Внукът на поета Иван Радоев е създал страница с творчеството на дядо си

• Мисиите на младия творец Калоян Радоев

Той  разказа, че Юнона Кириакиду от няколко години живее в Правец и е забелязала един проблем, който е за цяла България - това, че има много самотни възрастни хора, които живеят в бедност.

"Тя от няколко години си е поставила като цел да не гладуват тези хора и по големите празници и не само тогава организира такива акции. Тя не приема пари. Приема само хранителни продукти, с които да сготви храна за тези хора и да я раздаде".

В Златния фонд на БНР се пази интервю от 1998 година с Иван Радоев, в което той говори за изкуството, поезията и драматургията. 

"По начало човешкото същество така е устроено да понася не само радости, но и да понася болки, огорчения, страдания. Изкуството какво представлява - това е изследване на човешкото страдание, болката. Няма да дойде време, в което обидата оскърблението, огорчението към човека да бъде прекратено. Ако това стане, ще изчезне изкуството. В такъв смисъл болката е колкото нежелано явление за човека в неговия живот, толкова като че ли се явява благодатно за творчество".

В това интервю той заявява, че поезията е стремеж да се измъкнем,  да надживеем болката и да отидем в сферата на мечтите, където е нашето спасение.

"Поезията попълва нещо много важно в моя живот - отношението ми към самия мен и отношението към света. Това е малко по-мъчителен начин на изказване, защото поначало поезията е твърде самотно дело и изисква друг начин на изразходване на умствената и сърдечната дейност, докато пиесата ни дава друго богатство - това е богатството на деня, богатството на делника, проблемите, гражданската позиция, активна намеса в обществения ни живот - един начин за аналитично третиране на действителността".

Повече можете да чуете в звуковия файл.