Предисторията на “Сестри Палавееви” влиза в новото издание на книгата

"Когато започнах да пиша романа и да правя своите проучвания, да конструирам образите, подходих малко журналистически. Това са едни глави от книгата, които написах съвсем в началото и носят леко документален характер, като fake documentary. Представляват очерци за живота на тези момичета преди да отидат при партизаните". 

Попов не е публикувал предисторията преди, защото искал да започне "ударно със самата история":

"Част от тях са излезли в някакви периодични издания и хората започнаха да питат: "Защо това не си го пуснал, а на нас ни е много интересно и искаме да разберем какво е станало". И си казах, че при едно от следващите издания на книгите, това е четвърто издание, ще включа взема да включа тази част, защото тя наистина дава повече светлина върху целия контекст, не само върху образите на главните героини. В нея много се разказва за времето, в което израстват, 20-те и 30-те години, за обществените феномени, които са съществували тогава. Момичетата минават през най-различни движения, духовни практики, за кратко минават през най-различни движения, които са оформили облика на тогавашната епоха. Минаха през македонистите, през една група, които са като приятели на фашистката идея, после през последователите на Толстой, през окултна секта, срещат се със самия Дънов, докато стигнат накрая съпротивата, откъдето започва същинската история".

Една глава във втората част е посветена специално на взимането на властта и е "много абсурдна и парадоксална, посвоему автентична". 

Идеята за романа дошла на писателя заради софийска улица, носеща името на партизанките и "толкова малка, че дори не са си направили труда да я прекръстят след промените". 

"Много е важно историята да си остане история, а да не диктува дневния ни ред сега", подчертава Попов по повод реакциите спрямо комичния роман. 

Според него друга негова книга - "Мисия Туран", пресъздава точно политическата обстановка у нас в момента.

Сатирата е полезна, за да можем като нация да преодолеем комплексите си, категоричен е авторът на "Мисия Лондон":

"Чувството за хумор е мощно средство за разтоварване и за оздравяване на психиката, защото нашите проблеми са колкото икономически, толкова и психологически".