Владимир Путин може и да не се кандидатира за президент на Русия на изборите през 2024 година. Тази прогноза направи в предаването "Събота 150" Абас Галямов, политолог и политически технолог, бивш служител на Отдела за публични речи на Кремъл. Според него Путин отново се е опитал да използва Украйна за вътрешнополитически цели, както в случая с Крим, но този път е направил грешка за резултатите от нахлуването.
Абас Галямов, който е кандидат на политическите науки с дисертация за имиджа на съвременния политик, смята, че украинският президент Володимир Зеленски е пример за лидер, възродил нацията си.
Политологът прави паралел между сегашната ситуация в Русия с процесите там по време на Първата световна война.
"Мотивите за нападението на Путин над Украйна са преди всичко вътрешнополитически. Всички тези истории за НАТО, за украинските фашисти на практика са подмяна на реалните причини. А те определено са във вътрешната политика. Ситуацията за Путин напоследък непрекъснато се влошаваше - само през втората половина на миналата година той изгуби 8 процента от одобрението за дейността си. Рискуваше да стигне до изборите през 2024 година с нулева легитимност.
Защо се случваше това - защото руснаците изгубиха интерес към външната политика. А всички основания да се гласува за Путин са точно в тази сфера. Той се представя като патриот, който се бори с външните врагове. А когато руснаците спряха да се интересуват от това и се вгледаха в ситуацията вътре в страната, си дадоха сметка, че там няма никакви основания да се смята, че Путин трябва да остане на власт вечно".
Абас Галямов изтъква, че икономическата ситуация в Русия непрекъснато се влошава и това продължава години наред.
"Имаме непрекъснат спад на жизненото равнище - този процес продължава вече 8-9 години, умираща икономика, деградираща социална сфера, нарастваща пропаст в доходите между богати и бедни, огромна корупция, отдавна омръзнали на всички постулати за традиционните ценности. Т.е. ако в политическия дневен ред няма враг, Путин започва да губи. И за да промени това положение, той започна да изостря ситуацията в Украйна".
Смятате ли, че Путин е бил подведен за възможните резултати от така наречената специална военна операция в Украйна?
"Разбира се, той не мислеше, че войната ще се окаже толкова тежка. Ако го беше предвидил, нямаше да я започне. Само че, когато растеше напрежението, в един момент му се стори, че може да проведе същата операция като с Крим, но малко по-мащабна. И предприе всичко това, разчитайки на повторение на онези действия".
На въпрос кога и как според него ще свърши войната Абас Галямов отговаря, че в момента никой не знае това, самият Путин - също. Защото ходът ѝ изобщо не съвпада с първоначалните му планове и очаквания. А сега ще му е много трудно да излезе от ситуацията.
"Путин се оказа в задънена улица. Той не може сега да отстъпи, да спре, защото това би било възприето като поражение за него. И тогава за половин година рейтингът му ще падне толкова, че ще стане невъзможно преизбирането му през 2024 година. Затова не може да спре войната. Необходима му е поне някаква победа, а не може да я постигне.
Твърде дълга война също не е в интерес на Путин. Тя става все по-малко популярна, скоро ще бъде истински непопулярна. Ще се случи същото, което е станало по време на Първата световна война - тя започва с паради, патриотичен подем и всеобща радост през 1914 година, а през 1917-а води до революция в Русия.
Така че въпросът за края на войната включва сложни, взаимноизключващи се фактори и не е възможно да се предвиди какво реално ще се случи".
Владимир Путин ще остане начело на Русия и догодина, прогнозира политологът. А после идват избори, след които е твърде вероятно това да се промени.
"Не изключвам системата да убеди Путин да издигне друг кандидат. Защото опит на Путин да бъде преизбран крие риск от революция и сваляне на режима. И това не е нито в негов интерес, нито на елита. Идване на власт на опозицията не е в тяхна полза".
Ситуацията на изборите би била съвсем различна, ако вместо Путин бъде излъчен друг политик, убеден е Абас Галямов.
"Ако обаче бъде издигнат приемлив кандидат, който не е оцапан с кръв по време на тази война, например някой, който се занимава с икономика, то такъв приемник ще победи на изборите доста лесно и убедително, даже няма да има нужда от фалшификации.
За да бъде преизбран Путин биха се наложили фалшификации, а именно те водят до оранжеви революции.
И не е сигурно, че евентуална революция ще бъде потушена, защото силовите структури в момента също не са много лоялни. След началото на войната за първи път наблюдаваме пукнатини в отношенията им с Путин. Избирането на приемник би било много по-просто за системата, с по-малко усилия, с нулеви рискове. Затова не е изключено Путин да бъде убеден от системата и да си даде сметка, че по-добре да има сигурност с помощта на наследник, например да оглави Съвета на федерацията и да прекара на този пост до смъртта си".
Каква би била политиката на евентуалния следващ президент? Смятате ли, че би продължил досегашните действия в полза на системата или пък, точно за да я спаси, е по-логично да се опита да промени курса на Кремъл?
