Как да се измъкнем от капана на социалните мрежи?

В Инстаграм всички споделят най-хубавите си моменти

 „Ние качваме снимки, запечатваме моментите, които са прекрасни и по този начин създаваме една грешна, химерна представа, че всичко в живота е само добро или че само към доброто трябва да се стремим. Разбира се, никой не иска да има проблеми, конфликти, болести, но те са неизбежна чат от живота. (...) Животът е дуален. Няма как да има само хубави моменти и няма как да няма конфликти, това означава, че единият си премълчава. Но никой няма в този момент да си направи видео как се кара“, посочи Виктория Дякова.

При много хора и особено при по-младите първата работа сутрин е да влязат в социалните мрежи, където имат профил, и да проверят какво ново е качено там, получили ли са пореден лайк на тяхна снимка или видео. Пристрастяването към социалните мрежи не е класифицирано като психическо заболяване от Световната здравна организация, но това не значи, че вече не се забелязват симптоми, характерни за зависимостите, като непрекъснато желание за сърфиране, проява на тревожност при откъсване за по-дълго време от социалната платформа, непрекъснато споделяне на снимки с цел получаване на чуждо одобрение. 

С всеки един лайк ние отделяме хормони на щастието. Какво обаче можем да направим, за да излезем от капана на зависимостта от чуждото одобрение?

„Ако просто се опитаме да си наложим някакви рестрикции времево колко време прекарваме в социалните мрежи, по-скоро ще дадем аналгин, ще приспим главоболието, но причините ще си стоят. Има две основни причини. Едната е вроденото ни чувство за малоценност и второто нещо е поведението ни, което много често е социално желателно и ние имаме нуждата от това да бъдем одобрявани.

С всеки един лайк, с всеки един знак, че сме харесвани и одобрявани, първо, освобождаваме хормони на щастието, в същото време доказваме на себе си отново, че ние ставаме, т.е. вървим „против“ чувството си за малоценност.  Колкото по-харесван си, толкова повече това ти носи вътрешно удовлетворение, което те кара да влизаш в тази спирала - да качваш още постове, да събираш още лайкове“.

Това, което ти мислиш за себе си, е много по-важно от това, което другите мислят за теб, убедена е психологът Виктория Дякова:

„Когато осъзнаеш, че ти няма как да си харесван от всички хора и че нямаш нуждата реално от това всеки един човек да те одобри, всеки един човек да те приеме, защото ние сме толкова индивидуални, толкова различни... И когато имаш стабилната самооценка и вярваш в себе си, своите умения и качества, тогава това, че някой не те харесва, не може да те бутне. Когато осъзнаеш този процес, че влизаш в тази спирала, че си харесван, че одобрението на постовете ти ти носи одобрението на другите и те кара те да се чувстваш значим... Трябва да го разграничиш от това, че всъщност си значим заради това, това и това, а не само заради социалните мрежи. И когато се почувстваш достатъчно сигурен в себе си, няма да имаш тази нужда да продължаваш по този начин или не с идеята да събираш лайкове.“