, за да овладеят последствията от пробива, смята преподавателят по военна история от Лондонския Кралски колеж Лорънс Фрийдман. В интервю за предаването "Събота 150" той посочи, че нагнетяването на напрежението около Запорожката атомна електроцентрала е един от последните козове, с които президентът Путин се опитва да обърне общественото мнение в Европа в своя полза.

Русия отхвърля, поне до момента, всякаква идея за установяване на демилитаризирана зона около Запорожката атомна централа, въпреки явната заплаха, която бойните действия около нея представляват за целия регион. Професор Фрийдман, бихте ли обяснили защо Москва толкова държи да запази контрола си върху централата?

"Това е най-голямата атомна централа в Европа, важна за електроснабдяването на Украйна. Стратегическото ѝ разположение (на левия бряг на долен Днепър) е очевидно.Според мен в момента руснаците търсят всякакви начини да убедят международната общност да се откаже от Украйна. Не знам как могат да се надяват на такова нещо, но с тази игра те искат да демонстрират колко опасна е тази война и колко по-опасна ще става, ако Украйна получи още оръжия. Играят пропагандните си игри, но наистина не е в техен интерес да допуснат взрив в централата. Подозирам, че в крайна сметка реакторите ще бъдат обезопасени по някакъв начин. Само не съм сигурен дали това ще стане чрез демилитаризирана зона."

Украинското командване съобщи в четвъртък за големи успехи край Харков и Николаев - за десетина дни са били отвоювани десетки селища на стотици квадратни километри. Как така руснаците се пропукаха?

"Защото погледите им бяха приковани в Херсон. Най-добрите им войски бяха насочени за отбрана на този град и така те дадоха възможност на украинската армия да настъпи там, където са слаби. Мисля, че те отново подцениха украинците.

Операцията, която се развива (край Балаклея) е много добре изпълнена, стратегически проницателна. Украинските сили се придвижват много бързо като подминават и изолират опорни пунктове, които сами няма да могат да задържат без подкрепления и могат да бъдат завзети по-късно. Руското командване на този участък не разполагаше с най-добрите си войски, разузнаването му и отбраната му бяха в лошо състояние. Това са последиците от 6 месеца бойни действия, които изтощиха до голяма степен руските войски."

Какви могат да бъдат стратегическите последици, ако украинската армия развие успеха си при Балаклея?

"Големи. Руските блогъри говорят за най-тежкото поражение от 1943 година досега. Ще видим какво ще се случи край Харков. Но то може да има ефект на доминото и другаде - в Донбас, в Херсон. Руснаците ще се опитат да подсилят отбраната си, да контраатакуват, но не разполагат с много резерви. Ако започнат да преследват всеки украински пробив ще трябва да изразходват още повече войски. Според мен това действително е началото на края."

Руска военна колона, придвижваща се в околностите на Харков. 9 септември 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

А не повтарят ли украинците грешката на руснаците от началото на войната? Защо хвърлят толкова много сили едновременно на участъци стотици километри един от друг?

"В началото на войната руснаците разтеглиха твърде много силите си и не разполагаха с логистиката, за да ги поддържат. Днес за украинците също има риск, но разликата е в това, но руснаците нямат много средства, за да им се противопоставят. Логистиката винаги е предизвикателство, особено когато трябва да поддържаш напредващите си войски. Но ако украинците удържат, една част от руските сили ще се окажат в капан и няма да могат да бъдат спасени."

Възможна ли е контраатака откъм Беларус?

"Не, не мога да си представя, че Лукашенко ще си позволи (да вкара свои войски в Украйна). Моментът, в който можеше да го стори, бе в началото на войната, но той не го стори. Има силна съпротива сред беларуските военни и беларуското население (срещу една такава мярка). Мисля, че Лукашенко ще си стои мирно."

А не е ли отвоюването на десния бряг на Днепър по-важно за украинците? Главнокомандващият украинските войски генерал Валери Залужни сам посочи в една своя статия тази седмица рисковете за Украйна, ако руснаците запазят своя плацдарм - рискове и за Одеското пристанище, и за втората по-големина атомна централа, Южноукраинската АЕЦ.

"Югът очевидно е по-важен в известен смисъл - заради връзката с Крим и икономиката на Украйна. Затова украинското командване продължава офанзивата тук. Но при Харков то видя шанс да удари руснаците и се възползва."

