Политическите трусове не бяха благоприятна почва за решение за купуване на нови изтребители

Напускане на БСП на заседанието в Министерския съвет, вкарване на предложението в последния момент дори и за обсъждане. Политическите трусове не бяха благоприятна почва за това България да реши дали да купи нови самолети, които, дори за разсрочен период на плащане, биха стрували 1,32 млрд. долара.

Накъде оттук нататък ще продължи проектът?

Решения за техника на армията не се вземат за първи път в нестабилна политическа обстановка и на ръба на мандата. Дори напротив. През 2017 година служебният кабинет на Огнян Герджиков реши, че ще купи шведски изтребители "Грипен". Но уверенията, че „за да има пълна приемственост, решението е обсъдено и с бъдещия премиер Бойко Борисов", не помогнаха за довършване на процедурата. През 2019 година третият редовен кабинет на Бойко Борисов спря шведската оферта и прие американската. Но всичко това се случи в пълен мандат. С възможност за дебат. Първо в парламента и нарочна комисия, която да провери цялостната процедура по избора на грипените, и после в залата със същинските дебати за F-16.

Сега Министерството на отбраната явно е решило да не рискува. Поне с решение за вторите осем самолета, което да изглежда взето набързо и под натиск. От обявяването на предложението на САЩ до идване на офертата – четири месеца и половина. И само седмица от обявяване на параметрите до желанието на Драгомир Заков решението да се вземе на последното възможно заседание преди разпускането на правителството. 32 линии, по които ВВС имат въпроси, ще наложи допълнителните разговори, обясни министърът в оставка.  

Заков предупреждава, че България трябва да отговори на офертата до началото на ноември, а всеки опит за предоговаряне на срок би се отразил на цената.

Изтичащият ресурс на МиГ-29 и невъзможността за поддръжка в Русия заради войната в Украйна прави рискова възможността авиацията да изпълнява конституционните си задължения. Първите осем F-16 няма да пристигнат през 2023-та, а през 2025-а. Но те поне бяха платени – 2,2 млрд. лева накуп. И дори за вторите осем машини да има уверения, че ще бъдат плащани разсрочено, Тодор Тагарев, военен експерт, бивш военен министър, отбелязва – "новите осем изтребителя биха блокирали средства за модернизацията на останалата част от армията". Като пример за жертва Тагарев дава поетия към НАТО, но нереализиран от 20 години, проект за тежка механизираната бригада.  

"Анализите и изводите на експертите съвпадали с анализите и изводите на Щаба на отбраната", казва генерал-лейтенант Цанко Стойков. Дебатите и решенията за първите осем F-16 го заварват на поста командир на ВВС. А сега на по-високата позиция - като зам.-началник на отбраната, генерал Стойков трябва да обяснява нуждата и от още осем F-16.

Даряването на техника на Украйна за сметка на нови доставки беше отхвърлено от правителството на Кирил Петков. А ген. Стойков не коментира опцията да се купят по-евтини втора ръка изтребители, както е направила Румъния.

Ако служебен кабинет даде съгласие в срок и България има кабинет и парламент до ноември, ново решение за купуване на нови осем F-16 едва ли би имало съдбата на решението за грипените от времето на служебния кабинет "Герджиков".

Но оптимизмът на отбранителния министър в оставка може да не бъде попарен единствено при най-перфектното стечение на събитията в политическия живот на страната ни. И на благосклонно мнозинство в парламента, през който и втората оферта трябва да мине. Така това може да е единствената трудност. Но не и пречка пред решението за нова техника. И този вариант обаче е оптимистичен. Тъй като експертите припомнят – България все още няма Фонд "Превъоръжаване", в който да се внасят неусвоените през годината, но предвидени за модернизация суми. А самата модернизация се прави от година за година.