Телескопът "Джеймс Уеб" смая земляните с кадри от дълбините на Вселената

публикувано на 16.07.22 в 14:10

Снимка: Rawpixel

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Взорът ни към вселената стана по-широк и по-дълбок, благодарение на цветните снимки, направени от най-мощния телескоп, изстрелван в Космоса "Джеймс Уеб". Фееричните кадри показват първите галактики, формирали се малко след Големия взрив преди повече от 13 милиарда години, обявиха от НАСА. Една от снимките беше представена и на събитие в Белия дом в присъствието на удивения американски президент Джо Байдън, който подчерта, че кадрите ще напомнят на човечеството, че възможностите му са безкрайни.

"Виждаме най-ранните етапи на формиране на вселената," подчерта Бил Нелсън от космическата агенция. "Светлината се движи с около 300 хиляди километра в секунда и светлината, която виждате като една от тези прашинки е пътувала над 13 милиарда години."

Астрономите измерват колко назад във времето са успели да надзърнат в светлинни години. Една светлинна година е 9.3 трилиона километра - разстоянието, което светлината изминава за една земна година.

Първото изображение, заснето от телескопа, което НАСА публикува е изпъстрено със стотици точици, черти, спирали и завъртулки в бяло, жълто, оранжево и червено. Това са купища галактики и звезди, но всъщност представляват само една "прашинка" от вселената, обясни астрономът Дженифър Милард.

"Ако си представите, че държите песъчинка на върха на пръста си и протегнете ръка към нощното небе - песъчниката е областта от небето, за която става дума. Сякаш сме наздърнали от върха на молив в Космоса - има хиляди галактики, които се простират през почти цялата история на вселената. Това ще ни позволи да разберем еволюцията на галактиките, както и произхода им. Как са се формирали първите звезди и галактики и как сме се озовали в тази разнообразна вселена?"

На една от снимките се виждат молекулите, изграждащи атмосферата на гигантска планета извън нашата Слънчева система. Така учените са успели да установят, че атмосферата е всъщност водна пара. Друго изображение разкрива в детайли планетарната мъглявина "Южен пръстен" на две хиляди светлинни години от Земята. Тя показва как звездите се раждат в праха и газа на мъглявината и щом достигнат своя жизнен цикъл, отново се превръщат в прах и газ. На трети кадър е т.нар. "звездна люпилня" - регион, простиращ се на повече от хиляда светлинни години, в който се раждат нови звезди - големи колкото нашето Слънце, а и много по-масивни. Телескопът е заснел и "космически танц" - взаимодействие между пет галактики в Квинтета Стефан, наблювано за първи пъти още в края на 19 век, отбелязва доктор Ребека Алън от университета Суинбърн.

"Удивителното на телескопа "Джеймс Уеб" е, че има огромно огледало, особено в сравнение с "Хъбъл" и е в Космоса, т.е. извън земната атмосфера, така че може да заснема фотони, частиците светлина. Въпреки че галактиките са много далеч и са съществували още когато Вселената е била само на няколко милиарда години, Джеймс Уеб може да улови много голяма част от тази светлина, благодарение на отличното си местоположение."

Телескопът "Джеймс Уеб" е революционен апарат, разполага с огромно огледало, състоящо се от 18 метални фрагмента с формата на пчелни пити. Те са изработени от метала берилий и покрити със злато, за да улавят обекти на огромно разстояние. Освен това телескопът засича обекти в инфрачервения спектър и това го прави над 100 пъти по-чувствителен от предшественика му "Хъбъл", пояснява Амбър Строн.

"Инфрачервената светлина минава през облаци и прах и по този начин с телескопа Джеймс Уеб виждаме през облаци и газове как се раждат звезди и нови планети."

Инструментите на телескопа му позволят да търси и следи от поддържащи живот атмосфери около десетки новооткрити планети, както и да наблюдава в детайли светове като Марс и ледената луна на Сатурн - Титан, уточнява доктор Алън.