Залужни потвърди, че взривовете отпреди месец във военновъздушната база в Саки в Крим са били ракетен удар, нанесен от украинската армия. Тези нови способности, демонстрирани от украинците, увеличават ли шансовете им да си върнат Херсон?

"Целта на украинците не е да бомбардират собствения си народ - това е тактиката на руснаците. Целта на това, което направиха в Крим, е да покажат, че в Крим не е безопасно, подкопавайки един от стълбовете на руската пропаганда. Ако бях част от режима в Кремъл, щях да съм доста обезпокоен къде ще свърши всичко това, което започна уж за защита на Донецк и Луганск от някаква митична украинска офанзива - офанзива, която нямаше да се случи."

Как едно поражение или една победа на украинците край Херсон ще се отрази на хода на войната?

"Не мисля, че украинците ще бъдат победени, независимо от това, което руските военни твърдят без всякакви доказателства. Рискът за Украйна е, че войските й няма да напреднат достатъчно. Рискът за Русия е ако групировката й край Харков бъде обкръжена. Това ще изложи фланга на войските ѝ в Донбас. Но ако претърпи поражение при Харков и същото се повтори в Херсон, ще трябва вече да се замисли как да се измъкне от войната."

Снимки: ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маслото и олиото са стоките, които най-много са поскъпнали през годината

Маслото и олиото са стоките, които най-много са поскъпнали през годината. Между 3 и 5 лв. за литър олио ще се движи цената на дребно до новата реколта. Стойността на малката потребителска кошница, в която влизат 27 основни продукти не се променя в сравнение с 2023 г., съобщи за БНР Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по..

публикувано на 29.11.24 в 16:20

Във Велинград очакват резултатите от повторните проби за чума по овцете

Във Велинград се очаква се днес да бъдат оповестени резултатите от повторните проби, които бяха взети от поставените под карантина над 1700 овце. Напрежение възникна при опита на БАБХ да вземат нови проби за чума по овцете Ако пробите потвърдят наличието на чума, в началото на следващата седмица ще се пристъпи към принудителното..

публикувано на 29.11.24 в 15:39
Асен Василев, Божидар Божанов, Кирил Петков и Атанас Атанасов (от ляво надясно) от ПП-ДБ направиха изявления в НС - 12 ноември 2024 г.

ПП-ДБ няма да подкрепи кандидат за председател на НС без подпис на декларацията за санитарен кордон

ПП-ДБ няма да подкрепи кандидат за председател на Народното събрание без подпис върху декларацията за санитарен кордон. Това заявиха лидерите на коалицията ПП-ДБ, след като парламентът не успя да избере председател за осми път. Съпредседателят на ПП–ДБ Кирил Петков коментира: "Ние няма да подкрепим кандидат на никоя партия, която не..

публикувано на 29.11.24 в 15:06

Светла Чимчимова за "опитомяването" на депресията

"Виждах, че нещо не е наред. Чувствах се изморена, постоянно ми се плачеше, беше ми тежко. Мога да определя състоянието като малко по-лежерна форма на отчаяние". Това разказа пред БНР Светла Чимчимова, социален работник във фондация "За нашите деца", сътрудник на редакция "Хумор и сатира" на Националното радио.  Тя преминава през състоянието на..

публикувано на 29.11.24 в 14:31

Снежина Динева: 32,4% е запълненият обем на 19-те комплексни и значими язовири

Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е ситуацията в областите Плевен и Ловеч. Подобно е положението и в Шумен. Притеснения има и в областите Сливен и Ямбол, където засега режим на водата има само в някои села.  Изпълнителният директор на..

публикувано на 29.11.24 в 13:53

И осмият опит - без успех: НС още е без председател

И осмият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. От ГЕРБ обявиха, че оттеглят номинацията си на Рая Назарян и така кандидати за поста останаха трима - Петър Петров от "Възраждане", Наталия Киселова от "БСП - Обединена левица" и Силви Кирилов от "Има такъв народ". Нито един от тях не успя да събере нужната подкрепа...

публикувано на 29.11.24 в 13:49

Шофьорите на автобуси в Испания на стачка, настояват за ранно пенсиониране

Стачка на шофьорите на автобуси в цяла Испания затрудни пътуването в редица градове. Протестиращите настояват за ранно пенсиониране и по-добри условия на труд. Водачите на автобуси да могат да се пенсионират на 60 години, вместо на 66. Това е основното искане на синдикатите в сектора. Освен това те настояват за повече проверки от страна..

публикувано на 29.11.24 в 13:26