България е сред първите страни в света, заменили мажоритарната изборна система с пропорционална

"В първата четвърт на XX век България е един от пионерите в един световен процес по замяна на старите мажоритарни регулации с пропорционални. Преди 1900 година нито една държава не излъчва трайно своя парламент с пропорционална система. Сърбия е първата, но тя няколко пъти отменя и възстановява своята пропорционална система. След 1900 година стартът дава Белгия и в следващите години много държави възприемат тази иновация".

Това каза пред БНР Светослав Живков, автор на монография за изборите в началото на миналия век, когато се въвежда пропорционалната система.

"Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата Световна война" изследва изборния процес в страната в първите години на XX век. На фона на тенденциите в европейски и световен мащаб се проследяват причините, поради които българските държавници постепенно изоставят традиционната мажоритарна система и я заменят с пропорционална. На детайлен анализ са поставени промените в изборния кодекс в периода 1908 – 1914 г., както и отражението на новите регулации върху изборния процес и политическата система на България.

Живков посочи, че с такава промяна се прави опит да бъдат решени проблемите с представителството – в началото на XX век българската партийна система е силно фрагментирана, както и днес, а избирателите гласуват предимно за управляващата партия, която и да е тя.

"Идеята е да се даде повече изборна справедливост, представителството да е по-пропорционално и справедливо. Гонят се и други цели - политическите лидери да гарантират избирането си. Смята се, че реформата ще усили партиите и ще помогне за налагане на парламентарно управление в страната".

В предаването "12+3" той посочи, че независимо от кусурите на политиците по онова време, като норма те се опитват да наложат последната дума на юридическата и на политическата науки.

"И най-модерните закони, прилагани в една среда, в която доминира поданическият манталитет и тя няма развита гражданска култура, няма как да постигнат големите очаквания".

Любопитна подробност е, че през 1909 година България приема като гаранция за тайната вота тъмния плик и тъмната стаичка, докато Франция въвежда тези промени години по-късно.

По думите на Живков наличието на много партии не непременно е недостатък.

"Проблемът не е в многото партии, а в това, че тези партии нямат стабилен електорат... Партийна фрагментация има и в развитите демокрации, но там има разделение на консервативен, либерален, крайноляв, крайнодесен лагер и е невъзможна да видим партия, която се рекламира като дясна, а да влиза в коалиция с крайнолява формация. Е, има такива примери и в Европа, но те са по-скоро популистки акт... Българските партии от едно време са персоналистки и една от причините за силно фрагментирана партийна система е тази. Залитането по спасителя, по водача е балканска, южноевропейска черта".

Д-р Светослав Живков е магистър по история (2003), бакалавър по политология (2007) и доктор по история (2010). Преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ" и в катедра "История на България" към Историческия факултет на Софийския университет, където води лекции и семинари по дисциплините "Нова българска история", "Българските избори", "История на избирателното право и изборните системи" и "Избирателно право и изборни системи в балканските страни". Научните му интереси са насочени към еволюцията на политическата система на България, партиите, конституционната уредба, изборния процес и електоралното законодателство. Автор на книгата "Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! (1899 – 1902)" и на много научни студии и статии, занимаващи се с проблемите на българската политическа система до Втората световна война.