"Джеймс Уеб" ще ни помогне да разберем как се раждат звездите, защото вижда светлината в инфрачервения спектър. Много се вълнуваме, защото ще може да види и наблюдава атмосфери на планети извън нашата Слънчева система. За първи път ще можем да разберем какво представляват и дали на някои има вода."

Телескопът на стойност близо 9 милиарда долара, е съвместен проект на НАСА, Европейската и Канадската космически агенции и представлява най-сложната астрономическа обсерватория, изпращана в Космоса. Шест тонният инструмент беше изстрелян на Коледа 2021 година от Френска Гвиана. Месец по-късно Джеймс Уеб достигна орбита на около един милион и 600 хиляди километра от дома си. След това започна процесът по подреждане на огледалата, охлаждане на инфрачервените детектори и калибриране на инструментите. Цялото снаряжение на телескопа е защитено от слънчев щит с размерите на тенискорт, за да може да функционира, отбелязва Дженифър Милард.

"Телескопът "Джеймс Уеб" се намира на милион и половина километра, което е около четири пъти разстоянието от Земята до Луната. Трябваше му месец да стигне до там. През това време разгъваше огледалата и екраните си, а после пет-шест месеца се подготвяше за действие, проверяваше дали всички камери и сензори работят, за да получим тези изключително ясни образи сега."

Астрономите отбелязват, че изображенията са толкова подробни и ясни, че се виждат групите галактики, цитирам, "разтварящи се като пуканки". От гравитацията на струпванията галактиките ни изглеждат разтегнати и увеличени, точно както Айнщайн е прогнозирал. Всички заснети досега обекти са познати на учените, но Уеб ги улавя в съвсем нова светлина, буквално. За да документира същите небесни тела телескопът Хъбъл се е взирал в нощното небе със седмици, докато Уеб е уловил обектите само за 12 часа наблюдения, отбелязва доктор Стивън Уилкинс от университета на Съсекс.

"Това е същият клъстер като наблюдавания от "Хъбъл" преди десетилетие и като ги сравнихме, е удивително колко повече неща се виждат. Има много по-големи подробности и поне два-три пъти повече обекти от снимките на "Хъбъл". Вероятно и на тези изображения виждаме някои от първите образували се звезди и галактики."

Както и обещаха от НАСА, "Джеймс Уеб" показа на света смайващи кадри. Дизайнът на самия телескоп е една от причините хората вече да осъзнаят колко е значим. Прилича на космически кораб от бъдещето и по всичко личи ще предостави на астрономите поразителни кадри, с чиято помощ да разкрият тайните на вселената.

"Това е само върхът на айсберга. Може би са около десет часа данни, което не е зле като количество, но този телескоп може да работи още две десетилетия. Представете си какви данни и снимки може да получим през това време!"

И докато едни са заети да търсят нови светове, други търсят начини да защитят единствения дом, с който засега разполагаме, в случай, че се сбъдне популярен сцераний за научно-фантастични филми - Земята да бъде застрашена от сблъсък с астероид.

Точно както динозаврите са били сполетени от съдбата си заради гигантски астероид, ударил Земята преди около 66 милиона години, човечеството може да се окаже изправено пред тази апокалиптична възможност. За щастие учените вече разработват методи да я избегнат. Мисията на НАСА ДАРТ за пренасочване на астероид ще се проведе в края на годината на системата Дидимос, която е на около 11 милиона километра от Земята, обясни Алън Фицсимънс, астрофизик от университета на Белфаст.

"Хитрата техника, която екипът на НАСА е избрал е да набележи астероид, който може да премине близо до Земята и да се прицели в луната му. Защото луната се върти около по-големия астероид, а той на свой ред обикаля Слънцето. Като променим само орбитата на луната, е напълно безопасно."

Това е първият опит на човечеството за планетарна защита.