Афганистан една година след като талибаните взеха властта

Ако трябва да се изразим тактично ще кажем, че 38-милионен Афганистан преживява икономически срив. Ако трябва да сме откровени обаче – Афганистан гладува. Лина – майка на недохранения тримесечен Осман го води в детската болница „Ататюрк“ в Кабул:

„Не мога да изхранвам децата си заради икономическите проблеми. Няма работа. Ситуацията се влоши, откакто талибаните дойдоха на власт. Масова безработица и увеличаване на глада.“

Покъртителният мащаб на положението в Афганистан се допълва от фактите, че хората са принудени да продават органите или децата си, за да се изхранят. Бъбрек струва между 2000 и 8000 долара. Д-р Насир Ахмад от град Херат казва:

„99% от донорите на бъбреци са бедни хора, а само 1% даряват бъбрек за член на семейството.“

40-годишният Гулам Хазрат от село край града е продал бъбрека си за 2300 долара, с част от които е опитал да намери незаконно работа в Иран, но без успех. И разказва:

„Не можах да изляза и да прося, просто не мога. Тогава реших да отида в болницата и да продам бъбрека си, за да успея поне за известно време да осигуря прехрана за децата си.“

Отчаянието заради бедността води семейства в Афганистан и до решението да продават децата си. „Жертвай един, за да спасиш останалите“ – това си повтаря мъж в малко селце в западната част на страната, който продава 10-годишната си дъщеря в брак за 1000 долара. Майката Азис Гюл:

„Нямахме с какво да се храним вкъщи, гладувахме и изпратих мъжа ми да донесе храна. Той донесе, продължаваше да носи и го попитах как е изкарал парите. Когато ми каза, че е продал дъщеря ми сърцето ми спря, искаше ми се да умра. Скарах се с него и му казах, че няма да я дам в брак толкова малка.“

Децата и младежите са най-потърпевши от трагичното положение в Афганистан. Фенерче, ръкавици и магаренце – това е всичко, с което разполага 15-годишният Али Сина, който работи в мина, за да издържа майка си, баща си и тримата си братя и сестри. Той работи всеки ден по 8 часа и изкарва по 165 долара на месец:

„Началникът ми не ме пуска да си отида вкъщи, когато искам. Прибирам се на всеки два месеца. Ако си ходя вкъщи твърде често, ще ме уволнят. Така че майка ми и баща ми често ми липсват.“

По данни на Геоложкия институт на САЩ Афганистан има залежи от петрол, газ, литий и други ценни метали и минерали на стойност трилиони долари. Голяма част от тях не са разработени заради рискованото положение и насилието в различните части на страната.

Много млади хора не успяват да се приспособят към порядките, налагани от талибаните, губят надежда и изпадат в депресия. Д-р Хафизула Мохеби – директор на психиатрия и д-р Харун Найхзад – психиатър, обясняват:

„Регистрираме все повече случаи на душевни болести. По време на предишното правителство в спешното отделение идваха около 30-40 пациенти дневно, а сега те се увеличиха до 120-130 на ден.“

„Липсата на работни места и чувството за несигурност са основните фактори за увеличаващия се брой на пациентите с психиатрични проблеми, особено тези с депресия, в Афганистан. Повечето от тях са млади хора.“

Откакто талибаните се завърнаха на власт животът ми се промени напълно, казва 18-годишният Ахмад Фахим от Кабул, който вече трябва да носи традиционно облекло вместо дрехите, с които е свикнал:

„Връщането на талибаните засегна начина на живот на младите много силно. Не можем да се обличаме и да се подстригваме както искаме. Повечето от дрехите, които имам са дънки и тениски и вече не мога да ги нося. Нямам друг избор, освен да ги изгоря.“

И това горене съвсем не е в преносен смисъл. В шестмилионен Кабул хората буквално използват всичко, включително отпадъци, за да се топлят през зимата. Гулам Хасан – директор на отдела за околна среда в общината:

„Хората са в много лоша икономическа ситуация и не могат да си позволят да си купят въглища или дърва за огрев. Тъй като нямат избор горят гуми и пластмаса.“

Втора поредна година 25 от 34-те провинции в Афганистан претърпяват много сериозна суша. Тя също е част от причините за масово изселване на цели райони. Чуйте свидетелските разкази на 66-годишният Хаджи Уали и на анонимен трафикант на хора:

„Хората ни са гладни. Всички напуснаха къщите си и поеха към Иран, Пакистан или Турция. Бяха принудени заради бедност и глад.“

„Преди прекарвах по 50-60 пътника на седмица, но сега са много повече. Откакто талибаните взеха властта прехвърлих 500 семейства само през първата седмица.“

След като талибаните взеха властта парите от дарения от международни организации спряха и правителството не можеше да изплаща заплати. Така стотици хиляди държавни служители останаха без прехрана. Заради прекъснатото финансиране на проекти изчезнаха много работни места, което отекна в целия пазар на труда. Изказванията на талибаните обаче са в съвсем различна посока – външният министър Амир Хан Мутаги и полицейският началник Ширула Бадри:

„Имаме напредък в администрацията, в политиката, в развойния сектор и в отношенията ни с нацията и със света. С всеки изминал ден във всички области на живота трупаме повече опит и напредваме.“

„Джихадът ще продължи до Деня на страшния съд. Не е достатъчно, че покорихме Афганистан. Ще разпространим исляма до всяко кътче на света и нашият джихад ще продължи.“

В много части на Афганистан на момичетата между VII и XII клас не е разрешено да посещават училище, откакто талибаните са начело. Голяма част от жените, работещи в обществения сектор, с изключение на здравеопазването, бяха освободени до създаването на разграничения между мъжете и жените в училищата и на работните места, които да отговарят на тълкуването на исляма от талибаните. В сградата на бившото министерство на женските работи вече се помещава щаба на религиозната полиция, чиито части съветват хората да спазват повелите на исляма. Подобна институция има и в Саудитска Арабия. Неофициално са забранени музикалните изпълнения. Музикантът Набих Бахш продава напитки в бившия си магазин за поправка на музикални инструменти:

„Музикантите се събрахме и разговаряхме с правителствения говорител на талибаните. Той ни прие и се отнесе с нас с уважение, но не спираше да настоява, че музиката е забранена от ислямския закон и всякаква музика е забранена от това правителство.“

Изглежда, че в Афганистан няма сектор, който да не е в криза. Директорът на офиса на „Асошейтед прес“ за Афганистан Кати Ганън, която беше една от малкото кореспонденти от западни страни по време на предишното управление на талибаните в края на 1990-те, обобщава сложната ситуация там с едно изречение:

„Талибаните имат огромни проблеми, нямат пари, а имат държава която е възможно най-бедна и население, което е възможно най-отчаяно.“