137 години обединена България - честваме Съединението

На тържествената заря-проверка на площад "Съединение" в Пловдив.

Снимка: Кремена Данева, БНР

България отбеляза днес 137 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Център на тържествата е Пловдив, където с тържествена заря-проверка на площад "Съединение", която БНР излъчи пряко, завършиха днешните чествания. Слово произнесе президентът Румен Радев.

На връх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и само единни сме побеждавали, заяви той: "През септември 1885 г., само на 7 годината от свободата си, народът зачеркна натрапените граници от Великите сили и обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха безкръвна история. Сбъдвайки въжделенията на милиони българи те отвориха вратата за епоха на невиждан материален и духовен възход, който за съжаление трая кратко, но доказа потенциала ни като народност и превърна България във фактор на Балканите".

"Съединението на България е важен етап, но истинският ключ към успеха винаги е бил и ще бъде в единението. Саможертвата и смиреното служение на Отечеството родиха, съградиха и устояха България“, каза в още словото си пред присъстващите на тържествената заря-проверка президентът:

"Политическите бесове и егоизмът – лични, класови, партийни, ерозират устоите на нацията. Днес в Европа отново бушува война, надигат се старите демони на шовинизма и ксенофобията. Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си. Само на километри от тук бедстват наши сънародници, загубили домовете и поминъка си в наводненията. Но в изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма", заяви Радев.

"На връх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и единни сме побеждавали. Силата ни като народ зависи от всеки от нас. Всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали. Поклон пред дейците на българското Съединение!"

Празникът в Пловдив започна в катедралния храм "Света Богородица", където митрополит Николай отслужи молебен.

Венци и цветя бяха положени пред мемориала на Съединението, пред паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина и пред паметната плоча на майор Райчо Николов до Римския стадион.

Пред Военния клуб се проведе традиционната възстановка на част от историческите събития.

Пловдив беше център на празненствата по случай 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В града бе разиграна възстановка на събитията. /БГНЕС

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Българското население, останало под османска власт, се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се заема със задачата да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват комитети "Съединение".

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.