"Голяма е вероятността приемникът, ако той е от икономическите среди като Михаил Мишустин, Дмитрий Козак или пък например Сергей Собянин, да разбере, че сегашният курс е дискредитиран и да се опита да го промени. Тоест ще се стигне до "разхлабване на гайките" вътре в страната - демилитаризация, изобщо нормализация, нещо като реформите в постфранкистка Испания".
Как оценявате действията на другия Владимир в противоборството - Зеленски, който придоби огромна международна популярност след началото на войната? Дълго време, дори и като президент, го упрекваха, че е повече актьор, отколкото политик.
"Зеленски стана политик в първия ден на руското нахлуване. Със станалата знаменита фраза "не ми е нужна евакуация, трябва ми въоръжение". Той стана политик в много по-голяма степен от повечето хора, които се наричат политици в целия свят. Той е политик номер едно може би, защото в името на политически жест беше готов да рискува живота си. Защото в онзи момент той нямаше никакви гаранции, че украинската армия ще успее да спре врага и да предотврати превземането на Киев. Така че той пое голям риск. Дали един човек е политик, или - не, това се определя от неговата готовност да жертва собственото си благополучие в името на идеали, които отстоява. Така че несъмнено Зеленски е политик и то много успешен".
Как виждате политическото бъдеще на Зеленски, не е ли възможно да се изхаби образът му на спасител на нацията?
"Зеленски не просто сплоти нацията, той я възроди. Да си спомним Украйна от 2014 година, когато Русия завладя Крим. Тя се оказа неспособна да се съпротивлява, предаде се без нито един изстрел, даде си териториите. Преди Зеленски Украйна беше полуопустушена страна. И при Зеленски ни се струваше, че тя си остава такава. И именно нахлуването на Русия, именно войната показа, че Украйна се е превърнала в пълноценна държава, способна на решителни действия. Днес за украинците Зеленски се асоциира с държавността. Той им доказа, че те са пълноценна нация, пълноценна държава. Такива неща не се забравят, затова на Зеленски му предстои блестящо политическо бъдеще".
Абас Галямов не е съгласен с оценките, че съвременните политически лидери отстъпват на старите, че има промяна към отрицателния спектър и понижаване на нивото. Калибърът на личностите не се е променил, просто средата е коренно различна, води до бързо износване, смята политологът.
"Промени се самата среда на живот и дейност на политическите лидери. Става дума за комуникационната среда. Съвременният свят е място, в което новините са достъпни 24 часа в денонощието. Политическите лидери без изключение сега са принудени да взаимодействат много интензивно с външната среда. Буквално всеки час се появява информационен повод, който изисква реакция. И поради честотата си техните изявления започват да изглеждат повърхностно. Защото, ако преди се правеха примерно веднъж седмично, а сега по няколко пътни на ден, неминуемо изглеждат различно, като суета. Така че проблемът не е в лидерите, а в комуникационната среда".
Интервюто на Савина Спасова с Абас Галямов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
Рекордните 188 дрона е изстреляла Русия през изминалата нощ срещу Украйна. Нанесени са щети върху критична инфраструктура и жилищни сгради. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова за увеличаване на военната помощ за Украйна. По-голямата част от Украйна беше под тревога в продължение на часове. 17 региона на страната, включително столицата Киев,..
Прекалено милитаризирахме мисленето, действията и говореното, и се премина към ядрена риторика – ядрени удари, ядрено оръжие, това е като Станиславски – щом има пушка на стената, трябва да гръмне. Нека не си играем с ядрената риторика, предуреди Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР, БНТ и БТА в Москва и бивш генерален директор на БНР, в..
Това, което в България наричаме политика, не е политика, а едни пазарлъци на махленско ниво за постове . Политика има там, където има идеи и някакви планове за развитие на обществото. С този коментар започна интервюто си пред БНР Иво Сиромахов, писател, сценарист, драматург и телевизионен водещ. Той представи новата си книга "Моите вдъхновители"...
Процесът срещу шестимата български граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, който трябваше да започне в 12.30 часа българско време, още не е започнал, предаде нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов от Централния наказателен съд Олд Бейли. Процесът трябваше да започне на 27 октомври и веднъж вече беше отсрочен. Все още не е ясно дали ще има..
Софийският градски съд уважи искането на прокуратурата да бъде издадена европейска заповед за арест за бившия директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев. Искането е във връзка с обвинението на Мавродиев по разследването за отпуснат кредит за близо 150 млн. лв. от Българската банка за развитие. По него са обвинени още Румен Гайтански и..
Изглежда, че Израел ще одобри плана на САЩ за прекратяване на огъня с проиранската ливанска групировка "Хизбула". Това става ясно от предпазливите коментари на израелски и ливански високопоставени служители. Израел настоява за ефективно прилагане от ООН на споразумението за примирие в Ливан и няма да прояви никаква толерантност към..
България е около 60% от средноевропейското ниво по покупателна способност. Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН и коментира: "Румъния, която 2006-2007 г. беше с подобна на нашата покупателна способност, а в момента е с 1/7 по-добър показател. Преди няколко години България и Румъния имаха сходни..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..